Сред съвременниците си е известен като Ваньо Терзията. В историята остава като Иван Драсов - близък съратник и доверено лице на Васил Левски, записал го в прословутото си тефтерче с името „Ваньо“. През 1869 г. в дома на Драсов е свикано първото събрание на Ловешкия частен революционен комитет. Домакинът е избран за временен председател на комитета, а по-късно - за негов секретар. Член на Привременното правителство на Вътрешната революционна организация с революционен псевдоним Афъз ефенди или Афъзаа. Близък приятел на Христо Ботев. И на още много герои на българската свобода, а по-късно - и на изграждането на нова България. Днес се навършват 173 години от неговото рождение.

Един от най-изтъкнатите дейци на Ловешкия революционен комитет, а след това и на Привременното правителство в България, Иван Тодоров Драсов, е роден на 19 март 1848 г. Сведенията за точната му рождена дата са противоречиви - според пенсионната му преписка Иван Драсов е роден на 19 март, а според Тодор Абазов (Кратка българска енциклопедия) и други автори - на 15 март 1848 г. в град Ловеч. Общоприета е датата от пенсионната му преписка.
Иван Драсов е син от втория брак на ловешкия търговец Тодор Драсов с Русанка, наследница на известна тетевенска фамилия. Тодор Драсов е заможен търговец, който има отношения с Виена, Будапеща и Одеса, но умира рано и синът е принуден да напусне училище и да се залови с бащиния си занаят. Дюкянът му, който се намира в турската махала, става средище за младите ловчанлии, които се събират тук да четат цариградски вестници и да обсъждат борбата срещу гръцкото духовенство. 
Иван Драсов, заедно с учителя Никола Ковачев, става 
инициатор на повечето от демонстрациите срещу Ловчанския владика
Участва активно и в дейността на читалището. Когато Васил Левски идва за първи път в Ловеч и споделя с Марин поп Луканов идеята си да образува тук комитет, първият, когото Луканов потърсва, е Иван Драсов. И родната му къща става едно от основните средища на комитета. Левски и Ангел Кънчев обикновено отсядат у тях. Тук се получават и вестниците на Любен Каравелов и революционни брошури и документи, които се разпращат и до други комитети в страната. През 1871 г. заедно с Марин поп Луканов посещава Румъния. Кореспондира си и с Данаил Попов в Турну Мъгуреле, когото в отсъствието на Апостола осведомява за работата на комитета.
Покрай революционната дейност намира време и да изпълни и една от главните роли в първото театрално представление в Ловеч (1872 г.), подготвено с помощта на Ангел Кънчев. 
В началото на август 1872 г. Иван Драсов е 
предупреден, че османската полиция се интересува от дейността му
Напуска града и заминава да продължи образованието си в Чехия. Макар и ученик, първоначално в Писек (1872-1873), а след това и в Прага (1874), Драсов е в течение на всички начинания на БРЦК.
Кореспонденцията му с Панайот Хитов, Любен Каравелов, Христо Ботев и Данаил Попов от тези години показва максимална осведоменост и голяма ангажираност спрямо българската кауза. По негова инициатива са основани частни революционни комитети на български ученици и студенти в Писек, Табор и Прага. Ловчалията е дописник и на комитетския вестник „Незавсимост“. През 1874 г. участва в общото събрание на БРЧК в Букурещ. От 1875 г. трайно се установява в Румъния. 
Сближава се с Христо Ботев и го подкрепя в конфликта му с Любен Каравелов
Избран е в новия състав на БРЦК на 12 авг. 1875 г. и след заминаването на Ботев в Одеса е фактическият организатор в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. 
Директивите му, съчетани с липса на време, предизвикват недоволство у мнозина от старите комитетски дейци в България. След провала на опита за въстание и отеглянето на Христо Ботев от БРЦК, Иван Драсов с помощта на Панайот Хитов прави последен опит за продължение на дейността на организацията. 
На свиканото на 1 октомври 1875 г. общо събрание Драсов е натоварен заедно с Никола Славков да предприеме обиколка по влашките градове. Идеята на събранието за изпращане на голяма чета в България обаче не е подкрепена от емиграцията и БРЦК фактически прекратява дейността си. 
През 1877 Иван Драсов се завръща в родния си град Ловеч. Завръщането му е помрачено от смъртта на майка му, убита по време на освобождението на града. След Освобождението Иван Драсов е 
първият кмет на Ловеч
След което е избран за народен представител в Учредителното народно събрание, като междувременно от 1 август 1878 до 17 март 1901 г.заема и следните държавни постове: член-секретар на Ловчанския окръжен съвет; окръжен управител на Берковица и на Трън; околийски началник на Трън; окръжен управител на Свищов; на Севлиево; на Търново; на Варна и отново на Търново.
През 1879 г. Иван Драсов се задомява за Еленка Златанова, родена на 9 август 1860 г. в Плевен. От брака им се раждат: син Златан /1881 г./ и дъщери Руска /1885/, Надежда /1887/ и Мара /1892/.
Мара Драсова разказва за баща си: „Беше висок, с буйна коса, сини очи, в които бляскат весели искри, много спретнат, излъчващ обаяние и интелигентност... С мама се обичаха много. Тя беше плевенчанка - Еленка Златанова Иванова. Постигнала бе за времето си доста голяма култура чрез самообразование... Баща ми почина на 53 години. Беше вече тежко болен. Закътваше се в един плетен стол и се увиваше в пухкав сив шал, донесен от Чехия. 
Така му и викахме - чешкия шал. Отиваше на очите му, които бавно гаснеха
Но аз не разбирах това. Все исках да се кача на коленете му, да попеем. Той обичаше да пее... А после, когато лекарите му препоръчаха чист въздух, го отведоха в една къщичка в лозята. Станеше ли му много тежко, обръщаше се с лице към стената, за да не гледат другите мъките му. Последите думи на татко към мама са били: „Жена, имот и пари не ти оставям, но на теб и децата оставям чистото си име...“.
Иван Драсов умира на 26 септември 1901 г. във Варна.

Строител на Нова България

Има исторически дати, които не носят еуфорията на националните празници, но са заредени с огромна енергия и прозрения за бъдещето. Една от тези паметни дати е 31 август 1877 година. В този ден е учредена първата местна управа в Ловеч - Градски управителен съвет. Това се случва само седмица след окончателното освобождаване на града и при активното участие на местното гражданство. С изграждането на градски и окръжен управителен съвет се поставя началото на местното самоуправление в Ловеч. В състава на местния управителен съвет са избрани бележити ловчанлии, хора грамотни, с будна гражданска съвест и активно участие в освободителното движение. Начело на градския управителен съвет застава Иван Драсов. Едва 29-годишен, но с богатата вече биография на съратник на Левски, деец в борбата за църковна независимост, революционер, читалищен деятел и самодеец. С харизмата на Драсов и възторга от свободата Градският съвет се заема енергично да подрежда местните дела и да поставя основите на една нова, по-човешка власт,  в услуга преди всичко на хората. Задачите са много и се налага да се работи ежедневно до късна вечер. Първите стъпки са насочени към осигуряване подслон на хората - разрешаване на  жилищните проблеми на бежанските семейства, в това число и турските. Подхващат се благоустроителни дейности - осветяване на града, укрепяване на разрушени мостове и сграда, възстановяване на улици. Особено внимание е отделено на реда и сигурността. Сформира се първата местна полиция и пожарна охрана. Само за няколко месеца обстановката в града се стабилизира и животът на хората става по-сигурен и спокоен.
Иван Драсов остава начело на Градския управителен съвет около година. По-късно продължава своята държавническа кариера, но не прекъсва връзката с родния Ловеч и за кратък период е надзирател в местната държавна болница.

Ботев към брата си Драсов: Ние сме помежду си дотолкова ближни,
щото мислех, че ти сякога ще да простиш

За близостта на Иван Драсов с Христо Ботев говори едно писмо на гениалния поет и непоколебим революционер до родения в Ловеч радетел за свободна и просперираща България. Цитираме пълния му тукст.
Брате Драсов!  
Наистина 4 пъти става ми пишеш, а аз нито веднаж не съм ти отговорил. Причините на това бяха, че аз нямах нищо важно да ти съобщя и че бях дотолкова залисан, щото и сам не знаях какво да правя. Сичко се беше струпало на моята глава: и процеси, и семейни нещастия, и кавги с доброжелатели, и хайдутлук, и борба за печатницата, и ходене насам-нататък за пари, и много-много още други. Аз зная, че тебе ти е тежко, дето ти не отговорих, но ние сме помежду си дотолкова ближни, щото мислех, че ти сякога ще да простиш.
Сега вече има какво да ти пиша, ако и то не пълно. Ти знаеш, струва ми се, че Стамболов е вече заедно с мене. Но той има две-три недели откакто е заминал да обиколи нашите влашки българи и да види какво ще да се прави. Мислех да чакам да дойде и той, пък тогава да ти пиша, но не: за да те извадя от недоумение, пиша ти преди това. Аз земах вече печатницата на старите за 5000 франка, платих 1250, а другите ще да плащам с полици на три пъти за 14 месеци. Тие пари заемах от братовчеда си, кусурът ще да видя отде. Това ме не плаши. Стамболов, като дойде, ще да ти изпроводиме стотина франка, за да прескочиш насам. Потърпи още две-три недели. Отсреща нямаме скоро известия, а старите не струват за споменувания. Там уж работят, но ние нищо не знаем. Преди месец проваждахме нарочно човек оттука, но оттам ни отговориха да се приготвим за събрание, та че тогава ще видиме какво ще да се прави. Стамболов за това и тръгна. „Мацини“ земах, но той [Каравелов] не даде абонатите по причина, че били писали в писма, които му трябвали. Трябва някой си да ги препише, а мене не уйдисва. Но ще да се земат.
На въпросите ти да отговоря - не мога сега. Като се върне Стамболов - белки. Но по-добре е да оставиме, когато дойдеш ти, пък тогава. Аз ще да бутна сичките тие въпроси и в „Знаме“, и захванах уж, но като журнална статия, то ще да бъде май сакато и украсено. Впрочем, ще да пазя истината. Сърбия (правителството) си яде майната... Аз мисля, че тряба чукание и че тряба да се покажем самостоятелни. Ние от подобно правителство не ще да имаме никога помощ. Ах, колко би било добро да можеше г.Панайот (Хитов) да се откаже от тяхната помощ, но де пари! Дано на това идущо събрание направим нещо. Г-н Панайот е необходимо да живее тука. Ами ти не можа ли да се научиш, кой е просил пари от сръбското правителство в името на редакцията на Знаме? Аз нямам никакъв хабер. А тука тряба да има някаква комедия. Попитай г. Панайота. Револверите се земаха вече. Знаме ще да следва. Хитров и Каравелов станаха ортаци - книжари, но първият не е дошъл още. Ще да се изиграе, май с хлапе, но майната му - нека помиришат и други знаменитото цвете.
Безпаричието ще да ме принуди да се оженя, за да можа да работя, но недей мисли, че моята шия влиза в хомотът. Само един хомот съм можал да нося, и то е хомотът на Каравелова, с убеждение, че аз принасям някаква полза на народът. А то... пази боже! 
Тая неделя гладувах два деня, а печатница вече имам; но не казвай никому. Днес съм добре. Такъв живот ми убива способностите, но дано не се продължи дълго време. Дано се даде храна на сърцето ми и на душата ми, т.е. дано влезе в друга фаза нашият политически въпрос. Сега трепнеш, а крилата ти поздрязани. Сичко принуждено, без въодушевление: иде ти и да плачеш, и да псуваш... Но аз не се отчайвам: скоро ще да запея по-весело! Дей гиди хайдутлук, че пак хайдутклук? Де го Раковски, за да станем другари и да преобърнеме сичкото хорско злато на олово и на желязо! А сега - прави сметка на гологани, които даже и на хляб на стават.
Драсов! Аз съм готов за целта да употребя сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти... Прощавай, в главата ми се въртят лоши мисли и една друга [се] затрупват... Познай и по писмото ми. В лош час съм сега...
Прегръщам те, целувам те и съм твой
Хр. Ботйов
 Приеми портретът ми за спомен на късият ни живот заедно, а на дългото ни братство и приятелство разделени един от други.
 Букурещ, 25 юний 1875 г.