Тенджери, тигани, капаци, кофи, вази, странни на вид кашпи за причудливи растения - преди няколко месеца русенци станаха свидетели как от всички тези предмети от обичайния домашен бит могат да се извлекат хармонични звуци. Нещо повече - да се направи така, че тези звуци да не са просто звънливо дрънчене, а да се превърнат по чудодеен начин в мелодия, а пък тази мелодия да не е тананикане, а една от безсмъртните творби на великия Бетовен. 
Какво беше това? Как стана? Кой го направи? Какво се случи през миналия октомври, та за първи път от много време насам пред Художествената галерия да се насъбере толкова много народ и този народ да се заслуша, а след това да избухне в бурни ръкопляскания?!
„Ами случи се това, че за нестандартната изложба за юбилея на училището, за която поканихме наши възпитаници, които са се реализирали в различни жанрове, аз много държах и музикалните изпълнения да бъдат също нетрадиционни. И възложих тази задача на преподавателя по специалността „Ударни инструменти“ Лазар Бенов. Това беше. Всички видяха продукта“, казва лаконично директорката на Националното училище по изкуствата Мария Дуканова. Все пак тя пояснява: „Повиках го и му казах: 
Искам шоу! Ама яко шоу!
И стана ли шоу? Стана! И то какво!“.  
Лазар Бенов не само приема задачата, а го прави с ентусиазъм. Защото експериментът очевидно е един от елементите на неговата собствена природа на музикант. И вероятно не би могло да бъде иначе - за ученика на именития перкусионист, когото и русенската публика добре познава и обича - Христо Йоцов, за музиканта, който е свирил с групи като „Уикеда“, две години е работил с дует „Ритон“, имал е звукозаписно студио.  Иначе казано, не са много тайните, все още неразгадани от Лазар в жанра на ударните инструменти, а именно вкусът към експеримента е част от същината на добрия перкусионист. 
Така че не е за учудване, че задачата за грандиозно шоу, поставена от Дуканова, вероятно повече изкушава младия музикант, отколкото да го притеснява. И той събира „дружината“ - момичетата и момчетата, на които преподава ударни инструменти, и започват репетициите. 
„Три месеца репетирахме - фактически през цялата лятна ваканция. Реших да подготвим Бетовен - знам, че не е шега работа, но си струваше да опитаме“, казва младият преподавател. И резултатът показва, че наистина си е струвало. Фурорът, който предизвика 
Бетовен, изпълнен в интерпретация на тенджери и тигани
зашемети стотици русенци - и дошлите специално за изложбата, и минувачи, които в ранните вечерни часове минаваха покрай галерията. А същинският Бетовенов концерт продължи и в централната зала на галерията - там вече с ксилофони, барабани, маримба и прочие „официални“ ударни инструменти. И така младите ударняци, както обикновено се наричат те според музикантския сленг, направиха празника на училището и на художниците още по-цветен и още по-истински. 
Това, което изсвирихме, си е за ниво Консерватория отбелязва Лазар Бенов. А негови колеги професионалисти от групата на перкусионистите в социалните мрежи избухват в поздравления: „Огромно браво! Разкошни сте!“ - пише Мирослав Димов. „Поздравления! Само така! Браво!“ - приветства русенския си колега Татяна Карпарова. 
Най-важното е, че децата се запалиха, харесва им и сега работят с още по-голям ентусиазъм, казва Бенов. Тези дни той е истински щастлив. Защото вече има разрешение учениците, които изучават специални дисциплини, да излязат от домовете си и да работят практически. Как може теорията да замени палките и истинския процес на извличане на звук от барабана или ксилофона? Разбира се, има какво да се научи и чисто теоретично и през екрана, но нищо не може да замени живото свирене.
Затова Лазар и неговите ученици са въодушевени
Особено Иво от 11 клас, който се подготвя за предстоящ конкурс. 
В момента децата, които се обучават по специалността „Ударни инструменти“ в русенското Училище по изкуствата, са 11 - от първи, втори, пети, шести, седми, осми и единайсети клас. Решаващото при избора на специалност е желанието на детето. За ударните е много важно обучението да се започне отрано, казва преподавателят. И разказва, че самият той наистина от малък е направил своя избор.
„На мен като малък само едни барабани ми бяха в главата. В семейството ми няма професионални музиканти. Но има любители. Дядо ми в Априлци е свирил в тамошния духов оркестър. По-късно оркестърът се разпада. А аз 
намерих едно барабанче, запазено от дядо, и се започна
Бил съм четиригодишен тогава. После през ваканциите, през които напусках Плевен и заминавах ту при едните баби и дядовци в Априлци, ту при другите в Садовец, подреждах в двора кофи, окачвах на въжето за простиране капаци и започвах. В детската градина, където работеше майка ми, намерих един станал излишен тъпан. И след седми клас най-естественото нещо беше да кандидатствам в Музикалното училище в Плевен. Да де, ама дотогава бях ходил само шест месеца на уроци по... акордеон! И се наложи за една година скоростно да се подготвя, като уча пиано, солфеж, ксилофон... Важното е, че бях сред четиримата, приети в тази специалност в Музикалното. А плевенското училище е признато, заедно със софийското, за майсторската школа на България в подготовката на перкусионисти“, разказва Лазар. го
Следват студентските години в Консерваторията, където той учи перкусии и поп и джаз. „Христо Йоцов е невероятен - какъвто е като човек, такъв е и като преподавател: отворен, търсещ, добронамерен. Той направи отдела „Поп и джаз“ в Консерваторията факултет. Аз следвам неговата линия на преподаване - да не притискаш ученика, да му оставиш свободата сам да почувства и да се влюби в това, което искаш да му предадеш. Е, това е нож с две остриета - защото може да не се получи желаният ефект. Но в повечето случаи това страшно много помага и печеля обичта и доверието на моите ученици. А спечелиш ли доверието им, тогава можеш да изграждаш вкуса и стила им. Затова съм убеден - 
най-важното е да им оставиш крила - само тогава има смисъл, защото изкуството без крила е немислимо“
убеден е Лазар Бенов.
Всъщност, именно в Русе той открива себе си като преподавател. Докато е работел в София, е давал уроци, подготвял е кандидатстуденти за Музикалната академия, но стопроцентовата отговорност и чувството за мисия разпознава напълно в Русе. Когато двамата със съпругата му Цветелина /тя е русенка!/ решават да напуснат „голямата лудница“ София, вариантът бил „да се върнем в Русе“. Плевенчанинът Лазар го казва като нещо толкова естествено, сякаш става дума за вода и хляб. Отначало той си намира работа на круизни кораби, но година и нещо е достатъчна, за да се убеди, че това не е неговата стихия. „Прибрах се и - къде? В операта! Не бях свирил класика от ученическите си години. И заедно с това се обадих в Училището по изкуствата - да питам за преподавателско място. През август ме повикаха - и започнах“, казва перкусионистът. А пък втората половина на неговата първа преподавателска година влиза в кошмара на пандемията с Ковид-19.
Но това не намалява удоволствието от това да вижда как успява „да покръсти“ невръстните русенски деца в своята собствена неизтребима любов към барабаните. Преподаването го поглъща до такава степен, че се налага да се раздели с операта, за да смогва да работи с учениците. В Училището по изкуствата вече има създаден перкусионен ансамбъл, казва се „Вайбс“ - краткото название на вибрафона, но и също думата за вибрации. Репертоарът ни е само с ноти, които са напълно официално и легално закупени, обяснява Лазар. И добавя, че 
Христо Йоцов му е дал едно негово авторско парче  „за мембрани и кожи“ - специално за русенския „Вайбс“
Отдаде ли ни се възможност да свирим пред публика, веднага ще се включим ударно, обещава Бенов, който в момента, освен че преподава, свири и в русенския Биг бенд. „Трябва да имаме концертна дейност, много ми се иска да се събере и една солидна група от медни духови инструменти - искам да има тромпет, цугтромбон, искам да има туба. И да направим една хубава програма с брас и комбо характер“, мечтае Лазар Бенов. И с огромна надежда очаква новия прием на ученици в Училището по изкуствата.
Освен това очаква и по-големият им син - 5-годишният Антонио, вече да прояви интерес към бащината страст и да започне да се занимава с него сериозно. По-малкото им момченце е още съвсем мъничко - Кристиян е едва на две години. За Цветелина остава да свиква с шумното, но прекрасно занимание на Лазар - макар че тя несъмнено го е приела. Е, от време на време Лазар успява пак да я изненада. Като в случая с пърформанса пред Художествената галерия - когато тенджерите и тиганите от личната кулинарна колекция на Цветелина се превърнали в музикални инструменти. Тя не знаеше - видя ги после, на снимката във вестника, но тогава вече беше станало ясно, че сме произвели фурор и сме обрали овациите и на живо, и от колегите професионалисти в групата, казва Лазар. 

Той се чувства добре в Русе

Е, малко с въздуха има проблем - ние уж избягахме от мръсния софийски въздух, пък тук се оказа, че положението също не е розово, но се надяваме нещата да се оправят, отбелязва музикантът. Семейството отскоро има алтернативен вариант за почивните дни и ваканциите. Това е една къща в живописното село Табачка, която се нуждае от сериозно обновяване, но самата мисъл, че има съвсем наблизо едно вълшебно място, настройва не само за отмора, но и провокира оптимистични творчески намерения. 
Засега плановете, проектите и новите елементи в репертоара Лазар Бенов обсъжда най-вече със самия себе си, докато разхожда в парка голдън ретривъра Коуди. Тогава прослушва и най-новото в перкусионната музика. Обмисля и какво още от необходимите ударни инструменти трябва да се купи, за да разполага НУИ със задължително нужното. Като начало трябват нови тимпани - сегашните са едни тежки германски „чудеса“ от средата на миналия век, и нов вибрафон, за това са необходими около 20 хиляди евро, пресмята перкусионистът. И вярва, че  неговите мечти не са въздушни люлякови блянове, а съвсем реалистични очаквания. Които биха направили щастливи десетки талантливи русенски деца. И техните днешни и бъдещи почитатели.