Силвия Пасева е логопед в Логопедични центрове “Медика” с над 20 години опит. Работи с деца и възрастни с говорни нарушения, детска церебрална парализа, аутизъм, заекване, инсулт и други редки заболявания.

- Г-жо Пасева, с какво се характеризира заекването при децата и в кои сезони от годината този дефект е най-изявен?
- Заекването се изявява най-вече през пролетта и есента. Трябва да се знае обаче, че вербалната комуникация е изключително динамично и сложно преживяване между най-малко двама души. За голяма част от заекващите тя се превръща в огромен проблем и стрес още с първите думи през деня. Проблемното вербално общуване не може да бъде скрито, въпреки че всеки с този проблем полага неимоверни усилия да замаскира състоянието си. Това води до различни негативни въздействия върху личността на всеки. Ето защо е необходимо ние останалите да се опитаме да разберем уникалността на всеки човек със заекване. 
А сега на въпроса ви. Думата заекване не се нуждае от специално поясняване. Това е нарушение на речевата плавност, изразяващо се в повтаряне на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, неадекватни паузи, поради дисфункция на централната нервна система, които водят до спазматично състояние на говорната мускулатура.
При заекване е нарушена координацията между артикулационните, дихателните и фонационните мускули
В някои български диалектни форми се среща и като пелтечене и запъване. Като цяло не е лесно да се прекара граница между заекването и запъването поради голямото етиологично и симптоматично сходство.
През 1980 година у нас се появи и терминът “статъринг”, имащ претенции за строго научно обозначаване на заекването. Лекари у нас и все още в някои източноевропейски страни употребяват термина с латинското медицинско наименование Balbuties или т.нар. логоневроза. Самите хора в световен мащаб са решили думата от разговорния и книжовния език да се приеме като термин в научния език. 
Нарушението на плавността при говор в масовата практика се приема като синоним на заекването. Етиологията на заекването представлява верига от причини в съчетание с предразполагащи, отключващи и усилващи фактори. 
- Как започва проблемът и защо се стига до него? 
- Това е един от най-често задаваните въпроси от всеки, който заеква, и особено от родителите и близките на деца със заекване. Защо при едни деца възниква като взрив -
случва се някаква екстремна или пък обикновена ситуация и детето започва да заеква
Тогава родители и близки откриват “логично” обяснение за възникналото говорно разстройство. Например уплаха от животно /най-често куче/, непредпазливо падане, уплах от човек, предмет, филм, природно явление и т.н. Въпросът е защо точно това дете е започнало да заеква, след като връстниците му са преживели далеч повече и по-стресиращи събития, дори и ужасни, но те не заекват. За съжаление, все още никой в света няма отговор на много въпроси, свързани с етиологията на заекването. Въпреки, че по много спорни мнения експертите се обединяват около тезата, че много различни фактори могат да допринесат за отключване и развитие на заекването. Но тези фактори са различни по сила на действие и време при всяко дете. Обединяващото мнение е, че появата им е между 2 и 6-годишна възраст, но имат различен интензитет и сила. Ако този говорен проблем не се преодолее в предучилищна възраст, то тогава допълнителни фактори влияят за ускоряване и задълбочаване на проблема. 
- Какви биха могли да са тези фактори?
- На първо място физиологични - генетичен, речеви-моторен контрол, сетивно възприятие. Следващите фактори са психосоциални, които включват характеристика на личността на родителите /отношение и поведение помежду им и към детето/, стил на взаимодействие в семейството, характеристика на личността на детето. Тук е важно да се отбележи
начинът на отглеждане на детето, неспазване на подходящ дневен режим, неосигурен достатъчен сън
за сметка на бодърстването, нерационално хранене. Всичко това образува екзогенни фактори, които са предпоставка за оформяне на астенична, лабилна нервна система, силно предразположение към неврози и в частичност към заекване. Друг фактор за заекването е психолингвистичният - речево и езиково развитие, речников запас, граматика, интонация, социална употреба на речта.
От голяма важност е да се прави разлика между “предаване по наследство” и “предразположение за възникване”. При първото смущението или разстройството се предава със самото раждане, докато при второто би могло да се прояви и развие при определени фактори и процеси вътре в самия индивид и/или от известни или неизвестни фактори от заобикалящата го среда. 
- Как се определят формите на заекване?
- Формите на заекване се определят в зависимост от възрастта. Имаме детско заекване - доста често лечимо, и заекване при възрастни. То е популация на неизлекувано детско заекване - придобило хроничност.
За разлика от децата възрастните осъзнават проблема, което предизвиква страх от общуване
вътрешно безпокойство, чувство на вина и тревожност, понижено самочувствие и неувереност. От изключителна важност е провеждане на терапии с логопед, а при необходимост и с психолог.   
- Какво биха могли да направят родителите и близките на деца със заекване?
- На първо място да обърнат изцяло внимание на детето, когато говори. Освен това майките и татковците трябва да слушат внимателно и търпеливо децата си, да проявяват разбиране, като задават въпроси. Това, което детето споделя, е важно за него, затова родителите трябва да го гледат в очите, дори когато прави паузи. Важно е да говорят бавно и спокойно на децата, да не го карат да повтаря негладко произнесеното. За терапиите трябва да се използват нестандартни методи в домашни условия като фитотерапия, ароматотерапия, музикотерапия, хромотерапия, литотерапия.
Важно е да се премахнат всички чуждоезични предавания от времето за гледане на телевизия
и да не се разрешават телефонни игри. Децата са много крехки и лабилни, затова могат да се пристрастят към техниката. Клипчетата и бързите движения превъзбуждат психиката на детето. Интернет може да подтикне децата към агресия или автоагресия, нежелание за комуникация или липса на такава, недобра социализация. Не бива да се забравя и вредата от прякото облъчване към очите и мозъка на дете, играещо си дълго време със смартфон. Не на последно място трябва да се избягва провеждане на разговори по телефон със заекващо дете, защото това е най-страшното за него. Разговорът по телефон многократно усилва вълнението и речта се влошава.
Както вече казах, пролетта и есента  са сезони с интензивна проява на заекване. Съветът ми към родителите е да потърсят логопедична помощ в най-кратки срокове. Често на практика става така, че детето проявява слаба или средна степен на симптоматика за период от 5 до 14 дни, след което отново възвръща плавността в речта.
Това заблуждава родителите и те смятат, че всичко е отшумяло. В практиката ми при работа със семействата на деца със заекване наблюдавам широк диапазон от различни нагласи, свързани с проблема на детето -
от свръхзагриженост до крайно неглижиране на проблема от страна на единия или от двамата родители
В процеса на консултиране често се чуват твърдения и мнения на родителите, че в този момент детето е било афектирано, не знае точната дума, имитира, плаче и говори едновременно и т.н . Отчита се и тревожната тенденция, че голяма част от родителите на малчуганите се интересуват повече дали детето е физически здраво, храни ли се добре и дали е слушало в яслата или детската градина. Когато комуникативното нарушение се повтори или пък не отшуми в рамките на месец или два, обикновено разтревожените родители са направили първо консултации с най-близкото си обкръжение - роднини и приятели, с деца на същата възраст и най-често получените отговори са “Не се тревожи, нямаш причина за безпокойство!”, “Детето сега проговаря”. Следваща стъпка, която предприемат родителите, е да потърсят информация и съвети в онлайн пространството. Лесният достъп до източници на информация често води до погрешно формирани позиции относно проблема на детето.
Едва тогава семейството решава да потърси директна помощ от специалист
- В този контекст защо е необходима спешна консултация с логопед? 
- Заекването е едно от най-сложните комуникативни нарушения с многопластова структура, уникалност на проявите за всеки негов носител. Освен това динамиката на развитие и обогатяване на говора е изключително висока. Децата между 2 и 3-годишна възраст започват да назовават и разпознават много думи и изречения, осмислят пространствените посоки и отношения/ горе - долу, отпред - отзад, над - под, сега - после/, части на денонощието, възприемат правилното произнасяне на думи и фонеми, овладяват звукопроизношение, натрупват речников запас и осъзнават лексикалното му значение. От 3 до 5-годишна възраст възприемат начални метаезикови знания /звуци в определена последователност, определят мястото на звука в дума/, обогатяват речника си при заучаване и използване на синоними /работлив, красив, мързелив и други/, разпознават цветове, качества на предмети, в началото правят опити, но впоследствие се справят със свързано последователно изразително разказване на приказка. 
Речта е най-сложната човешка дейност, която включва всички страни от човешкия живот - мускулни движения, положителни и отрицателни емоции, когнитивно осъзнаване, сложни социални връзки. Използвайки я, ние
рядко се замисляме какво означава за едно дете контролът върху говорния механизъм
който постоянно променя своята физическа форма и големина и невронни връзки в периода на най-бързото съзряване между 2 и 6 години. Освен синхрона на много сензорни, когнитивни, езикови и моторни компоненти вътре в себе си, то трябва да синхронизира своята реч и със скоростта и ритъма на речта на родители, братя, сестри, връстници и прочие. Само в периода между 2 и 3-годишна възраст детският речник нараства от 50 на 250 думи. След третата година то започва да усвоява между 5 и 7 думи на ден. По разбираеми причини колебанията в речта на всяко дете при “връзването” на две и повече думи във фраза или изречение се увеличават. С разширяването на изреченията броя на паузите, ревизирането, самокоригирането нараства. Детето трябва да се научи да променя сегментите на всяка дума - глагол, съществително, прилагателно и пр., да конструира изречението във всички негови форми - положителна, отрицателна, въпросителна, а също така и пасивната структура на залога. Децата имат проблеми, не когато усвояват нови граматични конструкции, а когато започнат да ги отработват, без да са автоматизирани с темпо и ритъм.
Много е важно родителите да разберат, че ако детето заеква съвсем незабележимо и дори това да се случва много рядко, е необходимо веднага да потърсят логопед.