Здравей, Петя! Имам такива периоди, че или не мога да спя дълго време, или пък не мога да съм бодър и непрекъснато искам да спя. От много време съм така, не е от периода на коронавируса. През последната година на следването ме обхвана едно безпокойство. За държавните изпити успях да се мобилизирам. Записах и магистратура и долу-горе в началото се чувствах добре, но постепенно безпокойството пак се появи. Като завърших, си намерих работа. Отначало си отдъхнах, но колкото повече минава времето, се чувствам все по-зле. Не съм капризен, но в момента знам, че изглеждам такъв, хващам се, че съм капризен и не мога да се понасям. Не съм сигурен, че това е моята среда. Хората, с които работя, не са лоши. Поставят ми доста задачи като на млад специалист. Те се държат като много ентусиазирани и не мога да разбера дали и от какво са такива, или се правят. Сигурно съм гаден, че така ги подозирам.
Непрекъснато съм много зает и при всеки нов ангажимент реагирам вътрешно с голяма досада – „Пак ли?!“. Като се ядосам, стискам зъби, ако има човек около мен, за да не го уплаша. Насилвам се да не реагирам и да се успокоя. Иска ми се поне за няколко дни никой да ме занимава с нищо.
Отстрани погледнато, като много други аз съм „в стандарта“ със завършеното образование. Но какво значение има това? То е повече за гордост на семейството, не и за мен. Където пробвах да кандидатствам на нови места, там не ме искат. Знам си предварително, че няма да ме вземат. Приятелката ми ми казва, че съм се отпуснал, затова съм се разболял. Боли ме кръстът. Не знам дали има значение всичко, което правя. Изглежда ми напразно. С приятелката ми сме от няколко години заедно и си говорихме, че когато и тя си завърши висшето образование, ще се оженим. Страхувам се, че няма да съм способен за брак. Дали има значение това, след като мога да я разочаровам? Тя е пълна с оптимизъм или поне се прави, за да ми повдига духа. Прави големи усилия да съм в добро настроение, а аз като че ли се чувствам още по-зле. Не знам дали може да ми се помогне.
Може би беше грешка това, което учих. По други специалности работата е с много по-висока заплата. Ако се запиша да уча наново за такава, дали ще бъда толкова добър, че да започна работа с висока заплата и дали тази работа ще ми харесва на мен самия, за да имам сили да я работя? Ден по ден времето минава или с тези мисли, или с непрекъснато желание да спя, за да не мисля. Не знам дали това, от което се оплаквам, е подходящо за отговор в рубриката „Консултант“, но поне се опитах да го изкажа точно така, както го чувствам. Накратко казано, чувствам се като на сутринта след запой, само че без да съм пил. Може пък да ми помогне утре сутринта да се ядосам на себе си и нещо по-свястно да направя... Благодаря! Станислав, 30 г.

Здравей, Станиславе! Осмелил си се да опишеш времето си от няколко години насам, което изглежда от писмото доста мрачно. Като че ли вниманието на другите към теб не си усетил като греещо и топлещо слънце по пътя ти, който се е очертал от избора ти на университетска специалност и на работата ти, в която се чувстваш не на място. Споделяш и за несигурността в себе си да пристъпиш към трайно споделен живот чрез брак и дали да предприемеш нещо за нова професионална перспектива. От което може би на твоята младежка възраст се чувстваш
объркан за цялата си житейска перспектива
Не казваш от колко време точно са и проблемите със съня, но разбираме, че се редуват периоди с безсъние и периоди с постоянна сънливост, в които не можеш да си бодър, а с това вероятно и достатъчно работоспособен, и непрекъснато искаш да спиш. Поясняваш, че това не е от периода на коронавируса, защото си наясно, че той се отрази по същия начин на много други хора.
В психологическата практика поставяме въпроси, чрез които хората по-ясно да определят началото на такива периоди, границата между тях, как преминава безсънието, с какви мисли – дали с яд, че не заспиват и на сутринта ще бъдат неотпочинали, или мозъкът е превъзбуден от
разсъждения по неразрешени проблеми
Съответно и посоката на помагане при такъв проблем е различна. Но ето, че при теб вероятно такъв период довежда до умора, с която тялото отвръща в своя защита - с период на нужда от сън. В края на писмото осветляваш още разбирането за проблемния сън - „Ден по ден времето минава или с тези мисли, или с непрекъснато желание да спя, за да не мисля“.
На финала признаваш, че си се опитал да изкажеш това, което ти тежи точно така, както го чувстваш – „Накратко казано, чувствам се като на сутринта след запой, само че без да съм пил“. Изразяваш и надежда след написването на писмото на сутринта да се събудиш ядосан на себе си и да направиш „нещо по-свястно“. А това означава нещо по-съзнателно, по-осъзнато. С последната дума благодариш. Дано да си се почувствал разтоварен от изразеното. Опитвам се да си представя как минава един твой обичаен ден под повърхността, на която, изглежда, че плуват като отровен мазут 
потискащите съмнения в себе си
и недоверието към добрите възможности в живота. Дали има моменти, които не остават засегнати и задушени от липса на вниманието ти към тях, ако то е посветено само на тъмния разлив?
През последната година на следването те е обхванало безпокойство, което засяга много други млади хора, особено ако са предприели да учат по специалност, която им се е сторила интересна, но без план в по-далечна перспектива за работата, в която биха могли да прилагат наученото. Времето до завършването повишава тревожността им какво ще правят по-нататък. Защото е ясно очакването към тях да работят. Идва краят на посветеността в ученето с дългите ваканции.
Споделяш, че, когато си учил за държавните изпити, си успял да се мобилизираш. Представям си как щурмово си преговарял и учил допълнително, за да ги вземеш успешно и вниманието ти е било заето с учебната материя. Не е останало
празно време, в което да се промъква безпокойството
Може би си бил и тонизиран от правенето, действието. Запомни това – наблюдавай го и друг път, когато по-отдадено можеш да се съсредоточиш в нещо – как се чувстваш в такива моменти? Дали би могъл да ги използваш като полезно и продуктивно бягство от съмненията? Доза освежаване си изпитал и в началото на магистратурата, но казваш, че постепенно безпокойството пак се е появило. Как избра специалността на магистратурата – дали тя беше в материята на бакалавърската като нейно продължение, или в нещо по-различно, което допълва основната ти квалификация, или ти дава различна нова възможност?
След завършването си намерил работа и напрежението е спаднало – „Отначало си отдъхнах“. Вписал си се „в стандарта“, както казваш по-нататък, сред хората, които имат работа, но работейки това, което си предприел, си започнал да се чувстваш все по-зле. Започнал си
да гледаш негативно на себе си и на другите
– „Не съм капризен, но в момента знам, че изглеждам такъв, хващам се, че съм капризен и не мога да се понасям“. Струва ти се, че не се вписваш – „Не съм сигурен, че това е моята среда. Хората, с които работя, не са лоши“. Но дали не би могъл да обърнеш внимание в какво са добри? Докато така и така си на възможната за теб работа, преди да си намериш по-удовлетворяваща, дали не би могъл да набереш ползи за себе си, научавайки повече от тях? От моя опит и от опита на много хора, които познавам, си позволявам да споделя, че ако отделим внимание за 
качествата, способностите и опита на хората около нас
бихме обогатили и своите. Може би хората на работа искат да ти помогнат да се адаптираш, давайки ти възможност да се развиваш – „Поставят ми доста задачи като на млад специалист“, освен ако не ти се струва, че те товарят повече, за да облекчат себе си – „Непрекъснато съм много зает и при всеки нов ангажимент реагирам вътрешно с голяма досада – „Пак ли?!“. От това, изглежда, че ставаш раздразнителен и те изпълва гняв, който би могъл да бъде разрушителен – „Като се ядосам, стискам зъби, ако има човек около мен, за да не го уплаша. Насилвам се да не реагирам и да се успокоя“. Ако това потискане на гнева не води до пълноценно освобождаване, а се натрупва, не бих искала да те плаша, а да вместя тук предупреждение, че би могло да засегне здравето на сърцето.
„Иска ми се поне за няколко дни никой да ме занимава с нищо“. Често достигаш може би до
изтощение от разминаването на очакванията с реалността
която не те вдъхновява и тонизира. Направил си опити да се огледаш и за друга работа, но не си сполучил – „Където пробвах да кандидатствам на нови места, там не ме искат. Знам си предварително, че няма да ме вземат“. А може би сам не си достатъчно убеден, че на другите места ще се чувстваш, както би искал, и това са само опити да разреждаш инерцията с инициатива от време на време?
Може би твоята потиснатост те прави подозрителен към другите, които ти се виждат по-безгрижни или пък допускаш, че и те имат причини от нещо да са угнетени, но не са искрени и го прикриват или го маскират с преправен ентусиазъм – „Те се държат като много ентусиазирани и не мога да разбера дали и от какво са такива, или се правят. Сигурно съм гаден, че така ги подозирам“. Изглежда, че си станал
подозрителен към енергията на другите
и към тази, която приятелката ти иска да ти подаде - „Тя е пълна с оптимизъм или поне се прави, за да ми повдига духа“ и от това още повече се депресираш – „Прави големи усилия да съм в добро настроение, а аз като че ли се чувствам още по-зле“.
„Приятелката ми ми казва, че съм се отпуснал, затова съм се разболял. Боли ме кръстът“. Отпускането по инерцията с неудовлетворение от живота често засяга сърдечно-съдовата система, за което предупредих малко по-горе. Голяма част от хората с оплаквания като твоите споделят също, че проблемите на мускулната и костната им система се излекуват успоредно с излекуването на инерцията, на чувството за ощетеност отвън, на безпомощността и че проблеми с гръбначния стълб се преодоляват, когато човек предприеме нещо значимо – нещо, което си е обещал. Би ли могъл, Станиславе, да потърсиш в себе си такова нещо?
„Може би беше грешка това, което учих. По други специалности работата е с много по-висока заплата. Ако се запиша да уча наново за такава, дали ще бъда толкова добър, че да започна работа с висока заплата и дали тази работа ще ми харесва на мен самия, за да имам сили да я работя?“. В тези твои думи ми звучи
несигурността в себе си на интелигентния, чувствителен и отговорен човек
Може би те е страх да не се разочароваш отново. В практиката ми с тестовете за кариерно ориентиране, в които човек може да свери своите способности, личностни черти, интереси и области за успешна реализация сред професионални области, които биха му допаднали, виждам как след такава проверка човек става много по-мотивиран и целенасочен, повишава своята увереност в себе си и желанието да навлезе в определена работа с цял дълъг списък от професии, за които преди не се е досещал. 
„Не знам дали може да ми се помогне“.
Да поговорим за значението
Казваш: „Отстрани погледнато, като много други аз съм „в стандарта“ със завършеното образование. Но какво значение има това? ... Не знам дали има значение всичко, което правя. Изглежда ми напразно. ... Страхувам се, че няма да съм способен за брак. Дали има значение това, след като мога да я разочаровам“. А дали значението съществува само по себе и извън човешкия ум? Не сме ли само ние тези, които можем да придадем значение на това, с което сме свързани в живота? Дали не би могъл тази вечер преди заспиване да изградиш значение на живот с това момиче, на работата, която би искал, и на усилията за това, които с твоето значение биха били много по-леки?