Д-р Гюлер Солакова е завършила Математическа гимназия “Баба Тонка” в Русе. През 2009 г. се дипломира в Медицинския университет във Варна. Специализира онкология в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология в София в клиниката на проф.Галина Куртева, като защитава специалност през 2018 г. От февруари 2020 г. е назначена на работа в Комплексния онкологичен център в Русе като ординатор. Професионалните й интереси са свързани със специалността й, но и с психология. Освен това спортува и има интереси в областта на здравословното хранене.

- Д-р Солакова, до каква степен химиотерапията потиска имунната система на онкоболните? 
- Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, защото взаимодействието системна терапия (към нея спада и химиотерапията) и имунна система при онкоболни е доста сложно. Пациентите с карцином могат да бъдат имунокомпроментирани (с потисната имунна система) в резултат на противотуморното лечение, прием на стероиди и способността на самия карцином да потиска имунната система.
Степента на потискане на имуната система е различна при раличните хора
и зависи от редица фактори като възраст, социално икономичен статус, други заболявания, вредни навици и редица други. Важно е също така дали пациентът е с активно онкологично заболяване, за което в момента провежда лечение, дали е в ремисия и е на активно наблюдение. Има и сървайвъри, при които са минали повече от 5 години от поставяне на диагнозата. При тях рискът е като при всички останали хора. Възможно е също така имунната система да е активирана и противовирусната защита да е по-висока вследствие на приложението на новите имуномодулаторни лекарства, като последното е по-скоро хипотеза, липсват сигурни доказателства.  
- Това прави ли тези пациенти по-податливи на заразяване с Ковид-19? 
- Да, това категорично ги прави едни от най-податливите на заразяване с Ковид-19 хора. Онкоболните най-често са по-възрастни хора с едно или повече придружаващи заболявания, което ги поставя в
групата на хора с повишен риск от заболеваемост и смъртност, свързани с Ковид-19
Също така те имат по-чести контакти с медицински персонал и престой в болници, което също е предпоставка за по-лесно заразяване.
- Зависи ли развитието на инфекцията от вида рак и при кои тумори прогнозата е по-лоша? 
- При пациентите с карцином на бял дроб и хематологични неоплазми инфекцията с Ковид протича по-тежко и с по-висока смъртност. В бъдеще ще има по-голяма яснота по въпроса, нужни са още данни. Но е сигурно, че прогнозата е по-лоша при възраст над 65 години, мъжки пол, увредено общо състояние на пациента, активен карцином, тоест карцином, който не е в ремисия, бивши или настоящи пушачи. 
- Как протича болестта при такива болни, какви са личните ви наблюдения? 
- При Ковид инфекция в общата популация клиничната картина е разнообразна, варира от леки форми с грипоподобни симптоми до тежки форми с животозастрашаваща дихателна недостатъчност. При пациентите с карцином и насложена Ковид инфекция също има леки, средни и тежки форми, има и безсимптомни онкоболни.
Тежките формите на инфекцията се наблюдават по-често при нашите пациенти
Най-честите симптоми са температура, кашлица, отпадналост и задух.
- Как се отрази пандемията на работата на лекарите в онкологията и как реагирате в различните ситуации?
- Пандемията за няколко седмици трансформира здравеопазването в целия свят и принуди лекарите да вземат трудни решения относно кои компоненти от лечението трябва да се извършат в спешен порядък и кои терапии са от съществено значение. Например когато посещението на пациента в центъра е с цел диспансерен преглед и наблюдение, при тези, които вече са приключили лечението и нямат симптоми, които да предполагат рецидив на болестта, това посещение може да бъде отложено във времето.
Пациентите, които приемат хормонотерапия също са с по-нисък риск
спрямо тези, които са на химиотерапия. Техните визити могат да бъдат на по-дълги интервали, докато обстановката се успокои. За съжаление, голяма част от грижите за онкоболни включва прилагането на системна химиотерапия при пациенти с авансирало заболяване. Ако клиничните данни не сочат, че приложението на този вид химиотерапия ще доведе до удължаване на живота на пациента, решението за лечение трябва да има предвид ползата и риска от лечението и риска от това пациента да се зарази от коронавирус. 
- Има ли някакви по-специфични изисквания към онкоболните, за да се предпазят от заразяване с коронавирус?
- Онкоболните трябва да спазват всички мерки, които са задължителни за всеки: не трябва да излизат от вкъщи, ако това не се налага, при излизане трябва да използват маски, трябва да стоят на поне 2 метра разстояние от други, да редуцират до минимум контактите си, да общуват по телефона, да си мият и дезинфекцират ръцете често, трябва да се хранят здравословно и да си почиват, важен е здравословния сън. 
- Отнася ли се всичко това, за което говорихме, и за онкоболни, които се лекуват с лъчелечение? 
- Да, отнася се,
подобно на химиотерапевтите лъчетерапевтите могат да се въздържат от приложение на лъчетерапия
ако това крие по-големи рискове за пациента, отколкото ползи, могат да отложат лъчетерапията във времето, ако това е възможно, или да приложат по-кратки курсове, за да се намалят броя на визитите в онкоцентъра. 
- Ако онкоболен, чието лечение е химиотерапия или лъчелечение, все пак се зарази с коронавирус, какво следва по отношение на неговата онкотерапия?
- Преустановява се противотуморното лечение и се лекува коронавирусната инфекция. След като се възстанови пациентът, се преценяват отново ползите и рисковете от противотуморното лечение.
- Ще посъветвате ли своите пациенти да се ваксинират? При положение, че за да се постави ваксина, по принцип се иска човекът да е здрав, те подлежат ли изобщо на такава имунизация?
- Истината е, че данните от проучвания за ваксинация на онкоболни са малко. Защото подобни пациенти не са включени в различните етапи от разработването на ваксината. Въпреки това има натрупани достатъчно доказателства, които да
подкрепят ползата от някои видове ваксини дори при пациенти, които провеждат лечение, потискащо имунната система
Счита се, че ефикасността и безопасността на тази ваксина срещу Ковид-19, приложена при онкоболни, са същите като при пациентите без карцином. След здравните работници и хората над 65-годишна възраст, онкоболните са следващата група, която трябва да се ваксинира. На този етап от пандемията решението за ваксиниране е индивидуално. Най-подходящото време за поставяне на ваксина срещу коронавирус при онкоболен е преди започване на химиотерапевтично лечение. Ако пациентът е стартирал вече химиотерапия, възможно е поставянето на ваксина по време на лечението. Това са препоръките на Европейската асоциация по онкология. След ваксинацията се препоръчва внимателно наблюдение на пациентите за поява на странични реакции.
- Вие ваксинирахте ли се и защо?
- Не се ваксинирах. Трябва ми време, за да се убедя в безопасността на новата ваксина. Заради извънредната обстановка в цял свят доста се съкрати времето, което е необходимо за създаване на ново лекарство - в конкретния случай ваксина. Тревожи ме, че не знаем нищо за дългосрочните последствия от новата ваксина.