Те стъпват на сцената първо като „Куоримен“. След множество промени на името се спират на това, с което само за десет години стават световни легенди и най-продаваната музикална група в историята с 600 милиона купени по света копия - „Бийтълс“. 
Но твърде често успехът е също толкова непосилен, колкото и несполуката. И води до разпад. Така се случва и с обожаваната по света Ливърпулска четворка. На 9 април 1970 година Пол Маккартни, един от лидерите заедно с Джон Ленън, обявява официално края на приказката. Новината гръмва ден по-късно.
Ето как става всичко.
На 10 април 1970 г. „Дейли Мирър“ излиза със заглавие на първа страница „Пол напуска „Бийтълс“. До новината вестникът се е добрал ден по-рано - на 9 април. И бърза да я изстреля възможно най-гръмко, преди конкуренцията да е надушила нещо. А покрай една от най-успешните групи в историята вече се носи на талази натрапчивата миризма на раздяла.
Месец след бомбата в „Мирър“
излиза последният, може би най-успешен албум на групата - „Let it Be“. А официалният разпад е на 31 декември 1970 година. Още 5 години се точат съдебни дела.
И вече над половин век милионите, а може би и милиарди почитатели на великата Ливърпулска четворка тъжат, че любимците им не са удържали на натиска на парите, славата, егото и собствената си ексцентричност.
След големия шок Пол Маккартни си прави автоинтервю, което праща по вестниците, припомня събитията отпреди половин век „Шпигел“.
„Разривът с „Бийтълс“ временен ли е, или окончателен, от личностни или от музикални разногласия е предизвикан?“ - пита се Пол. 
Отговорът е изчерпателен: „От личностни, делови и музикални разногласия, но преди всичко искам да прекарвам повече време със семейството си. Дали е временен този разрив, или окончателен? Изобщо не знам“. 
Всъщност 
към онзи момент групата е практически мъртва вече от две години
Още в края на септември 1968 година, при записването на „White Album“, Ринго Стар си взема шапката и заминава в Сардиния. На барабаниста му е писнало да виси с часове в студиото, докато другите натаманяват хармонията и аранжировката. Все пак успяват да го уговорят да се върне. 
Соло китаристът Джордж Харисън пък, който винаги е бил в сянката на Ленън и Маккартни, напуска групата по време на снимки на филма и записа на албума „Let it Be“, но след 12 дни и той се връща. 
На 20 септември 1969 година четиримата бийтълси се срещат в лондонското студио „Apple“, за да подпишат нов договор със звукозаписната компания „Capitol“. Както по-късно Пол Маккартни разказва на своя биограф Бари Майлс, 
обсъждали са струва ли си да работят по-нататък
„Длъжни сме отново да се върнем към музикалната си идентичност“, аргументира се Пол. 
Което ще рече отново да правят концерти в неголеми клубове. 
На което Джон отвръща: „Мисля, че си превъртял“.
И след това Ленън казва, че е искал да направи същото след подписването на договора, „но след като ме питате, казвам ви - излизам от групата“.
„Онемяхме - спомня си по-късно Маккартни. - Съдбата ни беше решена и ченетата ни увиснаха. Всички освен Джон пребледняха, а той малко почервеня и каза: Това е много забавно. Напомня ми момента, когато казах на Синтия, че й искам развод“.
„Бийтълс“ без Джон Ленън е нещо немислимо. Не - нещо невъзможно. 
Той е мозъкът на групата, а в същото време постоянно води конкурентна борба с Маккартни
и възприема групата като брак, в който се задушава.
По-късно казва: „Отдавна мислех за раздяла, но дълго не ми достигаше смелост“.
На практика разпадът започва, когато спират да свирят на живо. Последният пълноценен концерт на бийтълсите е в Candlestick Park, Сан Франциско, на 29 август 1966 година.
Докато са на турнета, те пътуват и живеят заедно като в комуна, измислят нови песни, чувстват се като семейство. Но след като си купуват къщи и имения край Лондон, започват да се виждат значително по-рядко и главно в студио. 
Любовните връзки също разкъсват групата
Пол Маккартни се жени за приятелката си, нюйоркската фотографка Линда Истман. 
Джон Ленън се развежда със Синтия, за която е женен от 1962 година, когато тя забременява, и се влюбва в японската художничка Йоко Оно. Влиза в средите на авангардистите, става и политически активист, двамата се борят с тежка хероинова зависимост. 
Преди това цялата група е минала през всички бързо набиращи популярност субстанции през 60-те - марихуана, амфетамини, ЛСД. 
„Бийтълс“ отдавна не са симпатичните, чистички момченца, контрастиращи на „Ролинг Стоунс“. 
Бари Майлс след години пише с тъга: „Беше печално да гледаш как Ленън и Маккартни в края на съвместната си работа се превърнаха в обикновени, посредствени, ругаещи се един друг екскомпаньони“.
Краят на „Бийтълс“ е дълъг и горчив.
Започват да се съдят и процесите продължават по-дълго, отколкото музикантите извършват революция в попмузиката, завършва „Шпигел“. Което, разбира се, не накърнява гениалността на тяхната музика, която се слуша и днес.
По материали от интернет

Маккартни: В семействата има спорове.
Раздялата се случи след един от тях

Половин век след разрива, на 6 август 2020 г., сър Пол Маккартни, коментира темата за разпадането на групата, но въпросите след изявлението му бяха повече от отговорите.
Той подчерта, че широко разпространеното мнение, че по време на разпадането на групата членовете й са се мразели взаимно, не е вярно. Според музиканта, „Бийтълс“ са били „семейство“.
„А в семействата има спорове, има разногласия. Едни искат да направят едно нещо, а други искат да направят друго. Така че раздялата се случи след един от тези спорове“, каза Маккартни в интервю за списание „GQ“.

Йоко Оно: Те се превръщаха в групата
на Пол, а това не им харесваше

Архивни интервюта с едни от най-големите имена в световната музика - от Стивън Тейлър до Греъм Наш - внесоха малко повече светлина върху дългогодишната мистерия, свързана с точната причина за разпада на „Бийтълс“, пише през 2012 година американското онлайн издание „Хъфингтън пост“.
В разговор с Джон Смит от списание „Ролинг Стоун“ вдовицата на Джон Ленън Йоко Оно описва раздялата на популярната британска група като „развод“. Тя заявява, че нейният съпруг е „приемал много добре“ разпада, но признава, че в рамките на „Бийтълс“ е назрявало напрежение.
„Бийтълс“ ставаха изключително независими - казва Оно в интервю през 1987 г. - Всеки един от тях ставаше независим. Всъщност Джон не е първият, който искаше да напусне групата. Една вечер засякохме Ринго с Морин. Той дойде при мен и Джон и каза, че иска да напусне. Джордж бе следващият, накрая Джон. Пол бе единственият, който се опитваше да сплотява „Бийтълс“. Останалите обаче смятаха, че Пол ще поддържа „Бийтълс“ като своя собствена група. Те се превръщаха в групата на Пол, а това не им харесваше“.
Оно допълва, че раздялата на „Бийтълс“ се е отразила до известна степен и на взаимоотношенията й с Джон, който често е изпитвал носталгия към времето, прекарано с членовете на групата, и е очаквал, по нейни собствени думи, „всичко това да бъде заменено от мен“.
Всичко това съвпада със скорошните коментари, направени от Маккартни. През октомври той заяви пред Дейвид Фрост, че Оно „не е виновна за разпада на групата“, тъй като тя „вече се разпадаше“.