Днес се навършват 145 години от Априлското въстание, което е връх на българското националноосвободително движение. То не постига целта си - освобождението на България от турско иго, но постига друга голяма политическа цел - Европа започва да говори за зверствата при потушаването му и издига глас в подкрепа на поробения български народ. Априлското въстание е изцяло българско дело и пред жертвоготовността и себеотдаването на неговите апостоли в името на Отечеството днес прекланяме в почит глава.
Предлагаме ви професионалния поглед на историка Йордан Борисов към времето преди въстанието - прелюдията към единственото най-голямо, възторжено и истински неподправено всенародно българско въстание през пролетта на 1876 година.

Кой би продължил трудната и опасна мисия на Апостола за основаване и укрепване на революционните комитети в българските земи? Въпрос, над който трескаво умували дейците на Централния революционен комитет в Букурещ. Всъщност драматичните разногласия между „стари“ и „млади“ сред хъшовете отвъд Дунава по въпроса за тактиката и стратегията на бъдещата българска революция се изострили до краен предел. Постигнатото съгласие да се даде пълномощно на сливенския учител Атанас Узунов да продължи делото на Дякона, се оказало краткротрайно. Поради неопитност и непредпазливост при убийството на хасковския чорбаджия Хаджи Ставри Узунов бил заловен от турската полиция и затворен в одринската крепост. С намесата на руския консул в Одрин той бил освободен и изпратен в Русия. Останалите заловени от необмисленото убийство били изпратени в русчушкия затвор и на заточение в страшната малоазийска крепост Диарбекир.
 С това се сложило началото на дълъг период на революционно бездействие.

Сбъднали се думите на Левски, че „Работата народна не върви по друг път, освен по оня когото аз показвах“

Настъпило объркване сред революционниоте дейци. Те се опитали да свикат общо събрание в Букурещ, но поради малкия брой представители от българските земи то се провалило.
В началото на следващата 1874-а година инициативата за съживяване на революционната дейност се подела от комитета в Русчук. И тук имало разногласия на кого да се даде пълномощното да ръководи вътрешната организация. Стигнало се дотам, че разрешаването на този въпрос възложили на войводата Панайот Хитов, който по това време бил в Белград. Покана към него отправил Михаил Греков, член на комитета, съратник на Атанас Узунов и участник в злополучната хасковска буна. В писмото-покана Греков предложил на Хитов да отиде в Букурещ, да свика общо събрание и въдвори единоначалието в Централния комитет. Старият мастит четнически войвода, с пенсия от сръбското правителство, приел поканата,

но не се захванал чак толкова напористо да активизира унилите хъшове

и да сложи ред в настъпилото объркване след обесването на Васил Иванов Кунчев.
Панайот Хитов успял да организира и председателства извънредното общо събрание през август същата година, но не бил постигнат никакъв напредък.  Кризата в отношенията между членовете на Букурещкия комитет се задълбочила още повече след голямата разправия, прераснала в лична драма, между Любен Каравелов и Христо Ботев. Просветителският дух на Каравелов бил прекършен, а революционният ентусиазъм и убеденост на Ботев го извели на лидерска позиция. 
Едва в края на 1874-а, на Коледа, проведеното общо събрание решава да се даде пълномощно на Стефан Стамболов от Търново за заместник на Левски и ръководител на създадените частни комитети. В спомени на негови сподвижници четем, че Стамболов се е самопредложил и наложил на делегатите да гласуват за него. Независимо от тези писания, открито можем да кажем, че личните му качества предопределили успешната му революционна дейност в околностите на старата столица.

И този път съдбата сложила прът в колелото на българското революционно дело

Поради неуспешното прехвърляне на сандък с оръжие от Гюргево в Русчук турската полиция влязла в дирите на Стамболов и той бил принуден да се върне отново в Букурещ.
Заедно със Стамболов във Влашко пристигнали Иван Драсов и Стоян Заимов – и двамата близки приятели на Апостола и на Ботев. Този път те били инициаторите и свикали поредното заседание в Букурещ, председателствано също от Панайот Хитов. Два дни преди това специален пратеник на сръбското правителство донася на Хитов спешна телеграма, с която се иска от него да организира въстание в българските земи и заедно със започнатото такова в Босна и Херцеговина да прогонят турците от балканските страни и да възвестят тяхното освобождение. Такова било и дълбокото убеждение и верую на Панайот Хитов -

с общи балкански въстанически действия да се освободи поробена България

Не е вярвал на Левски за силата на вътрешната революционна организация. Авторитетът на четническия войвода и убедителното му слово на събранието успели да убедят членовете да обявят въстание с център Стара Загора. Известна е несполуката на това прибързано дело.  Опитите за въстанически действия били смазани още в самото начало.
Младите членове на Централния революционен комитет или са забравили, или не са искали да си спомнят, че Апостола отказал да изпълни заповедта на председателя Любен Каравелов да се обяви въстание през 1872 година.  Твърдо и убедено заявил, че „още не сме готови да почнем такова съдбоносно дело“.
В продължение на три години след обесването на Васил Левски Българският революционен централен комитет  в Букурещ не успял да намери негов заместник, истински отдаден и честен на народното дело. Идейните и лични разпри довели до неговото разспускане и създаване  на нова организация в близост до България, наречена Гюргевски централен комитет.

Тъкмо там младите напористи революционери подготвили Голямото българско въстание

както го нарича Захари Стоянов.
Точно тези три пропуснати години на бездействие и прекъсване на революционния заряд в Българско и отчаяните несполуки на ръководството в Букурещ да мобилизират емиграцията и тя да участва в постигането на заветната и единствена цел - освобождението на поробените български земи, се оказали фатални и предопределили съдбата на единственото най-голямо, възторжено и истински неподправено всенародно българско въстание през пролетта на 1876 година.