Марк Хопъс разкрива, че е измислил една от най-хитовите песни на „blink-182“ по доста неочакван начин.
Всъщност басистът и вокалист на поп пънк триото се е опитвал да засвири неособено популярната песен на „Green Day“ - „J.A.R.“, когато е нацелил златната поредица от тонове, оформила емблематичния риф в основата на „What‘s My Age Again?“.
Не е необичайно и за най-големите музиканти да измислят песните си по този начин, непланирано, инцидентно и по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата.
Една голяма част от известните и обичани мелодии в рок музиката са възникнали доста случайно, но големият музикант си проличава по това, че разпознава потенциала на идеята и знае как да я доразвие не просто в завършена песен, но и във вечен суперхит.
Ето още шест показателни примера за песни, които не се нуждаят от представяне и които са били измислени вследствие на щастлива случайност:
„Guns N‘ Roses“- „Sweet Child O‘ Mine“
Някои прекарват целия си живот в опити да напишат перфектната песен, но при други песента някак сама идва при тях.
Второто се случва с рок иконите от „Guns N‘ Roses“, когато техният китарист Слаш засвирва един от най-великите китарни рифове през лятото на 1986-а.
Всъщност той просто прави упражнение за разсвирване по време на репетиция и в същото време прави смешни физиономии на барабаниста Стивън Адлър - така че въобще няма за цел да измисли песен. Но за щастие, наоколо е фронтменът Аксел Роуз.
„Чакай малко! Това е невероятно!“, възкликва Аксел, щом чува рифа и бандата започва да измисля акорди и бийт около мелодията.
„В рамките на час моето китарно упражнение беше станало нещо различно“, разказва Слаш.
Така се ражда „Sweet Child O‘ Mine“, една от най-популярните рок песни в историята.
„Metallica“ - „Nothing Else Matters“
Емблематичната балада на хеви метъл гигантите възниква през 1990-а.
„Metallica“ подготвят албум, който ще циментира статута им на световни суперзвезди, но на влюбения фронтмен Джеймс Хетфийлд му липсва тогавашната му приятелка. Затова той й се обажда и същевременно лениво изсвирва няколко ноти на китарата.
Тъй като лявата му ръка е заета да държи слушалката, Хетфийлд е принуден да свири само свободни струни с дясната и това се оказва началото на един незабравим риф и на може би най-обичаната балада в цялото творчество на „Metallica“.
В началото композиторът смята да остави песента за себе си и приятелката си, а не да я издава, но по-късно барабанистът Ларс Улрих я чува и настоява, че тя трябва да бъде част от т.нар. „Черен албум“.
Любовната връзка, вдъхновила „Nothing Else Matters“, се оказва мимолетна, но самата песен е вечна.
„Red Hot Chili Peppers“ - „Under the Bridge“
Случаят на тази балада е друг - тя нямаше да съществува, ако не беше нахалната намеса на едно светило сред музикалните продуценти.
Рик Рубин е не по-малко значима легенда от самите „Red Hot“, а в началото на 90-те редовно посещава вокалиста Антъни Кийдис, за да е в течение с новия му авторски материал.
Така Рубин намира емоционална поема на Кийдис, написана в един от най-тежките периоди на звездата: когато той чувства отчайваща самота след години на хедонизъм и наркозависимост.
В личната тетрадка на Антъни Рубин прочита думите и осъзнава хитовия им потенциал. Антъни в началото не възприема добре идеята да превърне поемата в песен, тъй като не смята, че ще подхожда на стила на групата.
Но след като се включват и останалите музиканти и избистрят мелодията и хармонията, „Under the Bridge“ добива вида, в който я познаваме днес.
„Black Sabbath“ - „Paranoid“
И тук говорим за вечен хит, появил се, меко казано, непланирано.
„Paranoid“ се появява на бял свят, след като ненадминатите изобретатели на хеви метъла от „Sabbath“ пийват в местна кръчма. Звукозаписната компания на групата изисква в предстоящия им албум да има кратка песен, подходяща за радиостанциите и подпийналите музиканти я сътворяват за има-няма 20 минути.
Точно така: всеизвестната „Paranoid“ е замислена като някакъв семпъл 3-минутен пълнеж.
Както обикновено при „Sabbath“, всичко започва с китарен риф на Тони Айоми.
„Трябваше ни 3-минутна песен за пълнеж и Тони засвири рифа, аз набързо написах текст, а Ози пееше, докато го чете“, разказва басистът Гийзър Бътлър.
„Led Zeppelin“ - „Rock and Roll“
Още една песен, която възниква от случайно и даже безцелно започната импровизация.
„Led Zeppelin“ са едни от гениите на рок музиката, но често комплексните им и многопластови песни не се получават лесно и изискват доста работа. На една репетиция през 1971 г. бандата се опитва безуспешно да завърши друга своя песен, „Four Sticks“, когато барабанистът Джон Бонъм засвирва интрото на „Keep-A-Knockin‘“ на Литъл Ричард, за да повдигне настроението на останалите.
Китаристът Джими Пейдж пък забива стандартна рокендрол схема в стила на Чък Бери и 15 минути по-късно основата на новата песен вече е завършена.
„Rock and Roll“ се превръща в неизменна част от концертите на „Led Zeppelin“ и в любима мелодия на феновете им.
„Blur“ - „Song 2“
Съществува една легенда, че този огромен хит, станал емблематичен за бритпопа, е възникнал като пародия на гръндж жанра и е представлявал просто шегичка от страна на „Blur“.
Китаристът на групата Греъм Коксън обаче твърди, че „Song 2“ е по-скоро среден пръст към звукозаписния лейбъл на „Blur“ по онова време (1997 г.). Затова песента е толкова умишлено опростена, със стремеж към аматьорски китарен звук и изпълнена някак саркастично.
Както понякога се получава, привидно несериозният подход сработва изцяло в полза на бандата. Сред богатото творчество на „Blur“ тази песен остава във времето като може би най-популярната - и за доста слушатели Blur е просто групата, изпяла рефрена „Уу-хуу“.