“Русе е град на над 2300 години. Известен е с това, че от него са започнали дадени процеси, разпространили се по-късно в цялата страна. Тук е била основана първата печатница. Улиците за първи път получават имена. Тук е основано първото земеделско стопанство - още по времето на Османската империя. Ние сме първият град с градоустройствен план. Тук са създадени и първите фабрики в различни отрасли. В Русе се провежда и първият масов протест по време тоталитаризма - този на независимото сдружение „Екогласност“ от 03.11.1989 г., който катализира процесите на промяна.

Днес обаче, Русе е един град в клинична демографска, икономическа и институционална  смърт. Той отдавна е град не със затихващи, а с вече затихнали функции. Градът е ощетяван целенасочено в продължение на десетилетия от която и да е централна власт в София: на града бе отнемана дълго време възможността да се развива като университетски център; медицинският институт бе прехвърлен в друг град; беше му отнет статута на областен център и приравнен с този на обикновен град в бившата Разградска област през 1987 г.; Апелативният съд бе преместен във Велико Търново, след лобиране от страна на Надежда Михайлова, въпреки че в Търново нямат базата за това, а сградата на Съдебната палата в Русе, построена през 1935 г., е строена именно с тази цел; на Русе бе отнета и възможността да е център на данъчна администрация като Териториалната дирекция на НАП отново бе прехвърлена в друг град, а самият град Русе попадна под юрисдикцията на ТД на НАП - Варна. Абсолютен парадокс е факта, че “Басейнова дирекция - Дунавски район” се намира не в най-големия български град на Дунава, а в Плевен - град на над 100 км от брега на Дунав!

Русе - градът с най-голяма концентрация на промишлени предприятия до 1989 г. днес е град, известен с шиенето на ишлеме, което също запада. Фабрики с вековна традиция в редица производства като ЛВЗ и Корабостроителницата, днес не работят и са пред унищожение. Други, като бившия завод “Петър Караминчев” са унищожени и на тяхно място зеят ровове.

От съучениците ми, с които бяхме в основното училище - 30 деца в паралелка, днес в  града останахме 6 човека, а от гимназията - 4. Град с население от 220 000 към 1989 г. днес е не повече от 70 000 души, болшинството от които са хора на средна възраст и пенсионери.

Всичко това се случва на 54 км от Букурещ - град, тясно свързан с българската история, в който е учредена БРЦК и където кипи живот, а стандартът на хората е в пъти по-висок от този в Русе. Това е така, защото нашият град няма своето лоби по високите етажи на властта и защото онези, които досега попадаха там или забравят своите съграждани, или стават конформисти.

Аз мисля, че всички българи днес сме пазители на каузата на Баба Тонка, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Филип Тотю. Ние помним, че нашия град е бил отправна точка на борците за свобода от БРЦК за прокарване на идеите за национално освобождение в България. Помним още, че от Русе започнаха и промените през 1989 г. и вярвам, че националното възраждане ще започне пак от Русе! След дни ние българите ще избираме между разруха и Възраждане. Възраждане е с номер 5 в интегралната бюлетина.“ - това сподели Златан Златанов, водач на листата на кандидатите за народни представители на Възраждане за 19 МИР Русенски.

Парламентарни избори 2021

Купуването и продаването на гласове е престъпление!