„Бохемска София“ посегна на първата кинопрожекция в Русе“, написа в петък „Утро“ и разказа как основателят на едноименния столичен сайт Виктор Топалов обяви пред БНР, че всъщност парвите кинокадри били прожектирани в София. Каква е истината? Разказва авторът на книгата „Кината в Русе“, написана след задълбочени и добросъвестни проучвания, чията цел е не да подхрани местния патриотизъм, а да установи фактите такива, каквито са.

Повече от половин век времето и мястото на първата кинопрожекция в България е неоспорим факт в историята на киното в България. Русенски вестник  съобщава точно кога и къде през февруари 1897 година се е състояла първата публична кинопрожекция у нас с вход от 1 лев. Преди пет години обаче, Петър Кърджилов - доктор по кинознание, прави „разкрития“ по този въпрос. Още през 2013 година в интернет той пише: „Попаднах на обявление, което сензационно променя представите ни за първите стъпки на „чудото на ХтХ век“. 
В софийския вестник „Народни права“ от 8 декември 1896 година прочел, че в хотел „Македония“ било показано „едно ново изобретение на Едисон“, при което фигурите от „магическия фенер“ се движат. Но истинската  „сензация“ било прочетеното във вестник „Мир“ от 11 декември 1896 година, където пише, че същата вечер в заключение на програмата на кафенето на хотел „България“ ще се състои представление „кинематограф или жива фотография“. На 13 декември вестникът  съобщава,  че „Представлението се завърши с пет хубави картини из живота, предадени много добре от кинематографа“.
От тези прочетени публикации Петър Кърджилов прави извода, че в хотел „България“ на 11 декември 1896 година „бива осъществена прожекция с кинематограф (най-вероятно апарата, изобретен от братя Люмиер)“.
През 2016 година в София излиза от печат книгата на Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)“. Първата глава на книгата изцяло е посветена на първата публична кинопрожекция в България. В нея той повтаря своята теза.
Д-р Петър Кърджилов е киновед, известен изследовател на историята на българското кино, работил е в Българската национална филмотека, журналист и писател. Автор е на разкази, повести, новели, научна фантастика, фентъзи. Не можем да се съмняваме в неговата компетентност, или както е модно (макар и нелепо) да се казва сега, в неговата експертиза за историята на ФИЛМИТЕ, но в 
случая става дума за КИНОТЕХНИКА
А това са различни, макар и свързани неща. 
Когато въпросът се отнася за кинокамери, кинопроектори и за кинотехнологии трябва да се допитаме до съответните специалисти в тази област.
Светломир Чернев е инженер по киноапаратура и магистър по икономика. От 1980 година работи в Окръжно управление „Кинефикация“- Русе по поддръжка на техниката. От 1983 година е зам.-директор по техническите въпроси, а през 1987 година печели конкурса между 15 кандидати за директор на „Кинефикация“. От 1992 г. до закриването на кината в Русе е управител на преобразуваното „Русе филм“ ЕООД, а после  на - „Гранд синема Роял“ ООД.
Светломир Чернев е запознат с публикациите на Петър Кърджилов по този въпрос. Своето професионално отношение към становището на софийския изследовател той го е изразил в „Алманах за историята на Русе“, том 18 от 2018 година. Тук ще се опитаме да обобщим неговия анализ на техниката, предизвикала възхищението на столичната публиката, която едва ли е знаела (по-скоро няма как да е знаела) какво точно гледа.
Да си отговорим на въпроса кое е това „ново изобретение на Едисон“, казва Чернев. Става дума за
апарат, конструиран от американските изобретатели Дженкинсън и Армат, които го нарекли Фантоскоп
През декември 1895 година създателите му извършват публична прожекция в Атланта преди братята Луи и Огюст Люмиер. Едисон купува правата и представя изобретението като свое под името Витаскоп. В този случай в София става дума за Витаскоп, обезпечаващ прожекция на изображение от кинолента с помощта на електрическа лампа.
Следва логичния въпрос: защо световната кинообщност признава и отбелязва първата публична кинопрожекция на братя Люмиер на 25 декември 1895 година а не на Дженкинсън и Армат с кинетограф (прожекционен вариант) преди братя Люмиер?
Защото, за да се нарече кинопрожекция (кинематограф) това, което се прожектира на екрана, трябва да отговаря на определени критерии. Именно на тези критерии залагат братя Люмиер, още в зората на киното, валидни и до днес.
Движението на кадрите при кинетографа на Едисон е непрекъснато, осъществяващо се с барабан. Изображението на екрана е размазано и трепти. 
Кинокамерите на Едисон „Акционерно общество кинетоскоп“ са с некачествени снимки
И това е заради неудачната конструкция на обтуратора и най-вече заради липсата на прекъснато-постъпателно движение на кадрите.
Френските конструктори братя Люмиер създават синематограф - снимащ, копиращ и прожектиращ апарат  и то в портативен вариант. Те първи използват грайферен (скачков) механизъм. Това позволява точно преместване на кадрите чрез прекъснато постъпателно движение. Обтураторът закрива екрана в момента, когато се сменя кадъра. Така се избягва „трептенето“ на екрана. И до ден днешен кинокамерите с филмова лента използват грайферния механизъм, а не барабан и малтийски кръст.
Прожектираните кадри в София през 1896 година са на Едисон. А в Русе са прожектирани безспорно филмите на братя Люмиер, несъмнено с техен проектор - синематограф, както пише  вестник „Законност“.
Тук не става въпрос за първенство и за 2-3 месеца разлика в прожекциите, още по-малко за търсене на сензация, заключава Светломир Чернев.
Да, тук става въпрос за коректно изясняване на истината и тя си остава непроменена - първата кинохрожекция в България е направена в Русе.

Хачик ЛЕБИКЯН