Д.изк.н. Петър Кърджилов е един от най-добрите познавачи на българското кино и негов дългогодишен изследовател. Завършва Висшия институт за театрални изкуства „Кръстьо Сарафов“ /сега НАТФИЗ/ през 1980 г. със специалност „Кинознание“ и дълги години работи в Националната филмотека. Бил е завеждащ архива на Българската национална телевизия.
От 80-те години пише и научна фантастика, секретар е на Сдружението на българските писатели фантасти.
„Утро“ се обърна към него за интервю след участието му в дискусията във вестника в Русе или в София се е състояла първата кинопрожекция у нас, в което защити тезата си, че нови открития дават първенството на столицата„.

- Д-р Кърджилов, какви са първите стъпки на киното в България?
- Плахи, осъществени в края на 1896 г. и началото на 1897 г. Закономерни - идентични с тези, направени в по-голямата част от Европа. Случайни, зависещи от непредвидими обстоятелства. Те са част от процес, започнал с появата на първите амбулантни чуждестранни собственици на прожекционни апарати, демонстриращи филми („картини“) на многолюдни места - фоайета на хотели, пивници, складове... В началото на XX век у нас пристигат обширните брезентови шатри на пътуващите кинематографи, приличащи на цирковите, но предлагащи качествени филмови програми, реализирани с електрически прожекционни машини, удобства (осветление, вентилация, сгъващи се седалки) и дори лукс (ложи с меки кресла). Около 1908 г. тези кина усядат в градовете и се превръщат в стационарни кинотеатри...
- Как Русе е свързан с навлизането на това ново „чудо“ у нас?
- Русе е първият български извънстоличен град, подслонил „цинематограф“ още в средата на февруари 1897 г. През лятото в хотел „Централ“ гастролира със „своите апарати кинематографи“ австриецът Йохан Фишер, през 1898 г. - „румънският евреин“ Кароли Браун, а през ноември 1899 г. унгарецът Мор Бенкьо (1849-1925) показва „живи картини“ в хотел „Дачия“. Ерата на големите мобилни кина започва през 1902 г., когато чехът Франтишек Прохазка издига своето шапито (павилион) „до гимназията при рибния пазар“ (Васил Гендов). Според в.“Русчук“
през лятото на 1906-а русенци биват деморализирани от „един кинематограф под името „електрически биоскоп“
чийто стопанин остава неизвестен. Ще подчертая, че киновоаяжорите са предимно австро-унгарски поданици, използващи за придвижване река Дунав.
- Отсяда ли някой от тези кинематографи в града ни?
- Да. На 12.02.1910 в. „Русенско ехо“ известява, че „Голеровия биограф“ е купен от „известните граждани Г.Р.Цанков и Д.Р.Косев за 31000 лв. с всичките му принадлежности“ („машинарии, филми, приспособления“). Столичният в.“Дневник“ допълва, че става дума за „пребиваващия“ в Русе „Гранд Биоскоп“, „вътрешното подобрение“ на който вече било започнало. Освен това новите му и енергични собственици „възнамерявали построяванието на един модерен театър, подобен на софийския“. Първото наименование на киното отвежда към личността на австрийката Мария Голер, наричана Виенчанката - дългогодишна притежателка на „най-красивия пътуващ кинематограф в Австро-Унгария“. 
Той ще да е пребивавал в Русе достатъчно дълго, за да привлече вниманието на „известните фирми“ Цанков и Косев
които в началото на 1911 г. основават (заедно с още десет видни свои съграждани) „Кинематографско акционерно дружество „Русенски модерен театър“, влагайки в начинанието „целокупния инвентар на сега съществуващия „ГРАНД ЕЛЕКТРО-БИОСКОП“ - активи, оценени (от „Русенско ехо“) на 26 000 лв. В края на юни акционерите започват изграждането („близо до сегашния електробиоскоп“) на новата „масивна сграда“, предназначена „специално за кинотеатър“. На 25 декември 1911 г. (Коледа) новопостроеният „голям модерен салон“ разтваря врати на улица „Александровска“. Така се ражда първият „постоянен кинематограф“ в Русе - „Модерен театър“, известен в годините на социализма като „кино „Москва“.
- Кога и къде е построен първият киносалон в България?
- Приема се, че първото стационарно, масивно, постоянно кино е софийският „Модерен театър“, функциониращо от 4 декември 1908. През ноември 1910 близо до него разтваря врати кино „Одеон“. Така че
салонът на русенския „Модерен театър“ е третият у нас
специално проектиран, построен, обзаведен и технологично оборудван за кинопредставления.
- Как се развива мрежата от такива салони в страната?
- Процесът започва бурно, но бива прекъснат от избухването на Балканската война (1912-1913).
- Къде се намира Русе на тази карта?
- Броят на приютените в града пътуващи „цинематографи“, биоскопи и биографи е бил толкова голям, че на 11 март 1908 година Русенското акцизно управление издава Заповед N34, задължаваща „да се снабдят с патенти“ онези „питейни заведения“, „които публиката посещава главно за купувание на удоволствия и развлечения като: слушание пение, гледание на разни комически представления и сцени, кинематографически забавления“. През 1909 г. „кинематограф се дава всяка вечер в салона „Кристал“. Два пъти седмично филмите му „се заменяват с съвършенно нови картини“. От Великден на 1910 г. в салона на хотел „Централ“ започва своите ежедневни представления „новият биограф на господата Роман Мариновски, Минцер, Линкер и Браунщайн“ (Димо Миндов).
- Имало ли е момент, в който градът ни е разполагал с най-много кина в страната?
- Имало е - 
през 1912 г., когато със своите 6 (шест) салона Русе е безспорният първенец по множественост на кината (а и на банките)
Макар че „Централ“ и „Модерен театър“ продължават своята дейност, през юни се строят други две кина - „Царство България“ (на ул.“Цар Шишман“) и „Одеон“ („в еврейската махала“), което според историчката Мариана Бърчева е „едно от най-реномираните в България до Първата световна война“. За кратко време на ул.“Николаевска“ просъществува „Всенароден кинематограф“. През юли братя Йонкови превръщат ресторант „Фишер“ в кино „Аполо“.
- Предлага ли богатото кинематографическо минало на Русе и други „първенства“?
- Русенският фотограф Мойсе Камерман (открил свой филиал и в столицата) е първият импресарио в историята на киното у нас. През април 1905 г. той организира в салона на софийското дружество „Славянска беседа“ представления на „европейските артисти“ Делон и Бенита, включващи „картини с кинематограф“ или „киноматографически сцени“, показани с „американски биоскоп“. Тази му роля на мениджър и посредник е документирана в протоколните книги на дружеството. 
По инициатива на русенския „Модерен театър“ през 1914 година в града бива основано най-ранното професионално киносдружение в България 
- „Първият български кинематографически синдикат за доставка и разпространение на филми“. Организацията, обхващаща първоначално кината в Русе, Варна, Велико Търново, Плевен и Свищов, приема и отпечатва (в Русе при „Т. Петров & С-ие“) свой устав.
- Какви са били цените на билетите и с какво можем да ги съизмерим днес?
- През 1897 година входът за „цинематографа“ в къщата на Марин Чолаков е струвал 1 лев. През 1899-а цените на Мор Бенкьо в „Дачия“ са „диференцирани“: 1,50 лв., 1 лв., 60 ст. През март 1904 англичанинът Чарлс Нобъл „проектира“ своите „кинематограми“ в софийския Военен клуб, като взема „за първите 8 реда по 2 л., а за останалите по 1 л. и за деца по 50 ст.“. Стойността на билетите за сеансите му в цирк-театър „България“ обаче варират от 6 лева (ложа) до 30 ст. (галерия). 
По същото време ресторантът на Военния клуб е предлагал „меню от три блюда“ за 1 лев!
Архитект при Столичното кметство е започвал работа със заплата от 400-450 лева, 300 лева на месец е давала Община Кюстендил на своя градски инженер, а месечната „плата“ на деловодителя на „Славянска беседа“ е била 125 лева...
- Кое забавление е било по-достъпно - киното, театърът, операта или симфоничните концерти?
- Киното, без никакво съмнение, като се изключат някои благотворителни театрални представления и концерти, които са били безплатни за бедните или учениците сираци.
- Като продължение на предния въпрос - театърът, операта и концертът предполагат мъже в костюми и жени в официални рокли, как е с киното?
- Киното започва своя път като развлечение за простолюдието, за „нисшите слоеве“ (Васил Гендов). Постоянната публика на биоскопа първоначално се състои от младежи и деца. С течение на времето екранът привлича хора от различни социални слоеве: 
„мъже и жени от разни професии, дошли от крайните квартали, занаятчии, учители, офицери, та дори и от първенците на града
търговци, банкери и хора от висшето общество, дошли заедно с жените си“ (Гендов). Софийската интелигенция тръгва редовно на кино чак през 1909 г. - след откриването на „Модерен театър“. Там е могло да се види Иван Вазов, там Лора и Яворов са уреждали своите тайни рандевута...
- С красивите си архитектура и крайбрежие Русе е живописен филмов декор. Как се е възползвало киното от него, кой е първият филм, сниман в града?
- През април 1904 г. споменатият британски кинооператор Чарлс Нобъл осъществява цели четири репортажа в село Басарбово. Общата им дължина е 235 фута (4 мин) - приличен по времетраене етнографски филм, който условно бих озаглавил „Сватбено тържество“ и охарактеризирал като най-ранния филм, заснет край Русе. Вече в самия град (с над 35 000 жители тогава) снима на следващата година шотландецът Джон Маккензи, изпроводен у нас също като Нобъл от лондонската продуцентска къща „Чарлс Ърбан Трейдинг Къмпани“.
Любопитно е, че в каталога на тази компания неговият репортаж „Паметникът в Русе [Rustchuk] на онези, които паднаха в неотдавнашната война“
(загиналите от Пети пехотен дунавски полк в Сръбско-българската война от 1885 година) фигурира сред епизодите, изграждащи филма „Румъния: нейните граждани и войници“!?
- Колко и кои са останалите, може ли да отличим сред тях такива, които са акцентирали на русенските дадености?
- Още в първите дни на Балканската война екип на френската компания „Гомон“ заснема в Русе няколко кадъра - „оживление по улиците“, гарата, пристана, които обикалят света, след като биват включени в седмичния фирмен кинопреглед. Навярно същите кинооператори са авторите на 5-минутния филм „На българо-румънската граница (Най-нови снимки от Русе)“, посветен изцяло на града и показан към края на 1912 година в Англия под титула „Bulgarian Travels“.
Рекламите за него в Германия и Австро-Унгария уверяват, че „след София, столицата на страната, най-важният град в България е Русе на Дунава“
Изгледи от Русе показва „Пътуване по Дунава“ (1914) - „пътепис“ на немската кинокъща „Велт“. Същото прави вероятно и „Хубавият син Дунав“ (1914) на австрийската „Саша“, сниман от изворите на реката до устието й...
- Има ли снимани в Русе филми с интересна съдба?
- През март 1910 г. в Русе пристигат от Букурещ „няколко филмови опенратори“, за да отразят финалните акорди на събитието от 28 февруари (Сирни заговезни), известно като „Русенската кървава сватба“. В началото на 1912 година заснетото от тях - местопроизшествието („площадът пред месарските магазини“), „братската могила“ на жертвите, патрулиращите полицаи - бива представено „в русенското кино „Биоскопа“ (в.“Русенска народна борба“). На 17 и 18 януари 1915 година в кино „Аполо“ е показан „Българан е галант“ - първият български игрален филм. 
„Сензацията“ бива предшествана от реклами, озаглавени „Важно за русенци“, отпечатани в столичните вестници
В „Аполо“ през март са прожектирани и репортажи, заснети през Балканската война, обединени под общия титул „Турско-българската война“. През ноември 1927 в кино „Олимпия“ се появява кинохрониката „Балканската война“ (1913) на българина Александър Жеков. Рекламиращият инициативата в. „Кинопреглед“ („орган на русенските кинолюбители“) помества върху първата си страница фотография на автора на филма. Открита от моя колега д-р Росен Спасов, тя се оказа единственият портрет на Жеков, появявал се някога в периодичния ни печат.
- От град с 26 зимни и летни кина днес градът ни разполага с един комплекс в Мол Русе, дали ситуацията в останалите големи български градове е сходна, има ли такива без кино?
- Единственото утешително в случая е, че процесът е повсеместен, характерен за всички населени места у нас.
- Телевизия, интернет, стрийминг платформи - накъде върви добрата стара кинозала, някога символ на модерност, в днешните модерни времена?
- Върви към разруха и забвение.
- Вие сте сред най-задълбочените изследователи и познавачи на историята на българското киноизкуство, препоръчайте на читателите ни заглавията, които задължително трябва да гледат, а ако ги познават, да го направят още веднъж.
- Освен това съм консервативен и старомоден, затова ще посоча пет вече „архивни“ филми: „На малкия остров“ (1958) на Рангел Вълчанов, „Тютюн“ (1961) на Никола Корабов, „Крадецът на праскови“ (1964) на Въло Радев, „Козият рог“ (1972) на Методи Андонов и „Екзитус“ (1988) на Красимир Крумов.