Здравей, Петя! Имам дъщеря на 19 години и син на 24 години. Двамата не са много близки. Той е по-затворен, по-сериозен, по-успешен. Баща му казва, че всичко му се удава и не полага кой знае какви усилия, но много спорим за това - все едно не вижда как сяда да чете сериозно момчето. Тя пък от малка е „на татко пантата“... Мисля, че мъжът ми много я глезеше. Не му се харесваше, че синът ни расте малко болнав. Дъщеря ни пък вървеше здрава и палава. Синът ни не беше пълен отличник, но изкарваше по-високи оценки, а нейният успех беше непостоянен. Но баща й беше сигурен, че тя по-добре ще се оправя в живота. И децата често му чуваха преценките.
Стана така, че не й се учеше последните години в гимназията. Не знам как завърши, след като не я забелязвах да сяда да учи, а даже я приеха в университета. Първите месеци ходеше в часовете - чувах я по телефона да разказва разни случки на най-голямата й приятелка, която отиде в друг университет, но от есента и двете учат по компютъра. Не знам дъщеря ми ли влияе на другото момиче или то влияе на нея, не знам и с какви оценки продължава приятелката й, но мисля, че при нашата се натрупаха много поправки. Онзи ден, като се опитах да говоря с нея, ми изтърси, че, ако не е била пандемията, нямало изобщо да кандидатства в университет, а щяла да си намери работа, но понеже сега много заведения се затвориха, е направила компромис да учи. Значи, тя е искала да работи в заведение! Има един кавалер - не знам каква й е връзката с него - който най-вероятно работи в заведение. Струва ми се, че той много й влияе. Тя го слуша и затова се записа да следва. Но като свърши пандемията, дали ще продължи да учи? Мисля, че мен не иска да ме слуша, а баща й дава отбой - какво да й кажел - измъква се, за да не му се тросне тя и на него. Не знам да оставим ли така нещата на течението - да се оправят от само себе си, или какво да й говорим, като не иска да ни слуша? Рени, 45 г.

Здравей, Рени! Изглежда притеснението ти, че дъщеря ти не гледа особено сериозно на ученето и на изборите в този момент в живота си, те е подтикнало да опишеш в някои черти как е преминало детството на децата ти, разликата между тях и разликата в подкрепата към тях от страна на баща им.
Децата вече са отвъд детството, в младежката възраст на 19 и на 24 години. Казваш, че двамата не са много близки, но без нищо по-конкретно по отношение на това, а посочваш разликите в темперамента, характерите и постижения им - „Той е по-затворен, по-сериозен, по-успешен“.
Може би ти се струва, че
момчето е растяло недооценявано от баща си
„Баща му казва, че всичко му се удава и не полага кой знае какви усилия“, но не и от теб - „много спорим за това - все едно не вижда как сяда да чете сериозно момчето“.
Считаш, че повече подкрепяна от съпруга ти е дъщеря ви - „Тя пък от малка е „на татко пантата“... Мисля, че мъжът ми много я глезеше“. Изглежда, че общото здравословно състояние на децата като малки е допринасяло за отношението на мъжа ти към тях - „Не му се харесваше, че синът ни расте малко болнав. Дъщеря ни пък вървеше здрава и палава“. Не казваш да се е отнасял зле с момчето заради това, но може синът ви да е растял с по-малко бащино любящо внимание, отколкото сестра си. Дали не е това причината децата ви да станали не особено близки?
„Синът ни не беше пълен отличник, но изкарваше по-високи оценки, а нейният успех беше непостоянен. Но баща й беше сигурен, че тя по-добре ще се оправя в живота.“
Изразени с думи или с жестове, с поглед, с гримаса,
реакциите на родителите на успехите и неуспехите на децата
развиват тяхната чувствителност и критериите им за справедливост. Това важи не само за този, който може да е подценен, както е възможно да е било при сина ти, но еднакво и за този, който бива надценяван за сметка на другия, и по-късно, съзнателно или съвсем несъзнавано, да започне да отправя знаци за „осребряването“ на вашите слабости.
Съчувстваща на сина си за недостига на топлота в отношението на мъжа ти към него, възможно е да си се стремяла да компенсираш първата рожба с повече съпричастие към полаганите от него усилия. Пак за баланс на протекциите и повече изразяваните симпатии на мъжа ти към дъщеря ви, дали това пък не е причина ти да недовиждаш нейните усилия?
Мъжът ти е имал
склонност да сравнява децата гласно
„И децата често му чуваха преценките“.
В предишни консултации по различни проблеми тук, във вестник „Утро“, е коментирано как се отразяват на децата родителските думи и какви последствия биха могли да предначертаят, които хората са склонни да назовават „съдба“. Запечатват се тези думи, Рени, и биха могли да ограничат развитието на пълния потенциал на детето.
Ако в друг случай например родител повтаря на детето си „От тебе нищо няма да стане!“ - било от тревога, че детето не се справя, било от безсилие, че в този момент то не възприема правилните съвети, било - още по-зле - ако то се е оказало пречката в свободата на този родител,
детето би могло да приеме, че не е способно както другите
После би престанало да се стреми към по-високи постижения от какъвто и да е вид; би могло да се почувства отхвърлено и да повярва, че близките отношения са нараняващи. За баланса в себе си поради потребността от близост е възможно да започне да се предоверява на случайни хора, които повече „заслужават“ неговото доверяване, отколкото най-близките, които се държат враждебно с него; би могло и да стане прикрито амбициозно и тайно с хъс да положи усилия до определено постижение, за да докаже, че може и че ще се справи напук, но после без да доразвива себе си с постоянство в това, което дотук е постигнало.
Да обърнем поглед и към дъщеря ти. 
Съпругът ти не е забелязвал усилията на сина ви, а ти през последните години - на дъщеря ви - „Не знам как завърши, след като не я забелязвах да сяда да учи, а даже я приеха в университета“.
Дали „на татко пантата“ е учела с повече лекота
с подкрепа от вярата на татко й в нейните възможности
„Но баща й беше сигурен, че тя по-добре ще се оправя в живота. И децата често му чуваха преценките“, или пък още преди се е носела по течението с по-малко усилия, но изискванията са били по-лежерни и в гимназията, и за приема в университета?
Да допуснем, че начинът, по който се е готвела за училище, без да я виждаш много да чете, й е вършел работа в подготовката и после се е справила на матурите или на приемни изпити.
От дочувани разговори с приятелката й имаш впечатления, че първите месеци е посещавала часовете в университета. Може би имаш предвид присъствените занятия в началото на учебната година, преди да премине обучението онлайн, и тогава вече се е отпуснала.
„Не знам дъщеря ми ли влияе на другото момиче или то й влияе на нея и не знам с какви оценки продължава приятелката й, но мисля, че при нашата се натрупаха много поправки.“ Да,
приятели биха могли да си влияят положително
като взаимно се мотивират, но и отрицателно, като се отказват от усилия с различни оправдателни мотиви - като това, че от ученето няма полза и е по-важно да си намерят работа, която им харесва.
Ако студентът прекарва семестъра по-безгрижно - без редовно четене и без изпълнение на поставени самостоятелни задачи навреме, много е вероятно да преживее с повече стрес първата си сесия. За това допринасят и различните от училище процедури за оценяване и изпити. Изглежда, Рени, че ти по-скоро подозираш, че дъщеря ти се е отпуснала и затова е натрупала двойки за поправки. Не казваш как се е справила на второто явяване, само разбираме, че на твой опит да говорите за това, тя като че ли е избухнала, казвайки ти
нещо, което знае, че не искаш да чуеш
- че „нямало изобщо да кандидатства в университет, а щяла да си намери работа, но понеже сега много заведения се затвориха, е направила компромис да учи“. Сега се страхуваш, че има риск да прекъсне следването си, ако заработят с пълна сила заведенията.
Изглеждаш изненадана, че е искала да работи в заведение. Кое те смущава повече, Рени, в този избор? Дали ти се струва, че малко си познавала детето си и си пропуснала нещо от по-ранен период, когато си е представяла подходящата за нея работа? Дали детето е подхранвало очакванията ти за друга професионална реализация и това скорошно признание те кара да се чувстваш подведена и от премълчаното, и от склонността на дъщеря ти да не сподели още преди пандемията, а сега, когато ти си поставила въпросите си? Струва ми се, че те тревожи влиянието на другите върху нея - приятелката, приятелят, който работи в заведение, а може би и
лековерието да се води по изборите на другите
които те са направили за себе си. Може би през миналото лято си се чувствала благодарна на този кавалер, че е повлиял благотворно на дъщеря ти да реши да учи в университета. А може би момчето й е дало пример как работата му в пандемията се е оказала възпрепятствана и затова съвсем разумно е отправило добър съвет към нея да учи, за да не бъде така зависима от непредвидени обективни обстоятелства, а сега дъщеря ти ти е изтърсила това обяснение като бунт срещу твоята родителска намеса както ако беше ученичка в гимназията, получила двойки?
„Не знам да оставим ли така нещата на течението - да се оправят от само себе си, или какво да й говорим, като не иска да ни слуша?“
Може би, ако тя се чувства неуспяла на тази сесия, й трябва малко време спокойно сама
да направи своите изводи и да вземе разумно решенията си
Ако ти се струва, че момичето още не е достатъчно голямо за важни решения за себе си, дали не е по-добре, Рени, да се дистанцираш за известно време и да й дадеш шанс да стане голяма? „Мисля, че мен не иска да ме слуша, а баща й дава отбой - какво да й кажел - измъква се, за да не му се тросне тя и на него.“ Може и да не е заради риска да му се тросне.
Когато децата в тази възраст не искат да слушат родителите си
може би показват волята си да вземат самостоятелни решения. Но е възможно да се чувстват объркани, да изпитват смут, че родителите им са разочаровани, а в същото време нарушават свободата им да избират.
Вместо да гадаеш, дали не е по-добре двамата със съпруга ти да си поприказвате, да се утешите взаимно и да покажете на децата ви, че ще им бъдете на разположение, ако решат да споделят с вас своите избори и проблеми и че не ги ревнувате, че предпочитат да правят това с приятели. Така по-лесно биха могли децата да се окуражат да предприемат консултиране, специализирано в тези нелеки избори на специалност и професия, след които ученето става по-мотивирано, или ако се откажат към момента да учат, да се отдадат уверено в работата, която предприемат, но не като отстъпление от ученето, а като поле за тяхното развитие.