Здравей, Петя! Не знам какво решение да взема за ваксинирането. Някои хора си направиха вече и втората доза от ваксината и нищо им няма. Аз изчаквам, но следя развитието на този процес чрез медиите. Информирам се и всичко, което чета, ми звучи логично, а някои мнения на специалисти напълно си противоречат. Също съм неспокоен, защото жена ми, както винаги, очаква аз да реша. Казах й да не гледа мен - ако си реши, да се ваксинира. Когато гледаме нещо по темата по телевизията, аз слушам коментиращите, тя уж гледа телевизора, а ми се струва, че гледа мен.
Не знам какво да направя. Ако се ориентирам по критерий сигурност на ваксините - каква сигурност, като няма и година, откакто ги произведоха. Ако вярваме на това как се придобива естествен имунитет, би следвало да не се ваксинираме. Ако се водим по статистиката на заболеваемостта, и особено на черната статистика на смъртните случаи, трябва да съм луд оптимист да не се ваксинирам. Смеехме се на децата, като бяха малки, как точно ни имитираха за някои неща. Сега са големи, вече не ни имитират на игра. Идва време сами да започнат да вземат решения, но дали ще могат, като не им давам добър пример с моята нерешителност?
Това ме притеснява, но не знам, дали можах добре да го обясня. Може би твърде много се влияя от другите около мен. Работя с доста колеги, макар в момента контактите ни да са по-ограничени заради пандемията, но тези, които се ваксинират, нищо не казват, освен „Както ти си решиш“, а тези, които не се ваксинират, развиват теориите. Някои хванаха Ковид, други засега не. Обаче и някои, които се ваксинираха, пак го хванаха. Не са се влошили фатално, но може би няма гаранция, и освен това бяха доста уплашени, докато се излекуват. Все пак те вече го направиха. Не знам как да взема решение, когато става въпрос за минуси и плюсове и в двата варианта. Зарко, 42 г.

Здравей, Зарко! Споделяш открито затруднението си да вземеш решение дали да се ваксинираш, или пък може би да утвърдиш решението си, което е назряло. Изглежда, че напрежението се допълва от това, че съпругата ти се води по твоите решения, а в този случай може би чувстваш двойна отговорност, а дори и тройна - какъв пример давате на децата си. Не разбираме от писмото на колко години са те, но е хубаво, че
темата за родителския пример е „едно наум“
сред много други неща, с които се съобразяваш.
В писмото ти, подобно на емблематичния хамлетовски въпрос, се откроява твоето колебание „Да се ваксинирам или не?“. Предполагам, че ти си наясно, че няма да дам отговор за това, но и няма да подмина въпроса ти с познатото и непомагащо нито на теб, нито на съпругата ти „Както ти си решиш“.
Ще е честно да споделя как аз взех решението, но всеки си има свои мотиви, мироглед и предпочитания към ориентири според своята възраст, своето здравословно състояние и възрастта и уязвимостта на близките, 
според своите разбирания
и според професионалната си ситуация, ако е в работоспособна възраст, така че аз избрах според моята нагласа и според моята лична и професионална ситуация.
Предполагам, че много хора също като теб, Зарко, не знаят какво решение да вземат за ваксинирането и разсъждават така - „Ако се ориентирам по критерий сигурност на ваксините - каква сигурност, като няма и година, откакто ги произведоха“.
Наистина, че пандемията от Ковид-19 постави голямо предизвикателство пред преценките и изборите на лекари и експерти сред тях и на политиците.
Политиците в стремежа си да отговорят на обществените очаквания оказаха натиск на изследователите и на тях им се наложи да нарушат правилата и принципите за продължителност на етапите не само за създаването на ваксините, но и изпитателните етапи, в които те се проверяват за ефективност сред определени възрастови групи, за безопасност, за отражение върху лица със специфично здравословно състояние... Изглежда, че всичко това сега се прави в ход - не с доброволци в изследване, а със самите потребители или всички ние сме и
доброволци в едно масово доизследване на ефекта на ваксините, които вече са в оборот 
След като коронавирусът започна да заразява все повече хора и области във всички региони, успоредно с това се предаваше от човек на човек заразяване и с различни мнения кое от кое по-логично. Това показа колко много са се развили сред хората и стандартното, и нестандартното мислене. Осветлиха се новости в науката и в биотехнологиите, които преди, дори и да са били популяризирани, масово не им се обръщаше внимание.
„Ако вярваме на това как се придобива естествен имунитет, би следвало да не се ваксинираме“.
Изправихме се срещу познанията си, придобити в училище, от открития от цял или половин век насам. Пред очите ни новата лесно достъпна информация, разпространявайки се масово, се трансформира във внушения или самовнушения, посредством които изключенията се възприемат като правило, като норма. 
„Може би твърде много се влияя от другите около мен. Работя с доста колеги, макар в момента контактите ни да са по-ограничени заради пандемията, но тези, които се ваксинират, нищо не казват, освен „Както ти си решиш“, а тези, които не се ваксинират, развиват теориите“.
Информацията вече тече толкова бързо и толкова светкавично влиза в домовете и в умовете ни
че не смогваме да различим кога даден изследовател, който е бил попитан за новости или мнение, изразява хипотеза - научно предположение, кога излъчва резултат, извод, доказателство. Бързаме да споделим на други. Биологичният рефлекс за оцеляване и свързаните с опасностите страхове правят едни хора свръхпредпазливи и тревожни, други - недоверяващи се и изчакващи, трети - свръхсмели да се изложат предизвикателно на опасността и без ваксина, и без маски.
Струва ми се, че вече (поне в градовете) няма хора, които да твърдят, че нямат нито един роднина или познат, или съсед, който не се е заразил или, за съжаление, не е починал, атакуван от коронавируса.
Да се върнем на теб, Зарко, и да видим в споделеното конкретните вълнения на отделния човек за неговия личен избор
с кой от вариантите ще подсигури желанието си да живее
Казваш: „Някои хора си направиха вече и втората доза от ваксината и нищо им няма“. Споделяш, че си от изчакващите, но през това време следиш развитието на този процес чрез медиите. Объркан си как всяко мнение на специалисти ти звучи логично и как мненията им напълно си противоречат. Може би си не само неспокоен, но и раздразнен, че съпругата ти все очаква ти да я водиш, но този път се чувстваш слаб, защото не си сигурен, а времето минава? „Когато гледаме нещо по темата по телевизията, аз слушам коментиращите, тя уж гледа телевизора, а ми се струва, че гледа мен“. Изглежда обаче, че ти уж слушаш коментиращите, а улавяш, че тя следи теб, тоест на фона на случващото се на екрана ти гледаш нея.
„Не знам какво да направя. ...Не знам как да взема решение, когато става въпрос за минуси и плюсове и в двата варианта“.
Ако допуснем, че ние носим у себе си знанието кое е най-добре за нас, кое на теб би ти се искало, Зарко?
Понякога човек се изправя пред трудни избори, в които и в двата случая рискува да загуби нещо ценно
Тогава ние психолозите помагаме този човек да си утвърди взетото решение и да конструира живота си съобразно него. Казваш: „Ако се водим по статистиката на заболеваемостта, и особено на черната статистика на смъртните случаи, трябва да съм луд оптимист да не се ваксинирам“.
После споделяш впечатленията си за различни случаи на ваксиниране без и със заразяване след него, но изглежда, че в този вариант хората по-малко рискуват живота си.
Скоро с приятел лекар си говорихме и той сподели, че едно време е ходил в казарма и е възприел възможността за ваксиниране като по устав. По този начин се избавяме от колебанията и загубата на ценно време.
След вземането на решението настъпва облекчение, а след самото ваксиниране - още повече
защото човек вече нещо е предприел. Разсъждавахме с този приятел как голяма част от младите днес се противопоставят на здравия разум, утвърдил се с избавянето на нашия свят от холерата, от коремния тиф, от туберкулозата... В днешно време може би няма други значими неща, които изглеждат неизбежни и срещу които младите биха могли да се бунтуват, възприемайки ги като задължителни. Демокрацията даде свобода хората да се бунтуват, а свободният медиен достъп чрез социалните мрежи даде пространство да влияят и на други със своите вярвания и нагласи.
Казваш, Зарко: „Смеехме се на децата, като бяха малки, как ни имитираха. Сега са големи, вече не ни имитират на игра“.
Интересно е как днес по-възрастните, които имат профили в социалните мрежи, имитират децата си
и това често ги прави по-объркани.
И така, да споделя за себе си. Аз съм от поколението, което от малки ни ваксинират и съм свикнала с това като с нещо нормално. Вярвам на науката така, както вярвам на моите изследвания, в това число експерименти, и на тези, в които съм партнирала. И да рискувам, приех, че се давам на науката :) Работя непосредствено с хора - и в психологическата практика, и със студенти, а това предполага предаване не само на подкрепа и на познания, но и на вирусно заразяване. Има неща в това познание, с което работя, които не могат пълноценно да се упражняват през бариерата на екрана в позиция „срещу“, която е неизбежна при монитор срещу монитор в онлайн обученията, също изискват непосредствен контакт, живо присъствие. Значителна роля в този избор оказа и
желанието да общувам свободно с близките хора и с приятелите, които много обичам
Решението на моя хамлетовски въпрос, Зарко, взех доста бързо, когато свободно с най-близките хора споделихме своите нагласи и разсъждения, които се оказа, че напълно съвпаднаха. Струва ми се, че и ти разпознаваш очакването на твоята съпруга?