Боян Тодоров или Боян Т e известен ютюбър с над 200 000 абонати и с милион гледания на някои негови видеа. Но също така той е артист, музикант и обикновен 18-годишен младеж, който тази година е абитуриент в СУЕЕ „Константин-Кирил Философ“ в Русе. За вестник „Утро“ Боян разказа за трудностите и успеха, когато той те споходи още в младостта.

- Боян, вие сте ютюбър, какво точно правите?
- Това, което правя като ютюбър, е всяка седмица да публикувам видео в YouTube, за което предварително съм измислил концепция, разработил съм я, в някои случаи това включва и сценарий, а ако се налага, намирам и още хора, които да участват във видеото. Това са два етапа - снимане и обработване. Самото снимане може да е 40 мин, може да е и 4 дена. Зависи дали трябва да се сменят локации и с колко хора ще работя. Монтажът също зависи от сложността на видеото. Може да е от 4 до 14 часа средно. Времето, в което обикновено успявам да се справя, е 6 часа.
- Това изглежда много повече от обикновено хоби. Може ли да се каже според вас, че ютюбър е вече модерна професия?
- То си е професия и който го отрича, е добре дошъл да му разкажа през какви премеждия минаваме ние, ютюбърите, за да види, че
като занимание е може би по-сложно и от някои масови професии
Един ютюбър освен да вложи труд и време, трябва да е креативен, да има много идеи, да отделя много време и да планира цялостното създаване на продукта. Няма режисьори, сценаристи, гримьори и всякакви такива хора зад гърба си, всичко това го правя аз, един човек. Аз съм хамелеон в професията си.
- От колко години се занимавате с това? Разкажете ни за първите стъпки, какво съдържание предлагахте тогава онлайн?
- Занимавам се вече от 6 години с това. Първите си стъпки едва ги помня, защото бях на 12 години. Това беше и един доста тежък период в училище, когато имах само един приятел.
Бях тормозено дете и търсех среда, в която да мога да се впиша
От малък се занимавам с пеене, та като цяло винаги ме е влечало да бъда на сцена. Тогава не бях намерил постоянна такава възможност и реших, че ще застана пред камера. Така започнах да споделям моите истории и ежедневни проблеми под формата на скечове. 
- Това ли правите като съдържание и в момента?
- Няма как да е еднакво, защото няма как да съм същият отпреди 6 години. Най-странното при мен е, че една трета от живота ми е минала в онлайн пространството и това да съм уязвим публично пред всякаква аудитория. Ако нещата ми тогава са били по-наивни, в момента ясно осъзнавам, какво предлагам и какво правя. 
- Споменахте, че сте били тормозено дете. В момента сте в 12 клас в Училището по европейски езици, как възприемат съучениците ви това, което правите? 
- Точно в тези 6 години в YouTube като всяко дете минавах през пубертета и това е достатъчно сложно, а
когато го комбинираш със стреса да си поднесен на пиедестал пред непознати, става още по-сложно
Когато влязох в гимназията, бях вече година и половина в YouTube и повечето ми нови съученици знаеха за мен. Това ги беше накарало да изградят предразсъдъци спрямо мен и по-късно са ми споделяли, че в началото на познанството ни са мислели, че ще съм надут или че ще се цепя от колектива. Точно обратното е, аз обожавам класа си и обичам да съм сред хора. Мисля, че типичните качества за един известен човек не ме описват, защото аз не гледам на себе си като известен човек.
- Някои от съучениците и приятелите ви участват ли в клиповете?
- Да, ние сме доста задружен клас във времена на социалните мрежи и разделения. Част от тях, най-близките ми приятели, са участвали и продължават да го правят. 
- Има ли разлика между Боян Т в YouTube и обикновеният Боян?
- Ами, предполагам, има, защото аз
изграждам едно алтер его във видеата ми - моята настройка за пред толкова много хора
Аз съм си един и същ Боян, но с две лица, защото те няма как да са припокриващи се, тъй като иначе бих бил крайно уязвим и изложен на нападки и обиди от непознати.
- Доколкото ми става ясно, тази уязвимост е най-негативната част от професията ви? Как ви засяга тя?
- Да, предполагам, че това е най-лошата част за всяка професия, свързана всъщност с каквато и да е медийна изява. Няма как вниманието, което получавам, да е изцяло позитивно. Вече не се чувствам засегнат, но когато бях в най-крехката възраст между 14 и 16 години, когато всяко нещо така ли иначе ни кара да се запитаме кое е вярно и генерално да се чувствам зле, тогава много негативно ми се отразяваха подобни лоши коментари. В един момент обаче осъзнаваш, че
с тях или без тях ти си човекът, който си, и правиш, каквото искаш
Има разлика между хейт и критика.
- Нека си поговорим за видеата ви. Вашата специфика са скечове, сатира и пранкове, това ли е?
- Да, но аз се опитвам да разчупя този стереотип, защото винаги съм се старал каналът ми да има и мотив за тийнейджърските проблеми, депресии и състояния, в които понякога изпадаме. Смятам, че много деца нямат с кого да говорят за това и е важно да се чувстваш разбран. Затова от време на време пускам видео, където разговарям с тях за неща, които ме вълнуват, защото за мен е важно то да достигне до такива хора без значение, че не получавам толкова гледания на подобни видеа.
- В каква възрастова група попада фенбазата ви? 
- На база статистики, които имам в канала си, а и такива, каквито съм си създал от срещи с хора, става дума за зрители от 10 до 15 години, но това не изключва и малък процент от хора над 20 години. Те са по-пасивни и гледат, но не коментират и подкрепят от разстояние това, което правя.
- Относно едно ваше специфично клипче - отново сатира, но нетипичен за канала ви скеч покрай изборите, в който имаше нотка социален коментар. Имате ли интерес и в тази посока?
- Не мога да кажа, че съм изключително политически грамотен, защото съм на 18 години.
Никой в училище не те учи на политика, забранено е, а не би трябвало
защото на 18 имаме право да гласуваме, но никой не ни е представил база за сравнение и поглед върху настоящата ситуация примерно. Във видеото исках да си личи, че съм неуверен, защото и бях. То беше сатира, осмиваща настоящето. Пуснах го в период, когато беше актуалната тема с 100-ия ден на протестите. Исках хората, които просто са напрегнати и натоварени, да има как да видят тези неща и от смешна страна.
- Това да засягате по-чувствителни теми, мислите ли, че ви отличава от конкуренцията?
- Не бих казал, че е единственото нещо, но определено е част от мен, защото аз самият съм по-чувствителен и започнах канала, изхождайки от подобни ситуации, в които част от тези деца се намират. Радвам се, че срещат подкрепа в моето лице.
- Как минава една фен-среща? 
- Малко ми залипсваха фен-срещите заради пандемията. Имахме само една тази година в Бургас в краткия период, в който беше възможно. Най-дългата поредица от подобни срещи беше 2019 година в Русе, София, Габрово, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора.
В моловете организирахме концерти, наех диджей, изпълнявах някой кавър и дебютната ми песен
Няма точна бройка колко деца идват, но в Пловдив бяха около 500 примерно. По принцип има ограничено време от 3-4 часа, което трябва да се спази и няма как да се обърне много внимание на всяко дете. Някои ми подаряват и подаръци като рисунки. Тях ги пазя всичките.
- Нека си поговорим сега за успехите ви. До този момент имате две песни, включително „Софийско метро“ с Мила Роберт. Това ли е другата ви страст?
- Дебютната ми песен „Къде са момичетата“ беше мой опит да опитам почвата в тази среда. Бях на 17 години, самопродуцирах се и беше труден процес. Песента ми с Мила написах лятото на 2019 година, но тя излезе 2020 година. Завършихме я през април, но заради карантината тя се проточи до юни и хванахме последния ден, в който беше позволено да носиш маски в метрото.
С Мила се познаваме вече 2 години, мисля, че нямаше с друг да се получи така добре
- С какво предпочитате да се занимавате - с музика или да продължите работата над клиповете си?
- Занимавал съм се с много неща, свързани с изкуството, като фотография, актьорско майсторство и пеене, и може би най-големият ми проблем е, че покрай YouTube не ми остава достатъчно време и енергия да бъда еднакво отдаден и на тези неща. В момента наистина чувствам тежестта заради многото хора, които ме гледат, но ако трябва да съм честен, аз искам да се занимавам с музика и ако се развия добре, е възможно да оставя видеата на заден план.
- Готвите ли нова песен?
- Да, имам готово демо, но трябва да бъде продуцирано, миксирано и след това да бъде направен и клип към него. Смятам, че се развивам добре в тази сфера, определено е по-добре, отколкото си го представях. „Софийско метро“ не беше типичното поп парче, но получи добри отзиви. YouTube е и платформа, която ми помага да развия останалите си интереси. Много хора, които се занимават с музика и актьорство, тръгват от нищото, а аз чувствам, че имам поне някаква основа.
- Нека си поговорим и за бъдещето ви след завършване на училище? Мислили ли сте за университет? 
- За момента са ми доста объркани плановете,
исках да отида в Англия, но заради Брекзит възможностите за източноевропейски студенти бързо изчезнаха
Смятам, че когато нямам училище и други ежедневни ангажименти, мога да съм много по-отдаден и уверен в себе си в работата ми. Не искам да споделям какво мисля да кандидатствам, когато се случи, тогава ще споделя.
- Очевидно вкъщи се гордеят с успеха ви, а майка ви дори участва във видеата. Имало ли е някога трудности в това?
- Няма път, в който да не сме се скарали. Това са 20 години разлика все пак, различни поколения и понякога тя тръгва с лошото напред, като всеки един родител, когато й предложа нещо ново. Мога да кажа обаче, че откакто тя участва във видеата ми, има промяна и в самата нея. Тя е доста срамежлив човек и последните две години това се променя, тя е много по-отворена и отпусната. Чувствам се, все едно й се отблагодарявам. 
- Имате още един успех покрай клиповете си. Разбрах, че сте си купили първата кола с ваши средства. Как стана това?
- Купих си един семеен ван. Спестявах дълго време за кола и накрая си избрах такава, каквато един човек на 45 би си взел. Аз винаги съм бил естетик и
идиличната идея за семейството и пътувания винаги е била в главата ми
Представих си как пълня тази кола с мои приятели или дори хора на стоп и пътуваме, та си казах, че не ми трябва спортна кола.
- Какви доходи изкарвате покрай работата ви с YouTube - от самите клипове или от реклами?
- Не мисля, че е редно човек да споделя какви доходи има. Мога да кажа обаче, че в България YouTube не е особено доходоносен и това става по-скоро от реклами. Валутата, според която се начисляват доходите в Америка примерно, е десет пъти по-голяма от тази в България. Не смятам, че това обаче е определящо колко е добър някой, а и животът в тези държави е различен. 
- Като ютюбър имате мърч. Какво представлява това? Страничен бизнес ли е?
- Да, имам мърчандайз или мърч, някои възрастни биха казали, че е чуждица, която няма нужда да се използва, но няма значение. Това са, най-просто казано, рекламни продукти като суитчъри, чаши и хората си ги купуват, за да изразят подкрепа към любимия си ютюбър. Разбира се е и бизнес.
- Изживявате мечтата на всяко дете в момента. Мислите ли, че децата трябва да се насърчават да навлязат в YouTube?
- Бих казал не. Може би излиза доста странно, след като аз съм влязъл в тази възраст в онлайн пространството по този начин, но с него идват много проблеми и негативизъм.
Когато си в уязвима възраст, е трудно да се отърсиш от лошите коментари
Аз самият, ако можех да се върна назад, щях да започна малко по-късно, когато съм малко по-осъзнат и уверен. Сега разбирам моите родители, когато ми казваха да не бързам да порасна и това е моят съвет към тези деца. Ако го чувстват все пак, нека го направят. Човек трябва да следва и мечтите си в крайна сметка.