Кичозната сбирка от тривиални предколедни герои и аксесоари, аранжирана за поредна година на централния площад, навява невесели мисли и асоциации. Всички, които очакваха, че новата градска управа ще прибере в някой склад чутовната фигура на „добрия старец“ с вид на здраво подпийнал добряк, вероятно са останали разочаровани. Грижливо набавяната от предишната кметска администрация колекция е отново на стълбището пред Кораба и всички в нея са си по местата. И длъгнестата Снежанка с восъчно лице, напомняща втора братовчедка на някой от „Семейство Симпсън“, и мърлявият Снежко, и некъпаните еленчета. 
Най-впечатляващ обаче е „тронът“, на който десетки малки русенчета сядат, за да ги снимат техните родители в „коледна атмосфера“. Седалката на може би най-кичозния елемент от цялата тази сбирка е протрита и мръсна. Така ли никой не се сети да огледа стола със „златните“ гирлянди и да претапицира съдраното и петносано място, на което сядат русенските деца?
За предишното управление, чиито естетически критерии и потреби се изчерпваха с ледения фестивал и с мажоретките, водещи шествието за деня на българската култура 24 май, един от русенските художници беше се произнесъл снизходително: „Такава им е естетиката!“. Инерция или същата „естетика“ предопределят днес факта в „най-европейския“ български град чучнатата в самия център „дядомразовска сценка“, напомняща едни далечни застойни десетилетия?