Д-р Пламен Панайотов е завършил Английската гимназия в Русе, след това Медицинския институт в Плевен. Придобива специалност “Психиатрия” в Медицинска академия-София. От първия ден на професионалната си кариера работи в Центъра за психично здраве. В момента е завеждащ Дневния стационар. Председател е на Център за консултиране и кратка терапия “Решения”. Изкарал е редица квалификационни курсове в САЩ, Испания, Холандия, Германия, Чехия, България. Член е на Българската психиатрична асоциация, на Международната асоциация за семейна терапия и на Управителния съвет на Европейската асоциация за кратка терапия. Има множество публикации и доклади в страната и чужбина. Преподава фокусирана към решения кратка терапия в Букурещкия университет и Русенския университет “Ангел Кънчев”.

- Д-р Панайотов, неизвестността, пред която ни изправи Ковид-19, роди страх и безпокойство у хората. Увеличиха ли се пациентите ви с тревожно-депресивни разстройства през трите локдауна, които преживяхме за година?
- Първото и най-важно нещо в това отношение е да не забравяме, че тревогата и страхът са нормалните, естествени и всъщност необходими реакции на ситуацията. Казано по друг начин, аз бих се тревожил много повече за хората, които биха възприели всичко това с радост и задоволство - това определено би била една нелепа и много опасна реакция. Тъй че бих казал - тревогата, страхът, угнетеността и евентуално съпътстващите ги нарушения на съня, апетита и т.н. са нашите правилни, адекватни и полезни реакции, които всъщност ни помагат да се справим с проблема. Така че това не са психически  разстройства, независимо че са ни неприятни и мъчителни. Проблемът най-вече е с прекалено голямата продължителност на тази ситуация и липсата на яснота за бъдещото развитие на епидемията.
Лошото ще е тези тревога и потиснатост да не станат наш modus vivendi
начин на живот, навик, от който после трудно да излезем.
- Как по ваши наблюдения реагират хората на противоепидемичните мерки? 
- Трябва да се прави много ясна разлика между двата вида мерки - пасивните (в индивидуален план това са маски, дистанция и социална изолация) и активните - имунизация.
Пасивните мерки действат силно негативно на всички нас - ние сме много по-социални, отколкото предполагаме
а пасивните мерки нарушават контакта ни с другия. Имунизацията - обратно, не само ни действа успокоително - “направил съм, каквото зависи от мен”, но и ни дава възможност да съхраним социалното си участие, още повече че се очертава тенденция имунизираните хора да разполагат с много повече свобода от неимунизираните - не само у нас, но изглежда и навсякъде по света.
- И все пак кое най-много травмира хората в пандемията - изолацията вкъщи или страхът от болестта?
- Различните хора, разбира се, реагират различно. Изолацията е най-мъчителна за екстровертните, социално активни и динамични хора, а страхът атакува най-вече хипохондрично насочените и интровертни типове.
- С какви симптоми на психично ниво най-често се проявява това?
- Това не са симптоми, а съпътстващи тревогата явления, които най-често засягат виталните функции - сън, хранене, секс, дишане и кръвообращение. Не бих искал да ги обсъждам в детайли, за да не ги внушаваме на читателите.
- Как си обяснявате проявите на домашно насилие, които зачестиха по време на пандемията? Изобщо как изолацията се отрази на семейните отношения?
- Това също е едно очаквано и по някакъв начин естествено явление.
Ние забелязваме у другия негативите, най-вече когато сме заедно, а позитивите - когато сме разделени
Всяко нещо над определена граница става токсично и опасно, а това важи и за времето, което прекарваме заедно, и за близостта - те също могат да бъдат вредни над определена граница. 
- Прекаляването с храна и алкохол можем ли да отнесем също към вид проява на психически проблем?
- Както вече споменах, една от основните сфери на реакция е храненето. Добре би било хората да се придържат към обичайните за тях навици в това отношение, но това е очевидно трудно. Наистина опасно е вярването, че алкохолът може да е полезен като един естествен и древен транквилизатор, но всъщност той може само да задълбочи емоционалните ни проблеми, вместо да ги реши. 
- Психиатърката от Лайпцигския университет Щефи Ридел-Хелер смята, че възрастните притежават нещо като “психически имунитет”, тъй като са преживели много кризи и се справят по-добре с ограниченията на пандемията, освен че одобряват тези ограничения. Какви са вашите наблюдения? Младите ли са по-податливи на психически сривове?
- Действително,
настоящата пандемия съвсем не е нещо уникално в човешката история
Тя нито е първата, нито ще е последната травмираща ни ситуация, но това е известно от собствения им опит на възрастните. Децата и младежите може да са чели или чували за такива неща, но това е познание “втора ръка”, докато много от възрастните са преживели такива трудности, т.е. имат “първа ръка” знание за тях. А всичко, с което сме имали опит, е вече по-поносимо, защото е познато.  
- Какво е положението при децата, които почти година са на онлайн обучение, затворени вкъщи, откъснати от връстниците си. Как се отразява всичко това на психиката им?
- Нямам преки наблюдения над достатъчно на брой деца, за да ви отговоря, но вчера обсъждахме с видния педиатър доц.д-р Свилен Досев
опасността вирусните мутации да не се ориентират към атакуване на децата
защото това би било изключително опасно във всякакъв смисъл - биологичен, психологичен и социален. Можем само да се надяваме това да не става. 
- Според експерти на СЗО 1/5 от заразените с коронавирус развиват психично заболяване. Хора, преболедували болестта, споделят, че най-страшна е била обхваналата ги паника. На какво се дължи това според вас и имаше ли предозиране на обществото със страх? 
- Ако си преболедувал сериозно инфекцията, едва ли ще си много спокоен и весел. Не съм съгласен обаче да се свръхдиагностицират душевни разстройства, защото това може само да влоши нещата. Много е важно хората да разберат, че тези уж “психични заболявания” са всъщност една здрава, зряла и адекватна реакция на ситуацията.
- Какви могат да бъдат последствията за един човек от продължителни тревожни разстройства?
- Най-голямата опасност е тревогата да му остане траен навик.
- Какъв е съветът ви за справяне с тези състояния?
- Направете списък на нещата, които ви радват, успокояват, стимулират и вдъхновяват
и се опитайте да ги практикувате, доколкото това е възможно. Направете списък на ресурсите си - материални, финансови, личностови, знания и умения, документите за тях (дипломи, сертификати), близките, роднините и приятелите, на които разчитате, и помислете как можете да използвате тези ресурси, за да подобрите ситуацията, в която се намирате. Това е.
- Смятате ли, че “новото нормално”, както започнахме да наричаме ограничителните условия по време на ковид пандемията, вече се възприема по-леко или това е само примирение пред неизбежното?
- Реакциите ни, за които казах, са естествени и нормални, но аз съм категорично против този начин на живот да се приема като “нормален”. Затова е изключително важно всички ние да се имунизираме - това е единственият път към възстановяване на нормалността и на обичайния ни начин на живот.
- Намирате ли, че все пак има и нещо положително в това, което приживяваме - например, че започнахме повече да ценим живота и човешките отношения?
- Всеизвестно е, че китайският йероглиф за “криза” съдържа два елемента, които означават “опасност” и “възможност”, тъй че
всяка криза освен опасна е и една възможност за ново развитие
Мисля, че опитът ни с тази пандемия може да е положителен в много и различни посоки, за някои от които сега дори и не подозираме.
- Мислите ли, че именно като възможност се отрази пандемията върху резултатите от току-що приключилите избори и ако да, по какъв начин?
- След една година епидемична обстановка съвсем естествено е хората масово да асоциират вирусната атака с всички публични личности, имащи отношение към епидемията, дори и когато те се борят с нея. Също като в класическата история за ловеца на дракони - той неизбежно е свързан с дракона, защото работата му е да го лови. Гледате например новини по телевизията и веднага след информацията за епидемичната обстановка виждате някоя политическа личност. Без никакво значение дали тази личност е управляваща, или опозиционна, вие свързвате (асоциирате) тези неща. Слави Трифонов, от друга страна, хем е публична личност, хем по никакъв начин не се асоциира с епидемията.
Няма нищо чудно, че хората търсят спасение при него - той няма връзка с проблема
Впрочем това е изглежда световна тенденция и тя е твърде разбираема - хората на много места по света гласуват масово за артисти, комедианти, изобщо хора от шоубизнеса, защото ги свързват с приятни емоции и забавни преживявания. Докато в политиката има тенденция участниците да се вземат прекалено насериозно и избирателите искат да им напомнят да не го правят. Друг важен фактор е ориентацията на масовото съзнание: хората днес и у нас са дезориентирани по отношение на рационалните и прагматични разделения “добро - лошо”, “правилно - неправилно” и “полезно - вредно”. И току-що завършилите избори ясно показват, че те все по-малко се ориентират по тях. Масовото поведение на хората е да се ориентират по оста “старо - ново”, което си е една класическа дилема. И така се формират тези две групи:
Все още остава най-голяма групата на хората, които са верни на поговорката “В стар бунар камък не хвърляй, утре може да пиеш вода пак оттам, защото не знаеш каква вода ще излезе от новия”.
Също така очевидно е обаче, че значително расте броят, най-вече на младите хора, за които макар и доста парадоксално е валиден класическия израз от Еклезиаст: “Не думай “Защо прежните дни са били по-добри от сегашните?”, защото не от ум питаш за това (7:10).
Състоянието на обърканост всъщност също е съвсем нормално и естествено и не би трябвало да ни тревожи
прекалено много - имало е и ще има такива периоди на преориентация, смяна на целите, приоритетите и посоките. По думите на дякона Игнатий “времето е в нас и ние сме във времето - то нас обръща и ние него обръщаме”.
Както винаги и неизбежно е ставало в историята, и сега новото ще победи старото, но все пак остава фактът, че “ново” не означава нищо друго, освен че то е на ред да се случи. Сега най-важният въпрос е какво качество на живота ше ни донесе това ново. Можем само да се надяваме то да е най-доброто възможно. Хубаво би било привържениците на новото да помнят идеята на добрата шивачка, че всичко ново е добре забравено старо. Каквато например е идеята за чистата и свята република, за която вече писахме във вестник “Утро”: https://utroruse.com/article/772318/