Първата кинопрожекция в България се е състояла през 1897 година в Русе, а през 1896-а в София. Това заяви преди време пред столичната програма на БНР основателят на сайта „Бохемска София“ Виктор Топалов. Откритието беше подкрепено със солидни аргументи - неназовани киноисторици открили публикация в също неназован вестник, според която „още през 1896-а в София е имало прожекция, макар и с доста кратка продължителност“. Събитието било организирано от неназован хипнотист в отдавна несъществуващия хотел „Македония“ /в района на днешния ЦУМ/, чието име е и единственото конкретно нещо в твърдението на Виктор Топалов.
„По онова време театърът е бил по-скоро аматьорски, но киното е било твърде необичайно, за да спечели бързо доверие и да „открадне“ зрители. Ходили са предимно любопитни или хора, търсещи забавление. Едва по-късно киното се възприема като сериозно социално средство, свързано с изкуството“, обобщава той.
Проверка на „Утро“ показа, че твърденията стъпват на дописки във вестниците „Мир“ и „Народни права“, в които се говори за гостуването на „известний хипнотист проф.Мелинсон“ през декември 1896 година в столицата и показаните от него няколко сюжета чрез „магическия фенер на Едисона“. 
А сега да се върнем към конкретните факти.
Ето какво пише главният експерт в Държавен архив-Русе Тодор Билчев в сайта на общинската фондация „Русе - град на свободния дух“ на 27 февруари 2017:
120 години от първата кинопрожекция в България
Да. Точно толкова години вече изминаха от онзи паметен 27 февруари 1897 г., когато в къщата на русенския търговец Марин Чолаков по ул.“Княжеска“, в съседство на Русенската съдебна палата, или по-точно там, където днес се намира ресторант „Кралска закуска“, се приема, че се е състояла първата кинопрожекция в Русе, а може би и в България. Но това е датата на поместеното съобщение в русенския вестник „Законност“ за станалото събитие, където е записано, че „в града ни от десетина дена насам е пристигнал един цинематограф“. Това означава, че първата прожекция в Русе е от средата на февруари 1897 г. От 1960 г. насам периодически съобщението от този вестник се използва по повод на кръгли годишнини. На 12 март 1967 г., след тържеството по случай 70-годишнината от първата кинопрожекция, станало в кино „Просвета“, на мястото, където е била къщата на Марин Чолаков, е открита мемориална плоча, на която пише: „В тази сграда през месец февруари 1897 г. се е състояла първата публична кинопрожекция в България“.
Русе е известен като града на първите неща у нас и това е съвсем естествено - макар да звучи като изтъркано клише, безспорен факт е, че това е вратата, през която във възрожденска и следосвобожденска България навлизат европейските културни, обществени, търговски, индустриални, дипломатически, политически и дори спортни и битови достижения. И киното не е първото, което изкушава някого да си го припише. Преди няколко години например пловдивската пивоварна „Каменица“ реши и още го твърди, че през 1879-1881 година там е произвеждана първата българска бира, макар че историята е друга. Данни за съществуването на бирена фабрика в Русе има още през 1868 година и това е документирано във вестник „Дунавъ“ /бр.340 от 29 декември 1868 г./.
Впрочем в началото на сезона на домашните вина БНР излъчи материал за бялото вино, за което също се предполага, че е навлязло у нас през Русе. Сега му е времето Търговище например да открие доказателства, че този еликсир е тръгнал по нашите земи именно оттам, защото местният винпром е известен с чудесния си траминер.
Но какво да се прави - краде се от този, който има...