С вота от 4 април българският избирател пренареди политическата карта на страната. При избирателна активност от 40% у нас (данните ЦИК към 17.00 часа на 4 април) и рекордно висока избирателна активност на българите в чужбина, резултатите при 100% обработени протоколи резултатите са следните:

ГЕРБ остава първа политическа сила и в коалиция със СДС събра 26.18 %. Над 650 000 избиратели избраха ГЕРБ, въпреки че резултатът е по-слаб в сравнение с вота през 2017 година.

Нито една друга партия не запази позициите до момента.

БСП отстъпи второто място на новата "Има такъв народ".

Формацията на Слави Трифонов събра 17.66 % от вота на избирателите. Силното представяне на "Има такъв народ" е изненада на изборите. Според социолози Трифонов е успял да мобилизира младите хора с концертите и това, че има телевизия.

БСП постига най-слабия си резултат на парламентарни избори с 15.01%. Една от причините е слабото участие на възрастните хора, които не отидоха от урните заради страх от коронавируса. Друга причина - вътрешните противоречия в левицата.

ДПС също губи подкрепа и е четвърта политическа сила. Движението събра 10.49%.

"Демократична България", която обедини партии, които на предишни избори се явяваха поотделно, сега събраха 9.45 % от гласовете на избирателите.

"Изправи се! Мутри вън!" влиза в парламента с 4.72 на сто от гласовете.

Под 4-процентната бариера с 3.64 % се намира ВМРО. Извън парламента остават също ВОЛЯ, НФСБ и "Атака".

В 24 от 31-те многомандатни избирателни райони коалицията ГЕРБ-СДС е първа политическа сила. ДПС печели изборите в 3 района - Кърджали, Разград и Търговище.

"Демократична България" събира най-много гласове в 23 и 24 МИР София.

В Плевен "Има такъв народ" печели най-много гласове. БСП е лидер в Ямбол.

Изненада на тези избори беше безпрецедентната избирателна активност на българите в чужбина.

По данни на ЦИК гласували зад граница са 172 000 души, като най-много те са в Германия, следвани от Великобритания и Турция.

Изненада дойде и от резултатите. Най-много гласове от българите зад граница получи "Има такъв народ" с 30,75%. Нашите сънародници отредиха второто място на "Демократична България" - 17,56 на сто. Следват ДПС с 13,17%. За коалицията ГЕРБ - СДС гласуваха 8,66% от българите зад граница. "Възраждане" се нарежда на 5-о място със 7,4 на сто, а БСП събират 6,5%.

Увеличеният брой гласуващи доведе до чакане с часове и километрични опашки пред избирателните секции в някои европейски градове. В Лондон времето в изборния ден не стигна за всички, пожелали да гласуват, което доведе до недоволство сред българската диаспора там. В германския град Трир пък членове на изборни комисии нощуваха в секцията, докато чакат ЦИК да ги разпусне.

Повече млади хора са гласували на тези избори, в сравнение с 2017 г, сочи проучване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл". До урните са излязли по-малко възрастни хора, в сравнение с изборите преди 4 години.

Това се дължи и на страха от ковид (една от причините за ниския вот на БСП) и политизацията на младите от протестите през лятото на 2020 г. насам, текла основно в социалните медии.

Формации като "Има такъв народ" са основни сред младия вот, допълват още социолозите.

73% от отишлите на тези избори гласоподаватели на ГЕРБ са останали верни на своя избор, сочат данни на социологическата агенция "Алфа рисърч", които БНТ показа в деня на изборите. 3% обаче са отишли при БСП, 1% - при ДПС. 9% са дали гласа си за "Има такъв народ". 3% - за "Демократична България", а 2% - за "Изправи се! Мутри вън!".

От гласувалите през 2017 г. за БСП - днес 78% са дали гласа си за левицата. 4% от тях са се преориентирали към ГЕРБ, 1% - за ДПС, 6% - "Има такъв народ", 2% за "Демократична България", а 5% са подкрепили "Изправи се! Мутри вън!".

ДПС запазва доверието на 86% от избирателите си. ГЕРБ е успяла да привлече 5% от избирателите на движението. По 2% са отишли при БСП и "Има такъв народ". За ДБ и "Изправи се! Мутри вън!" са гласували по 1% от избирателите на ДПС.

Предаването на протоколите от изборите на някои места в страната ни припомниха сцени от предишните избори. Хаос, напрежение, чакане с часове, припаднали хора.

Голям се оказа процентът на сгрешените изборни книжа заради трудността на попълване и слабата подготовка на част от членовете на секционните комисии. От ЦИК заявиха, че протоколите не са по-сложни, а по-обемни.

Резултатът до момента - 30% от разгледаните протоколи имат грешки при изчисленията.

Кога ще имаме ново правителство?

На 8 април ще стане ясно разпределението на мандатите по партии, след това всеки един избран кандидат има три дни да реши от кой район иска да бъде народен представител.

В 7-дневен срок вече ще се знае кои са депутатите в новия парламент.

По Конституция президентът трябва да връчи мандат за съставяне на правителството на партията, получила най-много гласове. В случая, това е коалицията ГЕРБ - СДС.

Водещата политическа сила ще има една седмица, за да предложи нов състав на правителство.

Ако това не стане - мандатът отива при втората партия - "Има такъв народ", (според вота на избирателите) и рулетката се завърта отново.

Ако се стигне до връчване на трети мандат обаче - президентът може да го връчи на която избере от партиите, представени в парламента, а не задължително на третата.

Ако и този мандат бъде върнат без да се състави правителство - президентът поема ангажимента да състави служебен кабинет, който да подготви страната за нови парламентарни избори.