2021 е обявена за Година на Георги Раковски, от чието рождение на 14 април се навършиха 200 години. По този повод русенското читалище „Христо Ботев“ подготви юбилеен вестник „Раковски“, а тази страница в „Утро“ е съвместна публикация на двете издания.
Вестник „Раковски“ излиза в 16 цветни страници. В редакционният екип влизат Стоян Стоянов, Живодар Душков, Вяра Косева и Боян Драганов. Партньори на вестника са Регионална библиотека „Любен Каравелов“ (която е и негов издател) и Демократичният съюз на българите в Румъния.

Изследователите на живота и делото на Раковски Никола Трайков и Веселин Трайков допускат четири посещения на Раковски в Русе - през февруари 1845 г., когато Раковски и баща му са арестувани и хвърлени в  Русчушкия затвор; през септември-октомври 1853 г., когато гостува в дома на Обретенови и това присъства в спомените на Никола Обретенов; по време на Кримската война през януари 1854 г. и през декември 1854 г. - на път от Котел за Свищов.
Ето каква е точната хронология*:
30 януари 1844 г. Арестуван в дома си „в деня на Три светители“, Раковски е затворен за една нощ в котленския затвор, след което е изпратен през Търново до Русе по заповед от Цариград.
30 януари-4 февруари 1844 г. Раковски пътува под конвой от Котел през Кипилово към Търново, където управителят Садик бей се отнесъл добре с него. На 4 февруари пристига в Русе и тукашният управител, татаринът Саид паша, „с намръщен поглед и варварски глас“ го посрещнал студено и го изпратил в затвора. Там пазачите „обковаха ногите му с дебели железни вериги, вързани с кружило от стената“.
4-22 февруари 1844 г. Раковски е затворен в Русе, където „в растояние на осямнадесет дни премина 
в това влажно подземие, в най-големия мразний зимний студ 
- в това състояние вечна тъмнина и без огън - и питаеши ся с мало черен сух хлебец и вода, когато еднаж в двадесет и четири часа из разтугя му хварляши като на пес тъмничар...“.
23 март-14 март 1844 г. След ареста в Русе Раковски и баща му, оковани във вериги, са изпратени през Балкана към Цариград.
***
Октомври-декември 1853 г. Раковски изгражда мрежата на Тайното общество. През октомври тръгва от Шумен и обикаля Северна България; в средата на декември се връща пак в Шумен. Отбелязва откъде е минал: Шипка, Габрово, Търново, Шумен, Русе, Свищов, Враца, Видин. Това е първата общонационална революционна политическа организация. По време на тази обиколка посещава и гостува в дома на Тихо Обретенов в Русе.
***
Януари 1854 г. За около месец Раковски престоява в затворите на Русе и Шумен.
Декември 1854 г. Раковски минава през Русе на път от Котел за Свищов.
***
19 февруари 1857 г. Раковски в писмо до П.Златов в Русе поръчва да му издири и изпрати в Белград една турска ръкописна история, където 
имало сведения за падането на България под османска власт
През същия период пише писмо и до Ив.Мавриди в Русе, в което обяснява защо се бави издаването на „Българска дневница“ - липсват необходимите 2500 сребърни флоринта за гаранция...
17 май 1857 г. Раковски пише второ писмо до П.Златов в Русе и му напомня да издири и му изпрати турска ръкописна история, в която се описва падането на България под османско господство. Дава и подробни сведения за тази апокрифна история - тя се намирала в Търново, в ръцете на някакъв ходжа. Подобна история на турски намерил и в Белград, но била много къса и повредена.
С писмо благодари на Ив.Мавриди и братя Петкович в Русе за проявеното усърдие при набирането на спомоществователи на „Българска дневница“. 
23 юли 1857 г. Раковски поздравява Ив.Мавриди и братя Петкович в Русе за проявеното от тях родолюбие. Започва изпращането на вестниците до съобщените му спомоществователи. Моли ги да положат усилия за увеличаване броя на абонатите.
В друго писмо изказва задоволство от установената връзка с П.Златов в Русе. Имал много готови трудове, започнал издаването на „Българска дневница“, готви и „Дунавски лебед“... 
Поръчва му да събира народни песни и обичаи
- „Кое по-сладко занимание може бити разве да се занимава човек в издирване древности премилаго своего народа!“.
29 август 1857 г. От Нови Сад Раковски пише на П.Златов в Русе. Отсъствал за половин месец поради обиколка из Влахия. Издал вече и „Дунавски лебед“, който е изпратил в Русе. Интересува се как се приема езика, на който пише. И отбелязва, че българите не желаят да подпомогнат книжовните трудове на своите сънародници. „Всякий иска много и мъдрува отдалеч, нъ не попитва как ся издава тая новина. Кой плаща оному, кой ся дън и нощ гнои гърди?“...
***
26 май 1858 г. Раковски предлага на М.Казанакли от Измаил да отиде заедно с брат си като учител в България - „свято дело, относяемое к ползу вами и к ползу народу нашему“. Предлага да иде в Търново, Русе или Шумен.
17 юни 1858 г. Продължава кореспонденцията си с П.Златов от Русе. Още веднъж му заръчва да търси български народни песни и стари ръкописи. Изпраща му предложение от редакцията на „Одеский вестник“ да стане дописник от Русе.
***
1 септември 1860 г. Особено внимание Раковски отделя за осигуряване на настоятели на „Дунавски лебед“ в различни средища, където живеят повече българи. Още в първия брой той сочи настоятели в Букурещ, Браила, Галац, Русе, Болград. 
27 октомври 1860 г. В свое писмо Раковски възхвалява родолюбието на Й.Дайнелов и усърдието му при разпространението на „Дунавски лебед“.
Пише на Ив.Мавриди и П.Златов за
разпространението на „Дунавски лебед“ чрез Русе
Запитва ги колко екземпляра от евентуално „повременно списание“ могат да се пласират в Русе. Помества бележката си „Преди няколко еще време...“, в която поздравява основаването на търговската къща на Ив.Мавриди и П.Златов в Русе. Пожелава да се създадат още такива търговски къщи по България - нещо, което ще бъде от полза за народа и ще подпомогне разпространението на търговските предприятия.
16 ноември 1860 г. Валията на Русе нарежда на каймакамина в Шумен да вземе ефикасни мерки, за да не бъдат внасяни и разпространявани в пределите на Османската империя изданията на Раковски. 
4 декември 1860 г. Ив.Мавриди и П.Златов съобщават на Раковски от Русе, че най-сетне било позволено свободното влизане на „Дунавски лебед“ в Османската империя. 
6 декември 1860 г. Раковски съобщава на Й. Дайнелов, че едва успял да издаде вестника („Дунавски лебед“) и да го изпрати по австрийската поща. Пише му и че Никола Богориди се занимавал с българския църковен въпрос и е 
„бъркал нещо за наши български работи, нъ за чърковни“
14 декември 1860 г. Пише на Ив.Мавриди и П.Златов в Русе и им благодари за усилията им по разпространението на „Дунавски лебед“. Възнамерява след месец да започне издаването на част от материалите и на френски език, както и, ако може, вестникът да излиза два пъти на седмица. Благодари на Й. Дайнелов за изпратените средства от събрани абонаменти. Подчертава необходимостта от издаването на български вестник на френски език. „Народ, кой не може да опознай себе си, нищо важно не може никогда да извърши. От нас се изисква днес много и наши потомци ще имат горко да разсъждават наши дела, ако ние не бъдем и не се покажем истинни българи в тия просветни времена“, пише Раковски.
***
26 февруари 1861 г. Пише до Ив.Мавриди и П.Златов в Русе и иска да му изпратят сметка за разпространението и събраните суми от абонаментите на „Дунавски лебед“.
11 април 1861 г. Пише до Ив.Мавриди и П.Златов в Русе и им изпраща обратно преведен благодарствен адрес на русенци до Халил Кямил паша, русенски управител до март 1861 г. 
Същевременно отбелязва, че на турски управители не е подходящо да се благодари
***
14 ноември 1863 г. В Букурещ М.Когълничяну съобщава на министъра на правосъдието и на министъра на финансите, че е дадено разрешение на Раковски за издаването на в.“Бъдущност“ при отговорник-гарант Таки Василеску.
Ив.Мавриди и П.Златов пишат на Хр.Георгиев във връзка с инициативата на Раковски за издаване на „Бъдущност“ - те не одобряват това, защото „времената са деликатни“. „С такъв дух вестник да ся издава във Влашко и да ся редактува от человек подозрителен, уверяваме ви, чи освен дето ще бъде запратен от имперското правителство и от същити българи ще се гоне и не ще ся приема от никого“. Двамата богати търговци са 
 против революционното движение, независимо че в миналото са поддържали връзки с Раковски
2 декември 1863 г. Валията в Русе съобщава на каймакамина в Шумен да има предвид, че е предстоящо излизането в Букурещ на нов, основан от Раковски, вестник и предписва мерки, които имат за цел да не допуснат този вестник в Османската империя.
30 април 1864 г. Австрийските консулски агенти в Русчук, Галац, Яш, Белград, Букурещ, Сараево и Цариград алармират австрийската полиция, че Раковски възнамерява да влезе тайно в Австрия във връзка с някаква политическа цел, свързана и с италианските опити за освобождение и обединение. Веднага са издадени нареждания до всички имперски областни власти „да вземат мерки, щото Раковски при встъпването му на австрийска територия да бъде веднага задържан и изгонен от империята, а и никъде да не му се дават входни визи“.
***
11 август 1867 г. Раковски е известен с писмо от Р. Георгиев за обстоятелствата, при които в Русе били убити пътуващите с австрийския параход „Германия“ Никола Войводов и Цвятко Павлович.
* При съставянето на хронологията на връзките на Г.С.Раковски с Русе са използвани документи от личния му архив, текстове от „Неповинний българин“ и изследванията на Михаил Арнаудов, Никола Трайков и Веселин Трайков.

В Обретеновия дом

В „Спомени за българските въстания“, говорейки за баща си Тихо, Никола Обретенов споменава за вестник „Дунавски лебед“ и посещение у тях на Георги Раковски „...когото всички познавали, защото бил идвал в Русе...“ и както казва дядо Обретенов „...дори идвал у дома... но го наричали Котленеца. Майка ми винаги е вземала участие в тия събрания и с жадност слушала и поглъщала всичко, каквото се четяло и говорело. Когато в края на живота й я питахме откога тя се е увлякла в народните работи, отговаряше ни: „От дядо Николовото време и от Котленеца (Раковски), който толкова хубаво говореше да светото дело...“.
За вестник „Дунавски лебед“ Обретенов си спомня: „Ние децата обичахме най-много „Дунавски лебед“, защото беше голям и от него можахме да си правим хубави хвърчила (чурутли)...“.

Стоян СТОЯНОВ