Преференциалното гласуване ще бъде инструмент в ръцете на избирателите за изпращане в парламента на предпочитаните от тях кандидати и на 4 април.
„Минимумът за подреждане по преференциален вот за кандидатите за народен представител от листите на партиите е 7% или 70-71 гласа на 1000 гласували за съответната партия“, разясни в отговор на въпрос на „Утро“ говорителят на Централната избирателна комисия Димитър Димитров.            В случай че двама или повече кандидати са получили еднакъв брой преференции, определящ ще бъде редът, по който са вписани в листата - този с по-предна позиция ще я запази. 
„Това са частни случаи, но при такива кандидатът по-нагоре по ред в листата на някоя партия ще получи предимството. Редът е от значение и за кандидатите без преференции“, допълни Димитър Генчев Димитров. 
Предадените бюлетини без изразена преференция за когото и да е от кандидатите народни представители ще бъдат автоматично сметнати в подкрепа на водача на листата на партията. За Русенския избирателен район това означава, че за пренареждане на листите ще са нужни приблизително от 500 до 2000 гласа.
По-лесно разместването ще става при по-малките партии. На парламентарните избори през 2017 ВМРО и ДПС спечелиха по един мандат съответно с 13 768 и 7442 гласа, от които 7% респективно са 964 и 521 гласа. Тогава активността беше 50.23%. При сегашните прогнози за по-ниска избирателна активност това означава и занижен брой на необходимите за пренареждане на листата преференции.
При големите партии ще са нужни значително повече персонални предпочитания. Преди 4 години ГЕРБ и БСП спечелиха по три мандата съответно с 32 471 и 28 637 гласа, от които 7% са 2273 и 2005 гласа. Впрочем БСП тогава имаше преференциален народен представител. Това е Георги Стоилов, който бе десети в листата. Партията му пък беше номер 10 в интегралната бюлетина и в желанието си да я подкрепят по-убедително достатъчен брой симпатизанти маркираха както партията, така и десетия в листата й. В резултат феноменът 10/10 се оказа асансьор за парламента за Стоилов.