Преди няколко дни генералният секретар на Българския олимпийски комитет Белчо Горанов заяви, че е сериозен оптимист за нашето представяне в Токио. Очаква се да пратим на игрите поне 50 състезатели и това ще е голям успех, смята Горанов.
По този повод „Утро“ потърси легендарния русенски треньор по борба Георги Ачев, човек, под чията грижа израснаха световни звезди като Велентин Йорданов, Валентин Гецов, Рахмат Сукра, Валентин Савов и др.

- Г-н Ачев, накъде върви българският спорт?
- За съжаление, все по-надолу и надолу. И най-лошото е, че не виждам никакви основания и признаци за някакво подобрение. Въртим се в кръг, падаме все по-ниско, нивото го няма.
- Защо стана така?
- Защото се обърна пирамидата. А една къща се строи от основите. Няма ли здрави темели, да градиш нагоре, не си струва.
- Непрекъснато се говори как държавата налива пари в спорта.
- Където и когато трябваше да налива, не наливаше. Точно в основите, за които говоря. Ликвидирахме школите, децата ги няма, конкуренцията изчезна. Гледам сега как ученици от Спортното - по съответен спорт, тренират заедно в една група - от 5 до 12 клас. Всички на едно място. Едните са малки, другите - големи. В обща група от 15 души. Това е абсурд. По мое време такава група щеше да е безсмислена и нямаше да я има. Та само в един от класовете ни имаше 15 деца от борбата, да речем.
- Защо приемът на ученици-спортисти стана толкова сериозен проблем?
- Първо, децата са по-малко, а и загубиха интерес към спорта. Второ, тези делегирани бюджети на училищата свършиха мечешка услуга. Всеки си пази учениците. Как да направиш подбор? Треньорите нямат достъп до деца с възможности. Аз разбирам колегите от „обикновените“ училища. Те са прави за себе си, ние сме прави за нас, а резултатът е, че приемът на русенчета в Спортното училище става все по-трудна задача.
- Какви са другите причини за срива въобще?
- Бедният спортен календар. Преди години само нашите ученици имаха на сезон по поне три международни срещи. Държавата плащаше за храна, за път, за всичко. Така можехме да видим кой докъде е стигнал. А сега даже елитните ни спортисти нямат достатъчно първенства. Така не се създава конкуренция. В много от спортовете ни останаха един-двама добри състезатели, на пръсти ги броим вече.
- Какви са вашите очаквания за българското представяне в Токио?
- Дано не съм прав, но не съм оптимист. Никога няма да повторим онова представяне в Сеул, където бяхме пети по медали.
- Седми.
- Малко ли е? Сега не можем да мечтаем за такъв успех. Съмнявам се, че ще можем да пратим в Токио 50 спортисти.
- И все пак навярно се надявате, че можем да спечелим медали?
- Разбира се, че се надявам. И го искам от сърце. Ако стигнем до почетните стълбички, ще е пак в индивидуалните спортове - борбата, щангите... Лично аз се надявам на нашите жени в борбата. Няма обаче да скрия, че ще им е нужен и късмет - в жребия и въобще. Другото, на което можем да се опрем по традиция, е спортната стрелба. Не съм информиран какво е положението там в този момент. Не съм и наясно какво става с това момиче - лекоатлетката Мирела Демирева, която спечели медал от Рио де Жанейро. Нещо не я чувам напоследък. Дано е във форма. Дано не съм прекалено черноглед, но не виждам розова ситуация в българския спорт. Ще се радвам да бъде опроверган.
- Благодарим ви, г-н Ачев!
- И аз благодаря!