Пролетният сезон в първенството на Североизточната Трета лига влиза в разгара си. По този повод „Утро“ потърси за коментар капитана на „Дунав“ Диян Димов.

- Дияне, изключително опитен футболист като тебе би трябвало да е наясно къде се намира отборът като развитие и класа. Виждаш ли някаква промяна в сравнение с есента?
- Ако погледнем класирането, би трябвало да изглежда, че сме в застой. Аз обаче мисля, че някои момчета израснаха видимо, че вървят напред. Не бива да забравяме, че мястото ни в таблицата не е много справедливо. Примерите са мачовете със „Спартак“ /Варна/ и „Септември“ /Тервел/. Срещу „Спартак“ водехме в резултата 17 минути преди края на срещата. Ако бяхме играли след почивката така, както го направихме през първото полувреме, нямаше да допуснем обрат и загуба. Долу-горе така се разви и мачът със „Септември“. В Тервел просто нямахме късмет. Ето как изпуснахме едни 6 точки. Затова пък победихме на два пъти доста силния за нивото на групата отбор на „Черноморец“ /Балчик/. Може би не показахме велик футбол, но всички се раздадоха. Такива победи зареждат с повече самочувствие.
- Какво е твоето обяснение за колебанието в играта?
- Казвал съм и преди - липсата на опит. Нека някои момчета да не ми се сърдят, но трябва да разберат час по-скоро, че вече не са част от юношески, а от мъжки отбор. Ако искат да станат отлични футболисти, трябва да формират професионален манталитет като играчи още в аматьорската група. Ще дам пример с вратаря Винченцо Ангелов. Той тренира с мъжкия отбор доста време, когато бяхме в Ефбет лига. И забелязвам, че отношението му е като на професионалист - и в съблекалнята, и на терена. Ако искаме да атакуваме догодина промоция във Втора лига, всички трябва да се държат като него. Нека да бъда разбран правилно - не обвинявам никого. Но когато опитваме да качим нивото си за по-горна група, е необходимо да се въоръжим с характер и твърдо набелязана цел. Не може да вървим напред с мислене, че ще спечелим един мач, а после ще загубим следващия. Трябва да бием наред. Така беше по времето, когато Веско Великов почна да прави отбор пак в Трета лига. Той държеше още тогава футболистите да мислят и работят и като професионалисти. Печелехме наред, нямаше милост за никой тим. Може би си спомняте, че реализирахме около 120 гола. С такава нагласа вече беше по-лесно да се влеем във Втора и Ефбет Лига.
- Каква е разликата сега?
- Младостта е надежда, но само с нея не се прави силен отбор. Така мисля аз. При Великов имаше едно ядро от играчи с достатъчно опит в други тимове. Един Юлиан Ненов и сега е в елитен отбор. Моето разбиране е, че до нашите млади момчета задължително трябва да има няколко опитни футболисти. Опитът ще е от полза на младостта - и като самочувствие, и като присъствие на терена.  Моето разбиране е, че ако искаме да изградим отбор, готов да атакува Втора лига, трябва да подсилим отбора с такъв тип футболисти още през това лято. Да дърпат младите напред и да са им пример във всяко отношение. Да погледнем към отбора на „Левски“ /София/, където по стечение на обстоятелствата бяха принудени да заложат на момчета от школата. Повечето от тях са юношески и младежки национали, играчи с очевиден потенциал. Играта на младоците обаче се люшка от полюс до полюс. След време може би ще станат звезди, но и с просто око се вижда, че се препъват заради липсата на опит.
- Виждаш ли млади футболисти в „Дунав“, за които може да се каже, че са готови за професионалния футбол?
- Да кажем, че са полуготови. Те обаче трябва да извървят доста дълъг път. Към момента намирам, че имаме няколко перспективни момчета, които могат да пробият в професионалния футбол. Всичко зависи от тях. Трябва да се прояви и известно търпение. Аз, доколкото мога, ще помагам.