Русе наистина има кандидат за най-големия приз за литература, но за него знаят малцина и то главно хора, които се занимават с теорията и историята на литературата. 
Това е Иван Грозев, роден на 23 юни 1872 г. в село Червена вода и завършил средното си образование в Русе, преди да свърже живота си със София. Завършва  славянска филология в Софийския университет и от 1894 г. дълги години е гимназиален учител в столицата. Бил е учител по литература на Йордан Йовков.
Поет, драматург, литературен критик, учител по литература и автор на книги с религиозен характер. Едно име, което нищо не говори на днешните читатели, един от многото забравени днес поети, бил предложен от проф. Михаил Арнаудов през 1928 и 1929 г.
Другите български номинации /в хронологичен ред/ са Пенчмо Славейков, Иван Вазов, Йордан Йовков, Елисавето Багряна, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Антон Дончев, Валери Петров и още един забравен днес поет и есеист Иван Бързаков.
През 2010 г., при посещение в София, директорът на норвежкия Нобелов институт, Гейр Люндеста, заявява, че „от всички Нобелови награди, България има най-големи шансове да получи тази за литература“. Но страната ни все още чака наш творец да повтори успеха на радуния в Русе Елиас Канети от 1981 година. Той получава признанието като английски гражданин и австрийски писател, но никога не е забравял родината и родния си град.