Вече пет години кампанията „Българската Коледа“ подпомага рехабилитацията на София Йорданова от Русе. Момичето е вече на 16 години и е ученичка в ПГ по облекло, специалност „Моден дизайн“. Ако повечето деца сега искат да са в „живото“ училище, то за София този локдаун е направо като подарък - не й се налага нито да гази из кишата и снега, нито да преодолява стъпалата на градския транспорт. Да, липсват й приятелите, но тя е от поколението, за което чатът с емотикони понякога значи повече от срещата в училищния коридор. 
Диагнозата на София е детска церебрална парализа. Родила се е 970 грама и
тази недоносеност не могли да компенсират нито грижовните родители, нито знаещите лекари
„Беше едно живо парченце, дори не можеше да плаче като бебе, а само едно тъничко гласче като на котенце имаше“, разказва бащата на София Ваньо. 
Всъщност изключителна рядкост е в списъците с имената на децата, които ще бъдат подпомогнати от „Българската Коледа“, да има посочено мъжко име за контакт. Обикновено грижата за малките е на майките. В семейство Йорданови обаче грижите лежат изцяло на плещите на бащата Ваньо. Майка й починала, когато София била едва 5-годишна. Никой не знаел, че има увреждане на бъбреците, а след тях отказали всички органи. Лекарите обяснили, че може би това състояние е довело до преждевременното раждане на бебето.
 Оттогава бившият железничар е баща и майка
Усилията на двамата не спират и всеки ден, в дъжд и пек, в слънце и вятър, те са в Центъра за рехабилитация. Благодарение на това София се справя по-добре с движението и става по-самостоятелна. Аз това искам от живота - да ми е весела и да може всичко сама, защото аз няма да мога да я подкрепям вечно, казва бащата Ваньо и пояснява, че дължи много на Цецо - рехабилитаторът на София в Център „Хигия“. Точно към този център е насочена и помощта на „Българската Коледа“. Ако хората от кампанията одобрят дете, семейството не получава в ръцете си пари, затова и всички спекулации, че се харчат неправомерно и не в полза на децата, са абсурдни. Всеки лев се превежда направо към специалистите и наистина помага на децата.
София иначе има приятели в изцяло дамския си клас. Досега не е чула нито упрек, нито подигравка, нито ирония, нито дори притеснителна интонация заради затрудненото си придвижване. Напротив - помагат й всички, а и самото училище има вече изградена рампа като част от достъпната архитектурна среда. Друг е въпросът как се стига до училището. 
Сега ни дадоха акумулаторна количка, но ние предпочитаме с канатите, защото, първо, това е допълнителна тренировка, и второ - с количката е още по-сложно из натоварените улици, обяснява Ваньо. 
Личен асистент на детето е бащата и всяка помощ за тях е добре дошла. Въпреки скромните си доходи, Ваньо от нищо не е лишил София - компютър, приказна детска стая, в която дори пердетата са на любими герои...
Успял за рождения й ден дори да купи на девойчето бижу
Не искам да е различна от връстниците си, искам да се чувства и тя госпожица, да е красива, да е щастлива, да излиза с тях и да се весели, казва грижовният баща.
Рехабилитацията на София ще продължи, колкото и да им е трудно, защото с всяка процедура тя заяква все повече и повече. Направили са й 10 операции в различни болници в страната, лекарите са вложили всички познати им средства за укрепване на ставите и костите й, изтърпяла е толкова болка, че не може и за миг да си помисли да се откаже. Огромните усилия, които влагат, вече дават резултат и София може сама в кухнята да прави баница. По нейна рецепта, с три яйца, но баща й казва, че е най-вкусната на света.
Исках момиченце, мечтах да имам момиченце и Господ ми даде най-добрата дъщеря, казва бащата Ваньо и трудно скрива сълзите си на гордост, че макар и трудно, заедно вървят стъпка по стъпка към самостоятелния живот на детето.