- Госпожо Георгиева, възстановихте ли си чата с директорите, за който разказвахте в края на миналата учебна година? 
- О, да. Това стана веднага - тази връзка, която постигнахме с колегите, не се губи, тъй като за нас тя е много полезна и дава възможност за бърза размяна на мнения и позиции. Тази форма за бърза комуникация с директорите е изключително важна. Тя намалява административната тежест, дава възможност да си максимално полезен във всеки един момент.
А ситуацията сега е такава, че налага понякога бързо да се вземат решения
И така, ако някой от колегите вече се е сблъсквал с проблем, който в момента е номер едно за теб, ти можеш да почерпиш от неговия опит и да си спестиш лутане и търсене на изход. С този чат преодоляваме дистанцията и дори си подхвърляме идеи за вечерно меню - какво да се приготви набързо след натоварения работен ден. 
- При сегашното повторно обучение от разстояние кои са най-честите поводи за недоволство - от учители, от родители?
- Нещата вървят нормално, нямаме някакви остри реакции, които да създават проблем. В интерес на истината, от началото на учебната година имаше много силно изразени недоволства от страна на родителите, като причината бяха маските. Особено в началото се налагаше дори и лично аз да отговарям на множество запитвания и възражения, свързани с носенето на маски. Имаше родители, които не искаха децата им да носят маски, и други, които настояваха маските да се носят дори и на двора. Притеснения имаше и от много от колегите -
тяхното многочасово работно време в различни паралелки налагаше много ограничения
но заедно с това растяха и притесненията. По-късно дойде и заповедта за носенето на маски и в час от учениците от 5 до 12 клас поради опасността от пренасяне на вируса. 
А колкото до недоволства от учителите - ние не сме имали такива сигнали, повече бяха изразяваните притеснения. По-скоро след като беше решено и малките ученици да преминат на електронно обучение от разстояние, много често ми се обаждаха начални учители: „Георгиева, ние сме взели само осем букви! Какво правим?!“. Те знаят, че този период е изключително важен, особено за първокласниците. 
- Освен парите, които Министерството на образованието и науката отпуска за оборудване с нужната техника за електронно обучение, има ли случаи в Русенска област на дарителски жестове, насочени към училищата? 
- Ние вече съобщихме за средствата от МОН за закупуване на устройства за обучение за учители и ученици. 258 устройства са раздадени на деца и 384 на учители. Освен това
в края на календарната година всяко училище ще получи допълнителни средства към бюджета си
Те са предназначени за купуване на дезинфектанти, въздухопречистватели, антибатерицидни и антивирусни подови настилки. Тъй като никой не би могъл да предрече кога ще свърши тази драматична обстановка с Ковид-19, стимулираме директорите да помислят какви средства от бюджетите на училищата могат да бъдат инвестирани в допълнително придобиване на устройства. Впрочем със заповед на министър Красимир Вълчев е предвидено да се даде ход на система за взаимопомощ. Ако в едно училище не достигат електронните устройства, друго училище би могло да даде от тези, които в момента са му излишни, а след това ще си ги получи обратно. 
А на вашия въпрос конкретно: до този момент нямаме предложения за дарения. 
- Какво е личното ви мнение - и като специалист, и като родител - кои са най-сложните моменти в тази кризисна ситуация?
- Периодът от март до края на предходната учебна година беше достатъчно дълъг, за да ни покаже най-проблемните ситуации в обучението от разстояние и да успеем да намерим възможните решения. Така че сега учебните часове са излезли от всякакви възможни социални мрежи, използват се специални платформи. Преподавателите и директорите имат възможност за достъп чрез специална парола, която позволява да се правят проверки и да се наблюдава целият клас. Контролът сега дори се осъществява по-лесно. А
през тези платформи има възможност да се работи с учениците както синхронно, така и асинхронно
като им се поставят конкретни задачи, които те да решат и да изпратят решението на своя преподавател. Но несъмнената истина е, че това обучение ощетява децата. В случая ситуацията е такава, че ние всички много добре знаем, че може да се компенсира всичко - материалът за усвояване, познанията, уменията, но не и човешкият живот. Така че тази ценност, която е над всичко останало, налага да приемем като необходимост неудобствата и несъвършенствата на електронното обучение от разстояние. А тези неудобства не са едно и две - всички вече знаят за обездвижването, от което страдат децата, особено най-малките, за непрепоръчителното застояване дълго време пред екрана. Не е за пренебрегване и фоновият шум -
когато учителят „влезе“ в час, настава едно ентусиазирано крещене: „Тук съм!“, „Тук съм!“...
И все пак най-трудният момент според мен в тази ситуация е свързан с последствията от липсата на живото общуване. 
- Основателни ли са тревогите, че най-сериозно кризата и ученето онлайн ще се отрази на децата от първи до четвърти клас? 
- О, да - и точно заради това от 4 януари те първи ще се върнат в класните стаи. Защото онова живо общуване, за което говоря, е изключително важно за най-мъничките ученици -
трябва да можеш да хванеш ръката на първокласника, за да му помогнеш да се научи да изписва буквите и цифрите
Но пак казвам: сега най-важното е да се опази животът. Затова призовавам родителите да не споделят с децата си своите притеснения - децата не разбират смъртта, шокират се, а при тях едно такова състояние може да се отрази сериозно върху психиката. Ние, възрастните, забравихме, че не бива да коментираме всичко пред децата, те все още нямат изработени стабилни компенсаторни механизми и психиката им е крехка и уязвима. 
- Има ли в Русенска област учители, които са напуснали работа заради кризисната ситуация? 
- Не, нямаме такива колеги. 
- А колко са починалите от корона вирус?
- Двама, за съжаление. Това са 56-годишният преподавател по математика и физика в гимназията в Две могили Искрен Бандьов и 60-годишната преподавателка по български език и литература в средното училище „Васил Левски“ в Русе Здравка Славова. Към момента
броят на заболелите от Ковид-19 учители е 58, имаме и 26 карантинирани като контактни със заболели. Бройката на заболелите деца е 30. 
Специално искам да подчертая, че беше създадена банка кадри за заместващи учители - това са студенти от 3 и 4 курс, пет-шест студенти вече са замествали колеги. 
- Кризата като възможност - успявате ли да видите това измерение на кошмара, който държи в капана си целия свят вече година?
- Да, видях го. Видях го във виртуалната класна стая - виждам как първоначално и деца, и преподаватели влизат плахо, несигурни са, но постепенно от учителя започва да се излъчва спокойствие и равновесие, децата поемат това спокойствие, лека-полека те също влизат в ритъм. И аз самата виждам, че
човекът има сили да преодолее и това изпитание, да запази силите си
и всички заедно, обединени, да можем да го преодолеем. Децата ни зареждат с техния оптимизъм, а ние им вдъхваме увереност. 
- Това ли са за вас уроците на тази пандемия?
- Тази пандемия ни показа много неща - сред тях има две основни. Едното е, че можем и трябва да разчитаме един на друг. Другото е, че без много неща можем - но без обичта, без чувството за съпричастност, без доверието не можем. 
- Какво е най-голямото ви желание?
- ...Да се събудя утре сутринта и този кошмар с коронавируса да го няма. Утре да е свършил - да останат само спомените и хубавите, забавните моменти, анекдотите, закачките, разменяните кулинарни рецепти. 
- Какво ще бъде вашето пожелание за Коледа и Нова година? 
- В навечерието на светлите празници - Рождество Христово и настъпващата нова 2021 година отправям сърдечни пожелания към учители, ученици и родители за здраве, благополучие и успехи във всичко замислено. Нека запазим магията на Рождество Христово през цялата година, за да бъдем по-добри и да имаме силата да сътворяваме по едно малко чудо всеки ден - една усмивка, едно добро дело, един топъл жест.