И словото може да
бъде запушалка.
Станислав Лец
 Още дедите ни са предусещали, че чуждиците, които нахлуват в езика, рано или късно ще го превземат отвътре. Затова измислили български думи на „кибрит“ и „футбол“. Така се родили комичните изрази „драсни-пали клечица“ и  „ритни топка“. Но не всички опити в това отношение са били несполучливи. Вазов например въвежда думата „влак“, която до ден-днешен се използва вместо френската „трен“. В по-нови времена сложното словосъчетание „електронен калкулатор“ бе сполучливо „кръстено“ на едноименната марка „Елка“.
Днес масово се употребява „о‘кей“ при съгласие и „уикенд“ за почивните дни. За да се приближат по-плътно до европейските си колеги, градските административни служби често използват термина „реновиране“, когато се хвалят, че подновили чешмички, градинки  и детски площадки. Вече са забравени българските думи „законен“, „упълномощен“, „избор“, „избиратели“, „отстъпка“, изместени напълно от чуждиците „легитимен“, „оторизиран“, „опции“, „електорат“ „промоция“. 
Две думи с български аналози са особено любими на т.нар. интелектуалци - „креативен“ и „наратив“. Първата си има няколко български  синонима - „съзидателен“, „градивен“, „изобретателен“. Втората дума  означава „повествование“.
„Мейнстрийм“ със своята мелодичност стана  популярна в електронните медии и означава „главно, преобладаващо възприятие“. Много често употребяваната в разговорната реч дума „рейтинг“ спокойно може да се замени с „оценка“, „категория“, „класация“, „одобрение“ или „популярност“. За щяло и нещяло се казва, че някой си правил „пиар“, дори измислиха „черен пиар“ вместо да се употребят по-точните думи  „реклама“ и „антиреклама“.
Трябва да признаем, че не само чуждиците задръстват говоримата реч. Българската бюрократична машина дори от най-високо ниво - Народно събрание, Министерски съвет, политически партии има съществен принос. Те най-редовно „входират“ документи, дума, която предизвиква асоциация на чиновник с черни ръкавели, очила и печат в ръка. Появиха се и т.нар. „доставчици на социални услуги“, едва ли не хамали на такива услуги. А тези служби чисто и просто трябва да се грижат и помагат на нуждаещите. В миналото медицинските сестри са се наричали милосърдни сестри.
Често журналисти в електронните медии искат от своя събеседник да „изкоментира“ някоя тема. Същите тези прохождащи в професията хора с микрофон в ръка много обичат задъхано да задават своите „оригинални“,  изтъркани до блясък въпроси пред избирателни секции, пред храмове или на някакви събития: „За какво гласувахте?“, „За какво се помолихте?“, „Какво е усещането?“. 
Редакторите в електронните медии умишлено обръщат словореда, водени от глупавото желание изреченията непременно да започват или с най-важната дума в тях или с число, превръщат ги в неестествени, противоречащи на нормалната реч и трудни за възприемане.
Неправилните изрази „На КОЙ да кажа“, „Там няма НИКОГО“, диалектните форми като „Тези, КЪДЕТО“, звучащи по радиото и телевизията, не правят никому впечатление и се приемат като правилни и нормални, защото се свиква с тях.
За „мекането“ на софиянци да не говорим. То също стана пример за подражание. Широко се разпространи нищо не означаващият израз „Една идея по-близо“ или „Една идея по-добре“. Откога пък „идеята“ стана единица мярка? 
Напоследък се забелязва и друга „мода“. Глаголът „участвам“ въобще изчезна. Вместо да се каже, че еди кой си артист например участва във филма или че еди кой си футболист участва в този отбор, се заявява, че той  е „част“ от филма или отбора. Вече не можеш дори да участваш в разговор. Искаш, не искаш, ти просто си  „част“ от него. 
На Пантеона на възрожденците се извърши ремонт по трансграничен проект в Еврорегион „Русе-Гюргево“. На голяма информационна табела, която още стои, е записана основната цел на проекта. На нормален български език  тя би изглеждала така: „Повишаване на туристическия интерес към региона чрез подновяване на значими обекти и съвместното им популяризиране“. Обаче чиновниците на този проект са изписали целта на брюкселски език: „Повишаване на туристическата привлекателност на региона чрез интервенции върху значими обекти и интегрирано промотиране на туристически продукти.“
При такъв ясен, разбираем изказ и висок стил на промотиране всякакви коментари са излишни. Но костите на погребаните в Пантеона възрожденци в никакъв случай не са туристически продукти.

Хачик ЛЕБИКЯН