„Много ми се иска да благодарим от сърце на Добрена, която всеотдайно и сърцато ни помогна. Сутрин, преди да отиде на работа, тя първо идваше при нас в болницата, където за два часа свършваше толкова много неща, а след това поемаше своя обичаен работен ден. Признателни сме й!“. 
Обикновено в „Утро“ публикуваме многобройни искрени и пламенни благодарности към лекари, които са помогнали на хора, сполетяни от беда, които са им върнали здравето и са ги върнали към нормалния им начин на живот. 
Този път обаче един лекар - известният на русенци специалист и уважаван професионалист
д-р Огнян Лечев настоя да изрази благодарността, своята и на колегите си
в Ковид отделението на университетска болница „Канев“, към... доброволката Добрена Славова. 
„Не, не, аз не съм герой! Не съм направила нищо кой знае какво изключително! И не съм го направила, за да го афиширам!“. Когато я потърсих, Добрена решително се опита да откаже разговора. Защото тя наистина смята, че това, че е отишла като доброволка да помогне на екипите на медиците, които спасяват животи в Ковид отделението, не е героизъм. А по-скоро вътрешна потребност, която не само не се нуждае от фанфари и камери, а напротив, тя е нещо много лично и съкровено. 
„Виждам, чувам, чета какво се случва в болниците, знам, че медиците там работят безкрайно дълги часове, че имат нужда от хора, дори и от такива, които да вършат неспециализираната работа. Е, това мога да го правя - защо тогава да не го направя?
Затова не смятам, че съм извършила подвиг -
просто от чисто човешка гледна точка намирам, че когато имаш възможност да помогнеш, най-лесното и най-естественото нещо е да го направиш. Така че - нищо специално“, казва Добрена.
Тя е завършила първо инженерна специалност в Русенския университет, тогава все още ВИММЕСС, но след това се дипломира и в Стопанската академия в Свищов и работи като икономист. От 20 години има счетоводна кантора. И точно сега, в края на календарната година, работата там е доста натоварена. 
Но преди месец решава, че два часа сутрин, преди да влезе в своята счетоводна къща, може да отдели, за да влезе в ролята на санитар. 
„И мен ме е страх -
давах си сметка за риска, за това, че мога да заразя и семейството си
но съм убедена, че в такива екстремни ситуации човек не бива да си заравя главата в пясъка, да си затваря очите и да си мисли малодушно: „Все някой ще я свърши тази работа“, казва Добрена. Синът й и съпругът й, какот и дъщерята, която живее в София, я подкрепят - а може би знаят, че след като е решила да го направи, няма смисъл да я разубеждават. 
И така Добрена отива в болницата, за да поеме своята кратка мисия. „Всички там бяха доста учудени от моята поява. А и се оказа, че за да работя като доброволец, трябва да мина цялата процедура по назначаване, тъй като не е предвиден друг начин. Така че минах медицинските прегледи, минах три инструктажа, подадох заявление, снимки... И ме назначиха. Изненадани останаха и медиците, когато се появих в първия ми работен ден. Останах с впечатлението, че
някои така и до края на моята работа там не разбраха защо го правя
В интерес на истината, не ме допуснаха до самото Ковид отделение. Чистех административната част, лекарските и сестринските кабинети - правех всичко, което можеха да доверят на един доброволец. И това, което ми направи впечатление, е, че там абсолютно никой не се оплаква - смените им са по 12 часа, но често остават и по 14-15 часа, и лекарите, и сестрите са дружелюбни, усмихнати, към всички се отнасят с внимание и разбиране, няма напрежение, колкото и да е сложно и трудно. Постоянно се чисти и се проветрява, много се държи на дезинфекцията. Отговорността на лекарите и на целия персонал е огромна. Те са истинските герои - раздават се на сто процента и ги боли, когато понякога чуват по свой адрес горчиви и обидни думи“, казва Добрена. 
Нейните двучасови сутрешни „дежурства“ продължават малко по-малко от месец. Когато накрая получава заплатата си - нали е назначена, както се казва, ред по редом, тя реагира също толкова решително, както ми отказваше разговор за вестника: „Ама аз не съм дошла тук за заплата!“.
И решава да купи нещо, което да бъде полезно за отделението
Купува оксиметър - апаратче за измерване на сатурацията. 
След като видяла с очите си как там се работи до изнемога, всеотдайно и сърцато, много й се иска по някакъв начин да съдейства за по-отмерената и безпроблемна работа. Говоря за неща, които не се отнасят до професионализма и самия процес на лекуване и обгрижване - в това отношение специалистите там са безупречни, уточнява Добрена. Но си мисли дали не би могло да се организира кампания, която да осигури конкретни простички консумативи, от които се нуждаят ежедневно и ежечасно работещите там. Не става дума за апаратура или специфични неща, а за елементарни - манти по-голям размер, които, да речем, са нужни на санитарките, казва Добрена. Защото там всеки, дори и най-незначителният детайл, е важен и е от значение, за да може нищо да не пречи на отговорната мисия да се  спасяват хора, убедена е доброволката.