Здравей, Петя! От ноември месец нямах търпение да свърши 2020 година! Още от началото - драми! Бутнаха хазарта от будките, после и будките с онова име се затвориха от лоялност към хазарта. Като протест беше това според мен - оказаха натиск няколко дена да не можем да си купим вестник. После верижната реакция не спря - заложник се оказа футболният „Левски“. Още не приключила тази драма, и ни се стовари Ковид-19. Заради него затвориха театрите и държавата, но постановките в политиката не спряха. В суматохата - компромати, после протести, още излагации за още протести, но в крайна сметка - нищо. На хора, които не са пряко засегнати, може всичко това да им е комедия, но за други със сигурност е трагедия. И друг път ми се е случвало да има тежки периоди в годината и за мен, и за други, и катаклизми в държавата като цяло, но като тази година друга не си спомням. Искаше ми се да заспя, да се събудя на 31 декември и да я изпращаме най-после тази 2020 г. Само се страхувам, както коронавирусът носи в името си 19, да не би през 2021 да носим нещо неприятно, което ще носи в името си „20“. Поне със сигурност ще отнесем големи проблеми с финансите. Разболях се през пролетта по тази причина - не можех да спя, вдигнах кръвно да мисля как ще свързвам двата края... Знаех си, че след лятото пак ще стане зле и от наивния оптимизъм на хората вкъщи и на работа пак вдигах кръвно.
Дано всичко вече да си дойде на мястото! Радо, 32 г.

Здравей, Радо! Изразеното от теб негодувание към изминалата година вероятно се споделя от много на брой млади хора. Писмото ти ми напомня предавания от типа „годината на бързи обороти“, с които ни я припомняха в различни обзори вестници, радиостанции и телевизии. Разликата между медийната и твоята лична ретроспекция може би е в това, че твоят преглед, изглежда, се основава на неща, които се отразиха негативно в личен и в обществен аспект,
когато отчитаме загубите
Чувал си, предполагам, че икономическите анализи представят тенденция за напредък при някои на този фон - било заради предимства и привилегии при разпределянето на икономическата компенсация от държавата, било заради повишено търсене на услугите им, които в ограниченията се оказаха сред сигурно достъпните и възможни.
Вероятно твоята работа е била сред многото други, които понесоха голямо напрежение
в изпитанието на всеобщата икономическа и психическа устойчивост
Освен за покачвалото се кръвно налягане в периода на пролетното извънредно положение и при тревожното ти очакване на икономически трудни есен и зима, не споделяш за други здравословни проблеми при теб и близките ти или може би те са протекли благоприятно за разлика от много други хора, за които, за съжаление, годината ще остане белязана най-вече с непрежалимата загуба на скъп човек, пред която всичко друго отстъпва като значение. Всеки ден нови скръбни вести ни достигаха и това ни предизвикваше като теб да поискаме всичко лошо да остане в изминалата 2020 година. В същото време ни натоварва и реализмът, че символиката на новогодишната нощ, която посрещнахме с очаквания да сложи предел на всички познати ни от тази година загуби, не би могла да ги спре
с подмяната на стария календар с нов на стената
В писмото описваш изтеклата година като негативно знаменателна от първите месеци. Събития според теб като събарящо се домино разкриваха порочни тенденции, основани на нечии лични интереси, маскирани зад блага за хората - да се забогатява лесно чрез билетчета от будка за вестници (на фона на масово въвличане в хазартна зависимост) и после за една нощ да се лишат хората продължително от масовия достъп до вестници с откровеното заявление на изпълнителя, че повече няма интерес да предоставя услугата. Бързо на обществената сцена излезе скандално пазарене за съдбата на голям футболен клуб и това постави с нова сила проблема за зависимости в българския спорт. На този драматичен фон се откри, че зачестилите необясними тежки симптоми при боледуващи хора вероятно са от новия коронавирус, който превзе бързо Европа и нашата страна и обхватът на заразяването се увеличаваше с умножаването на тестването при статистическите допускания за още по-голям вероятен обхват.
Пред заплахата и неизвестността
едни бързо се барикадираха физически, като преорганизираха живота си с минимум излизане и контакти, други, за да държат самовнушаемо на дистанция страха, за да не ги превземе, приложиха психични защити с отрицание на опасността или с усилване на вярата в своята имунна сила. Трети се абстрахираха от настоящето и като много хора в старческа възраст опресниха ярки спомени от детството и младостта.
„Искаше ми се да заспя, да се събудя на 31 декември и да я изпращаме най-после тази 2020 г.“.
Да се върнем на твоята „прожекционна“ лента, Радо, и да се опитаме да свържем кадрите там, където нещо неизказано може да ни тежи, ако не го зачетем, и да ни попречи
с чисто сърце да оставим в миналото тази година
Възкликваш: „От ноември месец нямах търпение да свърши 2020 година!“. Как протече времето през ноември и декември за теб? Какво успя да свършиш въпреки преживяваното напрежение? Може би ще откриеш сам за себе си колко много неща си направил в тези условия и ще можеш след време в други трудни моменти, връщайки се назад, да си кажеш: „Щом тогава се справих, ще се справя и сега“.
„Още от началото - драми!“ Описвайки видяната от теб картина като фриз от катаклизми, действително както в драмата събитията се преплитат от разнообразни междуличностни конфликти, които засегнаха цялото ни общество. Да не ги загърбваме с негативизма си, а да прозрем
какво познание можем да наследим
и от тях - например от урока за последствията от някои моментни задоволявания на интереси, за характера на връзките и отношенията ни с другите, каквито се съдържат в кодиран вид и в сюжетите и поуките на пословици, поговорки и на вълшебни приказки, само че сега са преповторени за проверка в живота ни с наши съвременници.              
„Още не приключила тази драма, и ни се стовари Ковид-19“. Микросветът съществува и отстоява своя живот въпреки човешкия прогрес в овладяването му и предоставя нови предизвикателства пред науката и технологиите. Но разбрахме ли нещо повече за свободата ни да сме за по-малко от денонощие на другия край на земното кълбо и за цената на тази свобода - че със същия самолетен билет се превозва и пандемията и че оттук нататък настоящата криза е

урок със световно значение

в научаването на който всички народи дадоха човешки жертви. Бяхме го гледали само по филмите, нали?                       
Парадоксално ни изглеждаше през пролетта как Ковид-19 все едно ни постави в домашен арест. „Заради него затвориха театрите и държавата, но постановките в политиката не спряха“. Да, театралните и цирковите представления бяха спрени и вярвам, че и на теб не ти допада понятията от истинското изкуство да се прилепят към поведението на някои човешки поведения с изпъкнало злободневие. „В суматохата - компромати, после протести, още излагации за още протести, но в крайна сметка - нищо“. Дали е нищо? Въпреки разделението, което поражда разликата във възприятията - на младите, считайки, че нагласите на старото поколение са отживелица, и на старото поколение - че младите, консуматорски настроени, не се вълнуват от обществените процеси, сега реагираха заедно граждани от всички поколения. Дали това беше само обединение от общественото настроение? Дали не беше обединяваща и
солидарността, която се прояви в извънредното положение
за отпор срещу пандемията?
„На хора, които не са пряко засегнати, може всичко това да им е комедия, но за други със сигурност е трагедия“. Така е, Радо. Премного катарзис понесохме през изминалата година от нелепата загуба на хора заради коронавируса и от загубата на онези, които в грижата за болните отдадоха живота си. Заразени, починаха и учители. Много би ми се е искало този катаклизъм да спре тенденциите на враждебност, които набираха сили през последните години - между пациенти и медици, заради което, неоценени, много от медиците ни се посветиха на работа в чужбина, и между родители и учители, която порочно завладя и учениците. Дано
да не останем късогледи за причините и последствията
и дано изводите и уроците ни не се загубят в краткосрочната ни колективна памет - дано търпимостта, която като национална черта сме развили според много аналитици, не ни е причинила обществена деменция, в която остро се реагира на едни, често по-малко значими явления и дразнения, за сметка на пренебрегвани други, които са определяли живота ни.                 .
„И друг път ми се е случвало да има тежки периоди в годината и за мен, и за други, и катаклизми в държавата като цяло, но като тази година друга не си спомням“. Радо, ти си доста млад. На твоите години хората от моето поколение вероятно сме си казвали така за 1991 година, когато се чакаше на дълги опашки за пазаруване с купони за храна, също и през 1996-1997 година, белязана от голям икономически катаклизъм. Други като такива определят 2008 и особено 2009 година. Сега е поредният голям трус, който ти като вече зряла личност понасяш,
влагайки лична отговорност в справянето
„Дано всичко вече да си дойде на мястото!“. Свикнали сме да оценяваме климатичните промени като „лошо време“ и „хубаво време“, които се редуват. Тази нагласа ни завладява и за календарното време, което е белязано ту от сполуки, ту от неблагополучия. Много хора понасят по-лесно дадена сложна ситуация, в която се налага да напрегнат ум и мускули, гледайки на нея като на обективно изпречила се или стоварила се отгоре и казват „Хайде да минава и да заминава“, така все едно е нещо, с което трябва да се разминем. В началото казах, Радо, че вероятно много млади хора споделят твоите виждания. От перспективата на разликата във възрастта ни ми се струва, че голяма част от времето ни заминава, пренебрегнато поради слабост - лишаваме го от стойност, когато не сме удовлетворени. Когато обаче човек прехвърли определена възраст, цени по нов начин живота. Осъзнато или не, търси възможности да уплътни с живот времето. Взира се в преди невидими детайли, които придобиват значение - в думата, в погледа, в обичта, в тъгата, в жеста, в порива да преодолееш инерцията, апатията и
да си повече жив в споделянето на живота с другите живи
което напускащите ни скъпи близки ни напомнят с липсата им. Това е подкрепа, която ни остава от тях и в замяна им отдаваме още живот в паметта си.   
И така, Радо, 2020 година вече е зад нас, но ситуацията не се е променила съществено. И ако наложилите се ограничения ти връзват ръцете в работата, дали не би могъл да посветиш дните на една собствена ревизия, в която да отчетеш кои свои способности, а може би и таланти, досега не си използвал особено? Дали в тях няма 
скрити резерви за нещо ново в едни съвсем нови условия
в които ни поставиха предизвикателствата на тази година, и по този начин, а не по стария да дойде всичко на мястото си?
Тогава може би няма със страх като от призрак да ни смущава мисълта дали нещо лошо с „20“ в името няма да ни достигне в новата година, ако в нея носим ценен опит с този знак.