Д-р Панайот Панайотов е кардиолог в “Медика Кор”-Русе. Завършил е Медицинския университет в Плевен през 2010 г. След дипломирането си работи като лекар специализант в УМБАЛ “Канев” до 2013 г., след това в СБАЛК “Медика Кор” до 2015 г. От следващата година досега е кардиолог в “Медика Кор”. Има специализации по кардиология и ехография, както и правоспособност по инвазивна кардиология. Участвал е в конгреси по кардиология в България, Испания, Франция, Италия, Германия и Швейцария.

- Д-р Панайотов, в края на миналата година беше публикувано изследване на Световната здравна организация, според което на първо място сред неинфекциозните болести, от които са умирали най-много хора през 2019 г., са сърдечно-съдовите заболявания, като водещи при тях са исхемичната болест на сърцето и инсултът. Как се вписваме ние в тази констатация?
- При нас статистиката не е много по-различна от тази в останалия свят. Исхемичната болест на сърцето е убиец N1 в България, като тя и усложненията й са причина за два пъти повече смъртни случаи от следващото заболяване в класацията - инсултът. 
- Какви са според вас причините?
- Причините са главно лошата здравна култура на българите, които
рядко или никога не провеждат профилактични прегледи на вече доказаните си хронични заболявания
пък камо ли извършване на скрининг за нови. Голямата честота на затлъстяване, тютюнопушене, системната употреба на алкохол и липсата на движение също допринасят за тази статистика. 
- И според изследването на СЗО основна причина за смърт в световен мащаб е исхемичната болест на сърцето, като леталните случаи са се увеличили с 2 милиона през последните 20 години и са стигнали до 9 милиона. Защо тази болест е убиец номер 1?
- Исхемичната болест на сърцето е следствие и усложнение на атеросклерозата, натрупване на мазнини в стените на кръвоносните съдове. При достигане на определено критично ниво на това натрупване съдът става толкова стеснен, че не може да обезпечи кислородните нужди на сърцето като мускул и то започва да страда. При продължителна исхемия (недостатъчно захранване с кислород) настъпват първо гръдна болка, а след това и клетъчна смърт, която води до животозастрашаващи аритмии и/или сърдечна недостатъчност. За разлика от повечето придобити болести, от които можете или не можете да се разболеете,
атеросклерозата започва да се развива в момента, в който се родим
Начинът, по който живеем, само ускорява или забавя този процес. Това обуславя много висока заболеваемост и смъртност на населението от исхемична болест на сърцето, особено на местата по света, където не се контролират рисковите фактори за нея.
- Какво показва вашият опит на кардиолог - увеличават ли се сърдечно-съдовите заболявания сред русенци и водещите болести при тях потвърждават ли констатациите на СЗО?
- Дори не трябва да спекулирам с броя на заболелите. Хоспитализациите в нашата клиника са се увеличили близо двойно (от 2100 на над 4000 за година) за последните 10 години при сходна леглова база.
Ежегодно наблюдаваме все повече инфаркти, явяват се и при по-млади хора
в трийсетте и четиридесетте им години. Едновременно с това с развитието на медицината, и в частност инвазивната кардиология, забелязвам подобрение на важни показатели като вътреболничната смъртност, усложненията при остри коронарни синдроми.
- Какъв е приносът на Ковид-19 за увеличаване на болестите на сърцето? Станаха ли повече пациентите ви именно по тази причина и с колко?
- Ковид-19 малко или много изкриви статистиката. Не мога да го твърдя в световен мащаб, мога да кажа каква е нашата локална действителност. Инфарктите като такива останаха същите,
дори в месеците на първия локдаун бяха осезаемо повече
Тогава причината беше ясна - пациентите не излизаха от домовете си, не ходеха на лекар от страх да не се заразят (не че имаше и кой да ги прегледа) до момента, в който не реализират остър коронарен синдром и не ги доведе Спешна помощ до клиниката. По-късно, когато дойде същинската Ковид вълна, кардиологичните отделения в страната масово бяха стеснявани, затваряни или просто не функционираха, понеже целият персонал беше или болен, или командирован в Ковид отделенията, които се наложи експедитивно да се разкрият, от една страна. От друга - пациентите декомпенсираха хроничните си сърдечни заболявания, идваха за хоспитализация в болниците, но излизаха с положителни PCR или бързи тестове, приемаха се в същите Ковид отделения, където се лекуваше основното заболяване и Ковид инфекцията,
но се вливаха в статистиката на заболеваемост и смъртност, причинена от вируса
Та на въпроса - да, субективно пациентите със сърдечно-съдови заболявания станаха повече, но не мисля, че някой в страната може да каже с колко. 
- Имате ли наблюдения до какви болестни промени води вирусът при хората, преболедували Ковид-19, и степента на тяхната проява свързана ли е с начина на протичане на заболяването - леко или тежко, или не се влияе от това?
- Вече има достатъчно наблюдения за непосредствените и явяващите се в първите месеци след болестта усложнения при Ковид-19. Отдалечените последици тепърва ще разкриваме през следващите години. Без да цитирам проценти, най-честото усложнение след преболедувана инфекция е белодробната фиброза - заместването на функционалната белодробна тъкан с нефункционална съединителна такава. В резултат на това пациентите остават с трайно понижен капацитет и с чувство за задух при физически натоварвания, а при по-тежките случаи и в покой. От страна на сърдечно-съдовата система
най-чести са белодробните тромбоемболии и миокардните инфаркти
дължащи се на образуването на множество малки съсиреци в крайните разклонения на артериалните съдове. Също така понякога се срещат остри възпаления на мускула на сърцето или на обвивките му, но те често остават недиагностицирани, понеже симптомите се припокриват с тези на Ковид инфекцията. По-тежко протичащите случаи обикновено правят и повече усложнения от страна на сърдечно-съдовата система.
- Вие бяхте от първите лекари, които се имунизираха срещу Ковид-19. Какви бяха мотивите ви да го направите и имахте ли някакви странични реакции от ваксината?
- Да, бях практически първият лекар от нашите лечебни заведения, който се имунизира. Аз вярвам във ваксините като цяло, и в тези срещу Ковид-19 в частност. Мотивите ми са ясни - искам да опазя хората около себе си и мен самия от болестта и последиците й. Според мен ние, лекарите, трябва да сме изключително стриктни и единни в отношението и позицията си към ваксините, понеже първо сме хората, които трябва да дадем личен пример. Съгласете се, че ще е много трудно да убедим обществото, че е важно всеки да се ваксинира,
ако ние самите имаме резерви и чакаме “да видим какво ще стане първо”
Освен това ние ежедневно контактуваме с други колеги и с пациенти, дошли да се лекуват при нас от основното си заболяване, и имаме двойната отговорност към тях да не ги заразим. Лично аз не бих казал, че имах странични ефекти от ваксината. Имах лека болка на мястото на убождането, като при всяка мускулна манипулация, която отшумя за няколко часа. 
- Съветвате ли вашите пациенти, а и всички сърдечноболни хора да се ваксинират?
- Съветвам всички хора да се ваксинират
Разбирам притесненията им от евентуални странични ефекти, но ще използвам медията ви, за да изкажа мнението си. Хората не трябва да си задават въпроса “какво може да ми направи на мен ваксината?”, а “какво ще стане със семейството ми, близките и приятелите ми, ако ги заразя?”. Считам, че ако като общество бяхме малко по-малко егоисти, щяхме много по-успешно да се справим с кризата. Но още не е късно.