„Що за приумица е това - да се забранява свещи да се палят пред иконите в църквата, а това да става извън храма?! Пред вратата на църквата „Св.Архангел Михаил“ пространството е закрито с пластмасови платнища - също като в кебапчийница или в както ограждат пушалните в кръчмите. И само там човек може да запали свещица“. Това възмутено недоумение сподели в редакцията на „Утро“ русенка, която посещава православния храм в квартал „Здравец“, който, впрочем, е единственият за огромния жилищен район с десетки хиляди жители. 
Според хора, за които това е енорийският им храм, „нововъведението“ с изнесените навън места за палене за свещи и за живи, и за упокой, датира от времето след ремонта на черквата. Тогава подът е покрит с лъскав цветен мрамор, подобен на карарския мрамор, купен от Италия, за пода на новопостроената църква „Всех Святих“. Отвътре „Св.Архангел Михаил“ е прясно зографисан - и действително, ярките цветове на стенописите впечатляват. Но дали това може да бъде съществена причина да се забрани на миряните да запалят молитвена свещ вътре, на истинското място за това?
Да не се одимяват иконите - така обясни забраната възрастната жена, която продава свещите. А, грешка - всъщност тя не продава свещи. Защото на вратата в „антрето“ с платнищата е лепната изразителна бележка, която гласи: „Свещите не се купуват и не се продават! За тях даваме драговолно дарение!“. Само дето е написано на етикетчета за кои свещи по колко да бъде „драговолното дарение“.
„Затова, църковната свещ е чиста и свята жертва пред БОЖИЯ ОЛТАР“ гласи продължението на бележката /правописът е на автора/. Къде е все пак „Божият олтар“ - вътре в храма или навън, където на стената са залепени три хартиени „постера“ с Иисус Христос, Събора на св.Апостоли и св.Димитрий Басарбовски? 
И дали пък не е можело вратата вместо от здраво солидно дърво да се направи от плексиглас - тогава енориашите можеха изобщо да не влизат вътре и да газят лъскавия мрамор, а да надничат отвън и да се дивят на красивата си църква? Ама тогава тя щеше да бъде музей, галерия или кой знае какво. А пък един свещеник от Варна, Василий Шаган, предстоятел на тамошния храм „Св.Архангел Михаил“, беше казал, че „Църквата е дом като семейство, родина, желано място, в което ни е добре и сигурно“...