Родът Карамаждракови е един от старите русенски родове, чиито представители са давали и продължават да дават своя дял в развитието както на Русе, така и на България. С настоящия материал се опитвам да обобщя това, което е известно за наследниците на рода. Не претендирам за пълна точност и историческа изчерпателност и по тази причина ще се задоволя само с посочването на факти и обстоятелства, които са ми станали известни от моята баба Милда Михайлова Карамаждракова и дядо ми Димитър Пенков Карамаждраков, както и от майка ми - тяхната дъщеря арх.Елена Карамаждракова.
Част от информацията е публикувана в книгите „Железният полк“ на Красимира Орлоева, „Лицата на Русе“ на Мариана Димитрова и Стоян Йорданов, друга е събрана от вестници, забележки към снимки от лични фотоалбуми, писма, военни документи и книжа, свързани с личността на дядо ми и рода му, с които разполагам.
Името на дядото на моя дядо - о.з. полковник Димитър Пенков Карамаждраков /1898-1973/ - е Цани Карамаждраков. Рождената му дата не ми е известна, не се знае и точната дата на смъртта му. Установена е само годината - 1899-а. Това поне е отбелязано до неговата снимка в албума, останал от баба ми. 
Опитвам се да съставя някакво родословно дърво до майка ми и мен, което изглежда така: 
1. Цани Карамаждраков (неизв. - 1899)
1.1. Елена + Пенко Карамаждраков (1868-1916)
1.2. Ганчо Карамаждраков (починал в Диарбекир) 
1.1.1. Зинаида Карамаждракова + Асен Думанов
1.1.2. Димитър Карамаждраков + Милда Михайлова
1.1.3. Здравка Карамаждракова + Илия Беров
1.1.1.1. Асен Думанов
1.1.1.2. Арх.Елена Димитрова Карамаждракова (08.08.1934) + Димитър Павлов Димитров (09.04.1932-21.10.2014)
1.1.1.3. Георги Беров
1.1.1.2.1. адв.Димитър Димитров Павлов (14.03.1963)
Цани Карамаждраков има двама сина. По-големият е Ганчо Цанев /Цонев/ Карамаждраков, роден 1849 или 1850 г. в Русе и починал в Диарбекир, Турция. Като вероятна година на смъртта му се сочи 1878-а. По-малкият е Пенко Цанев /Цонев/ Карамаждраков, роден 1868 г. и починал 1916 г.
Ганчо Карамаждраков е работил като секретар на турския комисар по железниците, а някъде се сочи, че е секретар на комисаря по жп линията Русе-Варна. 
Член е на читалище „Зора“ и е секретар на Русенски революционен комитет /РРК/
след Ради Иванов. По подозрение, че има връзка с руснаците, е заточен в Диарбекир, където идва и краят на дните му. Твърди се, че е масон, но няма доказателства за това. Сведенията идват от факта, че Иван Ведър, който е бил масон в английска ложа, през август 1872 г. се погрижва всички членове на Русенския революционен комитет да бъдат разпръснати и внедрени на държавни служби, както и че някои от тях са масони.
Известно е, че председател на РРК е Никола Обретенов, писар Ради Иванов, секретар Ганчо Карамаждраков, член Тома Кърджиев и касиер Георги Икономов. Като членове се сочат още Иларион Драгостинов и Костаки Симеонов. Някъде се споменава, че всички са имали псевдоними или оперативни имена. Днес 
една от улиците в град Русе е кръстена на Ганчо Карамаждраков и името му е записано и в Пантеона на възрожденците
където са и гробовете на други революционери. 
Ганчо Карамаждраков никога не се жени, няма съпруга и деца и никакви наследници, освен роднините на брат си, какъвто се явява и авторът на този материал.
По-малкият му брат Пенко Карамаждраков работи като банков директор. Той е роден през 1868 г. Сключва брак с Елена и от 1894 г. са семейство. Умира от туберкулоза през 1916 г.
От този брак се раждат три деца: Зинаида /1894/, Димитър /1898-1973/ и Здравка /1901-1949/.
Зинаида се жени за адв. Асен Думанов, зам.-кмет на Русе по времето на един от най-успешните кметове Кирил Старцев. Заради заемания пост е пращан след 9.IХ.1944 г. по лагери, но по-късно е освободен и заедно със съпругата си се местят в София. Имат две деца Емил - парашутист, обучаван в Германия, и Нели, която е магистър-фармацевт.
Второто дете е полковник Димитър Пенков Карамаждраков /1898-1973/. На него се спирам подробно по-долу.
Третото дете е Здравка /1901-неизв./. Тя е домакиня, жени се за електроинженера Илия Беров и двамата живеят в София.
Дядо ми Димитър Пенков Карамаждраков остава сирак през 1916 г. След завършване на гимназия 
на 18 години постъпва във Висшето военно училище и там е съученик с Христо Смирненски
В началото на военната си кариера е местен в различни градове. Бил е в град Ямбол като млад офицер, където се запознава с баба ми - учителката Милда /някъде Милуша/ Михайлова Карамаждракова. Тя е наполовина чехкиня. Нейната майка и моя прабаба се казва Хана Преслерова и по тази линия те са от един род със съпругата на президента на Чехия Едуард Бенеш, оглавяващ страната преди окупацията от Германия през Втората световна война.
От брака на Милда и Димитър Карамаждраков на 8 август 1934 г. се ражда майката на автора Елена Димитрова Карамаждракова. Тя завършва архитектура и започва работа в строително предприятие в Русе, след което оглавява Първо проектантско бюро в Проектантска организация. 
За заслугите си към града е обявена за Почетен гражданин на Русе
носител е и на златна значка на Съюза на архитектите в България. Тя е автор на архитектурния проект, по който е възстановен Паметникът на русофилите на южния изход на Русе, като възстановката е извършена само по снимки.
Но нека се върнем на Димитър Карамаждраков. След службата му в Ямбол той е върнат в родния си Русе в Пети полк, където достига чин майор. По-късно е изпратен в 31-ви Силистренски пехотен полк, известен като Железния полк заради невероятния си боен дух, несломимата си воля за победа и - за съжаление - заради многото жертви, които дава във Втората световна война: 1333 убити, ранени и безследно изчезнали.
Димитър Карамаждраков е произведен в чин подполковник и към септември 1944 г. е командир на Първа дружина на полка. Този септември е много тежък за България - навсякъде се движат войски. Полкът е дислоциран в Елхово, в района на селата Любимец и Мезек. Съпругата му Милда и дъшеря им Елена са на почивка в село Плачковци, но заради движението на войските не могат нито да се върнат в Русе, нито да стигнат до Силистра. Тогава се качват на влака за  Бургас с намерението да отидат при тогавашния военен комендант на гарнизона, който им е роднина. Във влака абсолютно случайно попадат на командира на 31-полк полковник Димитър Векиларчев, който се връща от София с нареждане полкът да замине на фронтовата линия. Той им предлага да вземе Елена на спирката, на която трябва да слезе, а Милде да продължи за Бургас. 
Целта е баща и дъщеря да се видят, защото на българските войски предстои да влязат в бой
и не се знае кои ще се завърнат живи. Така Елена се качва в джипа на командира на полка и изненадва щастливо баща си, а на следващия ден е качена на влака за Бургас.
Междувременно войниците от 33-ти полк, които не желаят да бъдат изпратени на фронта и да влязат в бой, се разбунтуват и убиват и двамата си командири. Като офицер с безупречна репутация и качества Димитър Карамаждраков е изпратен да успокои разбунтуваните военнослужещи и да ги убеди да се включат в предстоящите бойни действия. И той наистина успява. На полка е назначен нов командир, а Димитър Карамаждраков се връща в 31-ви полк.
От този момент нататък започва един много тежък период за семейството му.
31-ви полк е включен в рамките на Втора армия на огневата линия Цариброд-Лясковец-Лебане-Туларе-Прищина. Първа дружина, командвана от подп. Димитър Карамаждраков, успешно атакува на 19 октомври 1944 г. противника и го разгромява на хълма Гурище. На 20 октомври овладява кота 690. На 26 октомври самостоятелно атакува и овладява връх Голяма Лисица.
След кървав бой, включително и с ръкопашни схватки
веригата на германските части е разкъсана и пътят към Прищина е отворен. Първа дружина на два пъти губи кота 1020 и на два пъти я превзема отново. Денят е 8 ноември - Димитровден /по стар стил/. Прави се неуспешен опит да се пробие обръчът на врага. При последната атака на немците е убит политическият командир на дружината и голяма част от останалия личен състав, а Карамаждраков е тежко ранен - прострелян е в лявата част на гърдите и рамото, и остава с около 6-7 войници. В крайна сметка задачата е изпълнена и полкът е спасен с цената на тази саможертва, а той и останалите живи войници са пленени.
Няколко дни по-късно 31-ви полк успява да си възвърне кота 1020, но на мястото са намерени убити войници и подгизналата от кръв офицерска куртка на Карамаждраков, която по-късно е изпратена в Русе. От този момент нататък няма информация за него. Командирът на полка полковник Димитър Векиларчев праща писмо и описва какво точно се е случило с Първа дружина и как войниците са спасили полка, удържайки с цената на живота си кота 1020. Той посочва, че трупът на подп. Карамаждраков не е открит, а само офицерската му куртка и
не трябва да се губи надежда, че той може да е жив
Оказва се, че Димитър Карамаждраков, макар и тежко ранен, оцелява след стрелба с куршуми дум-дум, а част от войниците му остават с него. Сръбски партизани правят опит да го спасят от плен, а сръбски хирург успява да му зашие висящата и бизнадеждно изглеждаща ръка. Немците го закарват в лагер край Грац. В лагера, в който на моменти пленниците достигат 45 000 души, има 64 български военни. Раните му се възпаляват и това влошава общото му здравословно състояние, но благодарение на отличното владеене на френски език успява да получи помощ от френски лекари, също пленени на фронта.
Немските части имат инструкция да взривят лагера заедно с всички затворени в него при отстъплението си, но плановете им са осуетени от млада австрийска служителка, която успява да се измъкне и съобщава това на настъпващите английски части. Те пък, за щастие, пристигат навреме и спасяват живота на хиляди хора.
Карамаждраков е освободен и облечен в английска военна униформа на подполковник. 
Веднага му е предложено да замине за Франция, за да се лекува, но той отказва
с думите, че в България го чакат съпруга, дъщеря и полка му. Отведен е във военна болница в Печ, Унгария, където го посреща не кой да е, а военният лекар от  Русе и известен по-късно хирург д-р Спиридон Тодоров - бивш дружинен лекар в 31-ви пехотен полк през Първата фаза на Втората световна война. Карамаждраков не може да повярва на очите си, че такъв приятел и съгражданин го посреща. В брой №217 от 22.05.1945 г. на в-к „Отечествен фронт“ е посочено, че край Грац са намерени български военни, които са освободени и сред тях е подп.Димитър Карамаждраков - изчезналият командир на Първа дружина на Железния 31-ви пехотен силистренски полк, който е смятан за загинал. Впоследствие последният е изпратен във Военна болница в София, а отвсякъде идват телеграми на близки и приятели до съпругата му, че той е жив и се е върнал от плен. В полка настъпва голяма радост, защото той е един от най-обичаните офицери. Войниците му го носят на ръце.
До Генералния щаб на Българската армия е направено предложение 
да бъде повишен в чин полковник и да бъде награден с орден офицерски кръст „За храброст“
за изключителния героизъм, който проявява на фронта, и затова, че с цената на живота си заедно с войниците от своята дружина на практика спасява останалия личен състав на 31-ви полк. Така военната му униформа се сдобива с червени лампази на панталона, каквито тогава имат само полковниците и генералите като висши офицери в Българската армия.
Димитър Карамаждраков е назначен за началник на Военното окръжие в Русе, а съпругата му работи в отдел „Култура“ на Градския народен съвет. По-късно полковникът става зам.-командир на Пета Дунавска дивизия с командир генерал Боян Българанов, където се пенсионира и преминава в запаса.
На 17 октомври 1973 г. полковник Димитър Пенков Карамаждраков почива и погребалната церемония е съпроводена с почетна рота от русенския гарнизон и военна духова музика в знак на уважение към този достоен български офицер. 
Съпругата му Милда Михайлова Карамаждракова, чийто род е не по-малко интересен, почива на 4 март 1986 г. Интересен е фактът, че нейният чешки род всъщност започва от пруския рицар Фон Преслерщайн, който убива на дуел съперник и бяга в Чехия, като променя името си. В този период дуелите са забранени. 
Към настоящия момент арх.Елена Димитрова Карамаждракова е жива, а съпругът й и баща на автора Димитър Павлов /който живее в Русе, но произлиза от един от най-големите силистренски родове - Курдоманови/ - икономист по професия, почива на 21 октомври 2014 г. Майката живее в родната къща в центъра на Русе и е една от последните Карамаждракови по тази линия на рода. Известно е съществуването на братовчеди, но без подробности за тях.

Людмил ПАВЛОВ* 

* Авторът е известен русенски адвокат.