„Никога не съм съм искала да стана учителка. По-скоро съм си представяла, че се занимавам с научна работа. Академик Иван Радев, светла да е паметта му!, ни казваше на нас, второкурсниците във Великотърновския университет: „В първи и втори курс студентите от „Българска филология“ се виждат само като научни работници, в трети курс вече са на мнение, че ще бъдат журналисти, а в четвърти и пети курс се молят дано да станат поне учители“. 
Това разказва преподавателката по български език и литература в Математическата гимназия Цветелина Цветанова, която успява така да зареди и „зариби“ своите ученици, че те сами да се превъплъщават в ролите на литературни герои от изучавани произведения, да пишат сценарии, да откриват неочаквани ракурси към темите от уроците. 
Ако се съди по ентусиазма на нейните ученици, както и по блестящите отлични резултати, които постигат русенчета, преминали през подготовката на образователния център „Диалог“, а също ако се съди по това, че нейни вече бивши ученици се събират с огромно удоволствие в дома й, в къщата на село и всяко такова събиране утроява и учетворява нейното собствено семейство - та, ако се съди по всичко това, човек няма как да си помисли друго, освен че Цветелина Цветанова е родена да бъде учител и никога не е мечтала за друго. 
Нищо подобно! - засмива се със слънчевата си усмивка тя: „Докато следвах във Велико Търново, 
аз си представях какви ли не велики неща, докторантура, научни разработки
анализи, конференции, научни симпозиуми. И така - докато дойде време за студентския ми стаж в търновската Английска гимназия. Когато влязох при тези невероятни, будни деца в 9 и 10 клас, тогава нещо в мен трепна и за първи път си помислих, че всъщност е хубаво да си учител“. 
След дипломирането с почти пълен комплект от шестици се връща в родния Русе и кандидатства за обявено вакантно място в Дойче шуле. Печели конкурса и тогавашният директор Пламен Иванов подписва първия й трудов договор. Цветелина Цветанова се впуска с всичкия си ентусиазъм и нагласата си да открива на децата не само света на българския език и литература, но и да им отвори вратата към всичко онова, което се нарича обща култура. Разработва концепцията на празниците „Чети с мен“, които са известни в целия град, показва на децата магията на драматичното изкуство в училищния театър. Подготвя десетки ученици, които печелят позиции в престижния списък „1000 стипендии“ - тази национална стипендия е победа, която дава самочувствие и провокира активности. 
Днес Цветелина Цветанова не крие, че учителската работа й е донесла не едно и две огорчения. Имала е моменти, когато се е чувствала зле, че работи точно това - не, не заради учениците, напротив, единственото хубаво според нея е било именно времето с учениците. Но я потискат лошият социален статус тогава, 
постоянните упреци на обществото, често пъти крайно несправедливи
разнородността на гилдията, с която младата преподавателка не винаги може да намери общ език, а и често не се чувства от една кръвна група с хора, които се разминават с представите й за мисията на учителя. 
И през есента на 2016 година Цветелина взема важно решение - четирима колеги и приятели-съмишленици се събират в съдружие и дават живот на образователния център „Диалог“. 
„Искахме да направим това, което се опитваме да въведем и в училище, но там става трудно, а понякога е невъзможно: да дадем повече свобода и на преподавателите, и на учениците, като усилим индивидуалната подготовка за всяко деца“, казва Цветелина Цветанова. „И така всичко някак придоби смисъл“, добавя замислено тя. 
Днес сред преподавателите в „Диалог“ е и известният русенски литератор Иво Братанов. 
„Той беше моят учител в училище „Христо Ботев“, който тогава направо ни промени живота, като ни показа съвършено различен начин да анализираме текстове“, казва Цветелина Цветанова. 
„Диалог“ е нашето Училище на мечтите - това е едно място на свободния дух
 /защото често някои учители в традиционните училища са зависими от феодалния дух на директори/. Тук всяко усилие си заслужава - защото виждаш как променяш малкия човек пред теб, как успяваш освен да му дадеш познание, също и да му вдъхнеш увереност, да го накараш да търси повече. Нашият слоган е „Всяко детете е ценено“. И именно персоналната грижа и внимание са в основата на това, че децата успяват. Забранен е всякакъв дидактизъм, принципите ни са: „Човечност. Грижа. Професионализъм“, казва Цветанова. И уточнява, че център „Диалог“ вече няма нужда от реклама -
постигнали са най-въздействащата: тази на устната препоръка
От януари вече има записани деца, които наесен ще бъдат седмокласници и им предстои да се подготвят за кандидатстване в гимназии. 
Миналата година образователният център се премести в нов дом. Това е стара русенска къща, която макар и да не е архитектурен уникат, все пак е запазила непотворимата атмосфера на уютните пространства, на фризовете с каменни гирлянди по фасадата и с вътрешните вити стълбища и портални врати във вид на заоблени арки. Русенци познават сградата като Химическото чистене на улица „Буров“. Когато „Диалог“ го наема, никой не си представя нито колко работа предстои, нито колко пари ще са нужни, за да се превърнат вмирисаните помещения на първия и от години необитаваните стаи на втория етаж в нещо слънчево и уютно. 
„И добре, че не сме подозирали - инак най-вероятно щяхме да се откажем“, казва Цветелина. Но 
„чудесата на превръщането“ стават реалност благодарение на двама млади русенци 
- арх.Мартин Димитров, изработил проекта за преустройството, и Владимир Русков, чиято фирма за около два месеца и половина свършва колосалното укрепване и основния ремонт. „Това са двама чудесни млади специалисти, на които русенци могат да разчитат“, казва Цветанова. И добавя: „Междувременно се оказа, че и двамата са възпитаници на МГ „Баба Тонка“. Ето, доброто образование произвежда хора като тях - качествени, енергични, отговорни“. На финалната права на ремонтите се включват и семействата на преподавателките съдружнички, ученици - бивши и сегашни, родни деца и приятели. За да се поздравят накрая всички с прекрасния дом на „Диалог“. Всъщност, понеже ние тази къща сме я взели под наем, можем да кажем, че с ремонта, реконструкцията и реставрацията ние на практика подаряваме на Русе една от хубавите стари градски къщи, казва Цветелина Цветанова. 
Разговорът ни отвежда към това, което вече цяла година притеснява и вече невротизира хората по целия свят. 
Да, обидно е, че тази сега вече красива къща не може да изпълни на сто процента предназначението си - да посреща тук десетки русенски деца. „Така както действахме с ентусиазъм и си мечтаехме в какво ще превърнем съборетината, накрая за малко да се окаже, че целият ни вложен ресурс може да отиде на кино. 
Забраната за работа на образователните школи беше много сериозен удар
За щастие, успяхме за отрицателно време да преминем на онлайн обучение. Но, все пак, има дисциплини, които няма как да се учат онлайн. Една от тях е химията, по която ние подготвяме кандидат-студенти. При нас химията замря до момента на разрешението да отворим отново. Трудно е да готвиш онлайн и немски език за сертификат. И въобще, нищо не е в състояние да замени живото общуване между учителя и ученика“, заключава убедено Цветелина. 
И признава, че в училище дори е и още по-трудно. А особено сега, когато по две седмици се редуват ученици от различни класове да учат присъствено и от разстояние. „Първия час влизам в час реално, след това имам няколко часа онлайн, после пак влизам в класните стаи. При нас в МГ /от три години Цветелина Цветанова преподава там/ едното крило е предвидено за присъствено обучение, в другото са осигурени условия за онлайн преподаване. Но въпреки това напрежението е голямо“, казва литераторката. 
Според нея най-големият проблем ще бъде с випуска на сегашните шестокласници - те имат половинка пети клас с учене онлайн, почти целия шести клас онлайн, а не се знае как ще карат седми клас. Дотук вече са с година и половина непълноценно учене, това е бомба със закъснител. 
Заедно с това тя отбелязва тревожната тенденция за все по-нарастващата апатия, която обзема децата. „Непрекъснатото седене пред компютъра води до заплашителното обездвижване, до конюнктивити, раздразнителност и дори до депресивни състояния. Вече има доста случаи, когато децата не искат на излизат на улицата, отказват да общуват по обичайния начин. 
Изследвания на дигиталната зависимост в Канада сочат, че се забелязват симптоми на нов вид абстиненция
свързана с потребността да седнеш отново пред монитора. За съжаление, този продължителен период на принудително затваряне най-вероятно ще донесе  психически проблеми, за които не подозираме“, казва русенката. 
Тя отчита и плюса на е-обучението - че учителят може веднага да сподели различни материали, да пусне музика като част от темата на урока. Но дистанцията и възможността е-устройството да се превърне в удобна бариера за тези, които нямат интерес към часа, са си откровени минуси. „Ти като учител не виждаш учениците, а те са много изобретателни - има случаи, когато се изключват от часа, като оставят един „дежурен“ - ако учителят извика, примерно, „Филип!“, дежурният веднага му пише и Филип бодро откликва: „Да, какво?!“. Децата са толкова напред с технологиите, че за тях не е проблем да имитират присъствие. И - да, вярно е, че има мотивирани деца, които имат желание да учат, но вече и на тях започва да им въздейства умората и тази свръхнатовареност“, казва Цветелина Цветанова. 
Кога самата тя успява да намери време за всичко - и да си подготви уроците за следващия ден, и да си проведе часовете в център „Диалог“ - това си остава нейна тайна. А когато влетят някакви изненадващи необходимости - както се е случило при първото затваряне на училищата с нуждата за два дни да разучи и усвои три онлайн платформи, тогава всичко става за сметка на другите неща. „В петък обявиха затварянето, а в понеделник трябва да съм наясно със зум, тиймс и клас рум. В събота ми се плачеше, но в неделя вече бях наясно - така 
учителите за една събота и неделя прелетяхме от 20 в 21 век
казва тя. Но пък тогава на учителите им станало ясно „колко излишни са били приказките на държавата за квалификацията на учителите. Те са или балон, или са безумие - като обученията по управление на конфликти“. 
„Тази изолация е усмъртителна, живеем като в роман на Оруел - и това сега се вижда особено отчетливо“, казва Цветелина. Признава, че най-много й липсва човешкият контакт, възможността да прегърнеш. 
За щастие, у дома си наваксва това по пълна програма. С мъжа си Петър, с когото ги е свързала /освен всичко останало/ и любовта към рока, с Миша - която тази година завършва Дойче шуле и се готви да кандидатства кореистика и японистика в университет в Германия, с шестокласника Преслав, който все още се двоуми какъв да стане - готвач или актьор. С котките - снежнобялата принцеса Луси, отглеждана от години в дома им, и с чисто черния Кари, който сам си избрал това семейство. „Беше котенце на два месеца, скъса се да плаче пред балкона, той плаче навън, а Преско плаче вътре. В момента, в който го взехме вкъщи, той млъкна - и оттогава не му се чува гласът. Мислехме да му търсим осиновители, но скоро се оказа, че всъщност той вече си е у дома. Всъщност, името му е „Кари - не!“, защото постоянно викаме подире му, докато се завира в кутии, качва се на гардероба, люлее се горе на вратата...“, усмихва се Цветелина. 
И добавя: „Човек трябва да обича - децата, учениците, хората въобще. И котките също. Това е себапът* на тоя живот“. 
* Себап /остар./ - Добро дело, благодеяние. Всеки човек трябва да стори някакъв себап.