„Ако застана до Телевизионната кула, откъдето се вижда целият град, мога да кажа, че кажи-речи всяко строителство от последно време е минало през ръцете ми“. Кой би могъл да каже такова изречение и то да не прозвучи прекалено самонадеяно и приповдигнато? 
Този човек е геодезистът Георги Чонов.
Геодезистите са онези специалисти, които първи минават през лозя, пущинаци, баири, ливади, мери и какви ли още не пространства, за да трасират пътя на онези, които ще превърнат тези места в обитаеми квартали. Гео Чонов утре, на 24 април, празнува своя 80-годишен рожден ден. И 55 от тези години е посветил на това първопроходство, което проверява, разчертава, картографира, отбелязва, проучва състоянието на грунта и дава преценка какво и как трябва да се направи, за да стъпи тук улица, там жилищен блок, магазин, обществена сграда. 
Геодезистите навлизат в една територия, която предстои кардинално да смени облика си, затова освен професионалните качества трябва да имат и пространствено въображение - за да могат отчетливо да си представят онова, което ще израсне тук. Да, наистина, някога това бяха лозя - особено там, където са кварталите „Здравец“, „Родина“, „Изток“, така беше и после, когато започваше да се строи „Дружба“, припомня си Георги Чонов. „Минавахме оттам и трасирахме улиците, а хората, които си бяха по лозята, изобщо не вярваха, че тук ще изникне квартал с жилищни блокове. 
Що орехи сме изяли и що греяно вино сме изпили по онези лозя
засмива се русенецът. 
Той успешно е преминал и през двете „епохи“ в геодезията за последните няколко десетилетия. От колчетата и жалоните, с които се маркират обектите, и от времето, когато се мери един, два, десетки пъти, а всеки детайл се нанася върху картоните, преди да се прехвърли върху картите - и това продължава с дни, до компютъра и джипиеса, благодарение на които днес до вечерта може вече да си готов с плана. 
В момента във фирмата, която инженерът е създал през 1990 г. и която носи неговото име - „Гео Чонов“, дори не се чува тихото жужене на компютрите. Не така е било, когато Чонов е започвал своята кариера. 
Избора си на професия, която да е свързана със земята, той смята за естествен и някак закономерен. Измерваш пространства, разчертаваш карти, създаваш цифров модел на терена и всъщност си първият, който реално се докосва до това, което там ще бъде построено и коренно ще промени пейзажа, казва Чонов. Това е буква А в азбуката на строителството, добавя той. 
Още невръстен, останал от малък без баща, той първоначално се насочва към подземната геодезия - маркшайдерството. След 9 клас в гимназията в Горна Оряховица записва тази специалност в минния техникум в Перник. Но на първия му стаж в рудник „Миньор“ в забоя една каменна буца събаря каската от главата му, а втора буца разцепва главата на момчето. Това слага край на намеренията за работа в мините. По-късно Чонов става студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, където се дипломира по специалността „Геодезия, фотограметрия и картография“.
„Преподавателите ни бяха невероятни - един от тях беше 
синът на големия български поет Кирил Христов - Владимир, професор по геодезическа астрономия 
Изключително строг, взискателен, обичайната му оценка на изпит беше единица, който успяваше от първо явяване да получи тройка, беше истински късметлия. Обичаше да казва с басовия си глас: „Има две ежедневия, едното е нисше, в което вие живеете, другото е висше, в което живеем ние“. Но това привидно високомерие беше белег за изключително висока подготовка, и той, и останалите преподаватели ни предаваха не само познания, но и култура на поведение, професионализъм и човешко достойнство“, казва Георги Чонов.
В края на 1964 г. той постъпва на работа в русенската Проектантска организация. Отначало е технически изпълнител, после проектант, ръководител група геодезия и накрая - контролен инженер. За неговото израстване и оформянето му като професионалист допринасят опитните инженери геодезисти Нето Нетов, Вълчан Петров, Филип Данков, Кина Николова, техниците Радослав Неделчев, Петко Колев и Славчо Господинов, за които Чонов говори с топлота. Те са хората, благодарение на които Георги Чонов усвоява в детайли премъдростите на вертикалното планиране и методологията за изследване на деформациите на сгради и съоръжения, фундирани в слаби, льосови земни основи.
Периодът от 1970 до 1990 година е времето, през което Чонов е ангажиран с работата по проектирането и изграждането на панелните жилищни комплекси „Здравец“, „Изток“, „Родина“, „Възраждане“, „Дружба“ и „Чародейка“. Под негово ръководство геодезистите от Проектантска организация трасират уличните мрежи на комплексите, като често се налага да преодоляват здраво вдигнати огради, да крачат през синори и овощни градини. Случвало се е собственици да не разрешават да се влиза в имотите, други направо 
измъкват колчетата, маркиращи осовите линии на бъдещите улици
Пак в този период Гео Чонов има и две години, през които е изпратен в Либия като главен геодезист при проектирането и строителството на два военни завода в град Бенгази.
„Покани ме русенецът Иван Маринов, който по-късно стана и генерален директор на „Техноекспортстрой“, отговарящ за строежите в Либия. Това бяха две много колоритни години, в които се запознах с личности като главния архитект на Бенгази - японеца Куросава, и с висшите специалисти от английската фирма „Джон Хийт“. Впрочем аз пък тях ги запознах с постиженията на България, която по това време беше домакин на 17-ия конгрес на Международната организация на геодезистите“, разказва русенецът. 
„Когато тръгнах за Либия, си събрах пари и си купих една машинка за тригонометрични функции - викам си, няма да се излагаме, ще се въоръжа с най-съвременните средства за работа. Отивам там - и какво да видя?! Децата по улиците си играеха с такива машинки като моята... Истината е, че по отношение на техниката ние изоставахме. Там фините работи ги правеха японците. Пък ние - 
вее онзи пустинен вятър, който либийците наричат гибли, а ние мерим ли мерим
вятърът опъва рулетката, тя трепти, ние я забождаме да не се отклонява... Единият завод, който правехме, беше със 152 сгради, искаше се голяма точност. 1300 души български работници работеха на три смени. Вятърът гибли носи от пустинята червен пясък - скърца между зъбите, влиза в очите... От този пясък бях събрал и бях пратил в писмо на жена ми... В началото ни бяха настанили в една четириетажна къща, ние, ръководителите, бяхме на първия етаж, на горните етажи бяха работниците. А съседната до нашата къща беше на един либиец с четири жени. Вечер след работа нашите работници от горните етажи се задявали с тях, правели им разни жестове. И един ден собственикът направил оплакване в баладията /кметството/. За нула време ни смениха адреса - пратиха ни в един чисто нов френски комплекс с идеални условия за живеене, но по-далече от греха, както се казва“, спомня си Чонов. 
Там той успява да се докосне и до екзотиката на смесените арабски плажове, на който либийците водят и многобройните си жени, и дори провокиран от носталгията, започва да пише поезия - по-късно издава стихосбирката „Любими мои“. Но заклетият рибар не пропуска и там да метне въдица. „Много ходех за риба - на брега имаше един изоставен холандски кораб, от него 
веднъж бях хванал едно грамадно черно чудовище - 27 килограма и половина! 
Направихме си страхотен банкет, като преди това първо попитах местните дали тази риба е ядлива, че да не направим някоя беля“, продължава Гео Чонов. 
Рибарството му е тръпка от дете. „Няма как да забравя първото ми излизане на Янтра - бил съм шести-седми клас. Бях помолил един съсед, бате Васил, да ми направи въдица. Отивам на Янтра, на едно спокойно местенце, закачил съм на кукичката един щурец и още с първото мятане един кефал скочи във водата и се хвърли направо на моята въдица. Не можех да повярвам. По-късно при едно ходене в Будапеща си купих макара, с мерак да ловя на блесна. Излизам на реката, замятам въдицата и едната кука се закача в горната ми устна, а другите две - в долната. Едната как да е успях да откача сам, но долните ми ги извадиха в Русе в Транспортна болница“, разказва Чонов. Обича да лови на чепаре в Несебър, случвало се е да гощава със сафрид или с морски кефал компанията, с която е отишъл на море. 
Колкото до компаниите - близки, колеги, някогашни състуденти на Гео Чонов знаят, че с него винаги е интересно и весело. Когато той организира поредната сбирка на випуска от ВИСИ, ще заведе някогашните студенти я в музея на лодките в Тутракан, я в румънски манастир близо до Силистра. А когато се играе мач между архитекти и геодезисти в Русе, Гео Чонов облича реферите с арабски одежди и внася екзотична закачка в събитието. 
Утре Георги Чонов ще приема поздравления за житейския си празник. Със сигурност 
колекцията му от красиви и стилни подаръци - оръжия, символи, картини и паметни снимки 
- в работния офис ще се попълни с още. Но за него по-ценно е да вижда смисъла на своите 80 години в многобройните обекти, където е оставил подписа и сърцето си. А сред тях са геодезическите дейности при строителството на хотел „Рига“, на храма в Басарбовския манастир /дарение за митрополията/, на един от заводите на „Оргахим“, слънчевата карта на Русе и 6-те измерителни системи „Гео Чонов“ за проследяване на пукнатините на Дунав мост и още много други. За Георги Чонов няма тайни в льосовите почви и затова към неговата фирма хората се обръщат за консултации, става ли въпрос за жилище в конкретен русенски блок. Впрочем, именно фирма „Гео Чонов“ е разработила проект за укрепване на пропадащия блок „Русия“, който би могъл да спаси печално известната сграда. А експертната оценка с марката „Гео Чонов“ е може би най-изразителният печат, който не се нуждае от много думи - печат, който инж.Чонов е създавал последователно, методично и всеотдайно и днес закономерно се гордее с него.