Здравей, Петя! Не мога да си обясня какво се случва със сестра ми. Тя внезапно реши да промени живота си и много се тревожа за нея.
Животът ни като деца беше доста труден. Един ден ми каза, че никой не се е радвал, когато се е родила. Сега ми е мъчно, като си мисля за тези думи. Действително, след като тя се роди, баща ни ни напусна. Мама не беше много грамотна и може би неправилно говореше за татко. По-късно се разболя и почина. Тогава аз бях на 16 години, а сестра ми беше на 12 години. Баща ни ни взе при него, но той имаше вече друга жена. Тя се държеше добре с нас само пред него, иначе ни опъваше нервите. Сестра ми се дразнеше от това, а аз не толкова. Надявахме се, че ще свикнем, но един ден тази жена си тръгна сърдита, напусна татко. Няколко дни по-късно той каза, че тя ще се върне и да бъдем по-внимателни и любезни с нея оттук нататък. Баба - майката на майка ни, настоя да отидем да живеем при нея. Преместихме се. Тя много се стараеше да сме прилично облечени и все ни наставляваше. Не се радваше много на шестиците на сестра ми, държеше само на дисциплината - да не се разхайтим, защото никой нямало да ни иска. Като си завърших гимназията, с приятеля ми се оженихме и дойдохме тук в чужбина, където други близки ни уредиха квартира и работа. Аз все казвах на сестра ми, че ще я вземем и нея при нас, като завърши училище. Тя направи като мен - омъжи се и ние ги уредихме да дойдат. Не знам какво й стана на сестра ми, но не живяха и една година заедно и тя се прибра в България. Момчето е добро и много я обича, а тя заради нещо дребно каза, че не може да му вярва и реши да се разведе и да се отдаде на религията. Като я питам, казва, че е добре. Записала се е да учи. Не я знам какво ще прави по-нататък. Аз й помагам с пари и внимавам как да й ги предложа, защото от гордост може да откаже, дори и да й трябват, а тя работи за малко пари. Когато беше тук, бях по-спокойна за нея, а сега не съм спокойна, дори и да казва, че е добре. Искам поне да разбера защо тя направи така, макар че не знам дали ще мога да се успокоя. Сези, 29 г.

Здравей, Сези! Случва се консултация да предприемат хора, които са загрижени за техен близък. От етичност към него, ако той отсъства, се налага уговорката, че психологът не съдейства на загрижения да влияе на другия и че консултацията се прави за присъстващия - за да станат по-поносими безпокойствата, да се почувства по-спокоен и по-уверен, за да бъде по-сигурна опора за този, на когото иска да помогне.
Струва ми се, че сама правилно си се ориентирала за това и писмото ти е споделяне на твоята тревога съобразно
трудностите в детството
с откроено желание да разбереш по-добре решението на сестра ти - „Искам поне да разбера защо тя направи така, макар че не знам дали ще мога да се успокоя“.
Така разказана, вашата детска история звучи като приказка за две сестрички в техните изпитания. В думите ти проличават теми, които ми се виждат ключово важни за посоката, която напоследък е избрала сестра ти. С уговорката, че нейната гледна точка може да е по-различна, да прочетем
приказката, както изглежда от писмото
Не казваш на колко години е била сестра ти, когато ти е казала един ден, че никой не се е радвал, когато се е родила. Такива мисли могат да обладаят с по-голяма чувствителност порастващо дете във възрастта на пубертета и юношеството, когато все едно се е спряло или върви бавно на заден ход, обърнато към детството си в миналото и търсещо причини за страданието си. Там може да е имало и радостни моменти, но изглежда, че общият колорит на картината на детството не е бил особено жизнерадостно пъстър - „Животът ни като деца беше доста труден“.
Споделяш, че сега ти е мъчно, като си припомняш тези думи на сестра ти. Може би, защото ги е изрекла в твоя още крехка възраст, когато не си имала готовност да я подкрепиш, за да преодолее този мъчителен извод. Не си съумяла да опровергаеш фактите - „Действително, след като тя се роди, баща ни ни напусна. Мама не беше много грамотна и може би неправилно говореше за татко“. При раздялата си се случва родителите да не могат да превъзмогнат разочарованието си един от друг и да натоварват децата с 
преповтаряне на думи с лоши значения
Била си на около 4-5 години, когато се е родила сестра ти. Обикновено в тази възраст децата се подготвят от близките, че ще стават батковци или каки. Не споделяш свои спомени от този период. Припомни си как се чувстваше тогава. Дали имаше радостно очакване? На хората може да им липсват спомени от детството, ако психиката услужливо не ги е запечатала за припомняне - ако те биха били болезнени да се преживяват наново. Те не изчезват, а се промъкват и дават израз за съществуването си чрез необяснима тревожност, песимизъм, неувереност, възпрепятстване на успяването, понякога и чрез боледуване.
Вече си голяма и сигурно би могла да разсъждаваш върху това как са се отразили на майка ти бременността и раждането на сестра ти в момент, когато баща ви е бил готов да ви напусне и после го е направил. Може би във всичките месеци майка ти е преживявала тревогата и тъгата, че ще бъде изоставена с децата си. Ако е била много влюбена в него, раждането на сестра ти съзнателно или не, може да е придобило у нея значение на
тежка цена да загуби тази любов
Ако майката ти не е обичала много баща ти, а се е омъжила под нечий натиск, вероятно пък изоставянето е обострило гнева й за компромиса, който е направила. Това са все причини да не се е чувствала добре. А когато майката се чувства зле, тя не може да подава достатъчно жизнена енергия и радост на децата си. Ето, Сези, че с твоето писмо и с настоящата консултация във вестник „Утро“ заедно отправяме предупреждение за всички, които биха попаднали в подобно положение.
В приказката на детството ви не се е случило добро вълшебство, а
най-лошото за всяко дете изпитание
Ранните ви спомени са за угнетена мама, която все едно угасва - „По-късно се разболя и почина“. Ти си била в гимназиалните 16 години, а сестра ти около шести клас - още по-труден за преживяване на сътресения период. По реда си е дошло следващото препятствие - „Баща ни ни взе при него, но той имаше вече друга жена“. С тези твои думи приказката заприличва на онези, в които изпитанието на момичетата в тях са предизвикани от един неподозиращ нищо (или все едно липсващ) баща и една мащеха. „Тя се държеше добре с нас само пред него, а иначе ни опъваше нервите.“ Дали ти си била повече разбираща нуждата да се приспособите, дали пък у сестра ти е назрявал естественият бунт към големите, когато детето пораства - „Сестра ми се дразнеше от това, а аз не толкова“ - спомняш си, че си се надявала, че ще свикнете. Може би като по-голяма от сестра ти си имала
по-добро разбиране за притесненията на другите
и на тази жена, когато внезапно сте се появили и двете в живота им с баща ти. Дали прекалено се е напрегнала и изтощила, дали е било, за да го накара да направи избор между нея или вас - „един ден тази жена си тръгна сърдита, напусна татко“? Не казваш какво според теб е изпитал баща ви, не разбираме впечатленията ти от него като баща, само че „Няколко дни по-късно той каза, че тя ще се върне и да бъдем по-внимателни и любезни с нея оттук нататък“. Затрудненията му в тази ситуация не са траели дълго - „Баба - майката на майка ни, настоя да отидем да живеем при нея. Преместихме се.“ Ето, че всяка къща и всеки домашен ред предоставя предизвикателства, с които децата да се учат да се съобразяват. „Тя много се стараеше да сме прилично облечени и все ни наставляваше.“ Може би почувствала отговорността за това да ви доотгледа, баба ти е заложила на 
традициите, които в кризисни моменти дават чувство за сигурност
Ако растяхте с майка ви, може би баба ти би се интересувала и от учебните успехи, към които сестра ти е била по-чувствителна някой да откликва с одобрение, но баба ви е заложила на друго, което е считала за важно пред хората - „Не се радваше много на шестиците на сестра ми, държеше само на дисциплината - да не се разхайтим, защото никой нямало да ни иска“.
Изглежда, че приказката за теб приключва с детството и с ознаменуването на края му - „Като си завърших гимназията, с приятеля ми се оженихме и дойдохме тук в чужбина, където други близки ни уредиха за квартира и за работа“. Със съпруга ти заминавате далеч от баща ти с мащехата и от баба ти с ограниченията, с които ви е предпазвала. Не ти се е искало да се разделиш само със сестра ти - „Аз все казвах на сестра ми, че и тя като завърши училище, ще я вземем при нас“. Няколко години тя е прекарала без теб, докато завърши училище, но си й давала възможна перспектива. „Тя направи като мен - омъжи се и ние ги уредихме да дойдат.“
Какво се е случило в ума и душата на сестра ти, се питаш, след като тя се отказва и от живота в чужбина, и от съпруга си? „Не знам какво й стана на сестра ми, но не живяха и една година заедно и тя се прибра в България“.
Дали затруднения да се адаптира в чужда държава,
дали поне в началото е била ентусиазирана или не, дали е била влюбена в това момче или не - ако е взела решението, за да те последва в твоя призив и по твоя образец, а после да се е почувствала зле, че го е въвлякла, без да може да утвърди решението си и да изгради живота си спрямо него - са въпроси, разсъжденията по които биха те подпомогнали да я разбереш или да поговорите в бъдеще за това.
„Момчето е добро и много я обича, а тя заради нещо дребно каза, че не може да му вярва и реши да се разведе и да се отдаде на религията.“
Като че ли изпъкват, Сези, като чувствителни за сестра ти
проблемите за верността и отхвърлянето
Според нея раждането й е довело баща й да отхвърли жена си и децата си. Може би после така е възприела и думите му, че трябва да бъдете по-внимателни с втората му жена. Може да й е изглеждало, че баба ви отхвърля нещо, от което тя се е вълнувала, особено и ако мама се е радвала някога на първите ви шестици.
„Като я питам, казва, че е добре. Записала се е да учи. Не я знам какво ще прави по-нататък.“ Безпокоиш се, че парите, които си изкарва с работата в България, не й стигат и внимателно намираш начин да й предложиш и изпратиш. Потърсила опора във вярата и в религията, за да не я загуби, тя се е отдала и на учене. Може би така се чувства
защитена и сигурна
че от тях не може да бъде отхвърлена и затова ти казва, че е добре.
Дали би се върнала по-близо до теб и до това добро момче, което казваш, че много я обича? А дали вие ще приемете важните за нея неща, на които показва, че държи, уважени като значими за нея?
След като знаеш колко ти липсва сега и колко много мислиш за нея как се справя сама с трудностите, опитай да си представиш собственото си детство, несподелено с нея, ако я нямаше в живота си. Какво чувстваш, Сези? Какво чувстваш, ако си представиш наново нейното раждане? Би ли й го казала? Дори и по телефона това ще са думи, които прегръщат!