Как политическите сили в Общинския съвет оценяват първата годита от управленския мандат? Обърнахме се към председателите на групи с еднакви въпроси, днес ви предлагаме мнението на съпредседателите на МК „Съюз на демократичните сили“ Елеонора Николова и Станимир Станчев.

- Как бихте оценили първата година от мандата на Общинския съвет и новата администрация начело с кмета Пенчо Милков?
Елеонора Николова: Като първа година - опознавателна година, в която илюзиите и желанията се сблъскват с реалността. Изминалата година е трудна както за кметската администрация, така и за гражданите. Целта е всички да оцелеят.
Станимир Станчев: Първата година имаше силно разминаване между приказки и действия. Управлението, което видяхме, беше безидейно, безпринципно и страхливо.
В първата година на мандата се дава насока, правят се реформи. Не се заявява колко много нередности си видял, как ще управляваш по нов начин, различна визия и накрая нищо подобно. Изводът е, че те е страх да направиш всичко това или че не можеш.
- Доволни ли сте от взаимодействието на Общинския съвет с общинската администрация?
Е.Н.: За взаимодействие не може да се говори. Непосредствено след спечелване на изборите БСП и кметът договориха с ВМРО коалиция. Привлякоха и няколко единични представители на по-малки формации, така че общо да имат мнозинство от 26 човека. Задача на председателя на Общинския съвет Иво Пазарджиев от ВМРО е да следи зорко за наличие на мнозинство в залата, така че да бъдат гласувани всички предложения на администрацията. Обикновено зад една такава договореност стоят други интереси - кариерни, материални. Идеите, професионализмът и инакомислието не са на почит. Те се игнорират. Мнозинството и кметът изповядват максимата: „Който не е с нас, е против нас“. Звучи познато - от едно друго време.
С.С.: На комисии и общински сесии аргументите ни са били изслушвани, но не са вземани предвид. Говоря като цяло, не точно за нещо конкретно. Имаше лош политически маниер и наглост, която бележи първата година на това управление. Няма да казвам кой заместник-кмет отговори на мой въпрос „Защо го правите това?“ с „Ами, защото така искаме“. Казвам това не като клюка, а като пример, защото сме загрижени, какво ще се случи и какво се случва с града
- Кое беше най-трудното решение през изминалата година?
Е.Н.: Имаше поредица от трудни решения - за бюджета, за структурирането на общинските предприятия, за управлението на общинските дружества, за отношението към общинската собственост. За мен лично решението за продажбата на терена на летището е отстъпление от принципите, които г-н Милков непрестанно пропагандира. 
Като кмет аз започнах преговорите с Министерство на отбраната за отписване на летището от активите поради отпаднала необходимост. Колегите след мене продължиха, като постигнаха успех - Русе притежава общинско летище. Решението за продажбата на терена е тежко отстъпление от десетилетните усилия /решението всъщност не се реализира заради неуспеха на кандидатите да получат сертификат за инвеститор Клас А - б.р./.
С.С.: За нас трудните решения не са били трудни, защото когато си с открита съвет, няма трудни решения. Когато гласувахме бюджета, го нарекохме страхлив и всичко, за което предупредихме, че е проблем, впоследствие се реализира. Другата година ние ще имаме един бюджет с много малък бюджетен излишък, приходите намаляват. 
Когато казахме че се готви несериозна сделка за един сериозен имот - за летището - тогава отново трудно решение взеха управляващите, защото трудно намираха аргументи да убедят сами себе си. 
Общият устройствен план беше също едно изключително трудно решение, защото това беше капакът на безсилието на управлението на първата година. Планът  няма реална визия за развитие на града. Трудно решение взеха тези 26 човека, които гласуваха в подкрепа да го приемат, защото просто трябва да го приемат. Достатъчно време е за една година да наложиш по-различна визия върху този градоустройствен план като русенец, познавайки проблемите на града. Кметът трябваше да намери решение за тези проблеми и нужди. При провал това е провал и за кмета и тогава ще се търси отговорност. Как се търси отговорност? Отговорността ще бъде поета, като обвинят някой друг.
Ние заехме трудна позиция - да изкараме всички аргументи и факти наяве тази година. Трябваше да бъдем лошите, защото взехме принципните решения.
- Имаше ли добри идеи от страна на вашите политически опоненти и какво се случи с тях?
Е.Н.: Нямам спомен да са предлагани важни, значими за града решения. Не достигат професионализъм и финанси. Няма и опит да се следват стратегически и дългосрочни цели - например Русе да се превърне в транспортен център - жп, речен, летателен. Упорството да се продаде теренът в Щръклево е част от сбогуването с тази възможност.
Няма успешна комуникация с централната власт - не знаем какво се случва с автомагистралата /междувременно АПИ обяви старта на тръжните процедури за магистралата Русе-Търново - б.р./, с втория мост над река Дунав. Град Русе продължава да е в изолация, факт, който не благоприятства развитието на икономиката.
С.С.: Не мога да се сетя нещо, което да ми е направило впечатление. Въодушеви ме като идея принципът за Русе като северна столица, но нищо от това не се случва. Видно е, че градът губи в национален план и тук не е виновна само държавата. Няма нещо съществено направено, което да бъде забелязано.
Проблем е и неправилното общуване с централната власт. На база на липсата на опит и качество не може да искаш станции за измерване на замърсителите и фини прахови частици във въздуха, после да идваш и да казваш колко е лоша държавата, че нищо не дава, и после да отиваш в министерството и да казваш „Трябва да ми дадете“.
- Какво успяхте и какво не успяхте да свършите?
Е.Н.: Не успяхме да мотивираме кмета и екипа му да работят смело, с размах и видими резултати. Имам впечатление, че след една година управление г-н Милков не е много наясно какви са неговите задачи. Чета в електронен сайт „отчет“ със заглавие: „Какво свърши кметът на Русе за една седмица?“. Там са отчетени следните дейности: „Засадени зимни цветя в цветните карета в централната градска част; зазимени са всички рози“. Или „Обучение на кметовете на малките населени места за работа с новия електронен регистър на домашните кучета“! Това са дейности, които се реализират от различните общински звена, хората за това получават заплата. Това не са задачи за кмета на един голям град! Системите в Общината работят, независимо дали кметът се казва Пенчо или Кънчо - предоставят се административни услуги, образователни, медицински, социални и т.н.
С.С.: Не успяхме да разпространим, може би да обясним по-най добрия начин нашите виждания и те да достигнат до русенската общественост.
Когато разговаряме с хора, установяваме, че те не знаят какво реално ние правим на тези общински сесии и даже не са чули. Не знаят даже имената на главните изпълнители. Това ни дава основание за извод, че не сме комуникирали с хората по най-добрия начин и ще се постараем да сме по-звучи и по-аргументирани.
Ние като коалиция нямаме комплекса, че сме безгрешни, но успяхме да направим най-главното - това, което говорихме по време на кампанията, продължихме да го предлагаме през годината. Ние ще казваме всички проблеми как ги виждаме, всички лоши практики, без значение дали се правят от леви, или десни.
- Какво очаквате от предстоящата 2021 година?
Е.Н.: В утежнената от пандемията ситуация най-важна е социалната грижа и съпричастност. Социалният патронаж продължава да подкрепя нови групи от хора. След политиките на оцеляване очаквам да разработим и политики на растеж. Следва да се направи оценка на възможностите на членовете на кметския екип. Това е задача на кмета - да се раздели с неуспешните и да ги замени с хора с опит и безспорни знания.
С.С.: Ясновидството не е силната ми страна, не мога да кажа какво ще се случи, но мога да кажа, че това, което ще продължим да правим, е да бъдем себе си - хора, които защитават демокрацията. Винаги ще гледаме преди всичко интереса на Русе, русенци и региона.
- Последно, какво бихте пожелали на хората в навечерието на празниците?
Е.Н.: Да са здрави! Да се справят със сметките, с децата! Да изпитваме повече съчувствие, да си помагаме кой с каквото може. И да запазим надеждата за по-добри времена!
С.С.: Пожелавам на хората да запазят най-вече своето здраве и да бъдат истински! Да съхранят вярата в доброто, защото съм силно убеден, че макар и късно, то винаги побеждава. И да имат един оптимизъм, че утре ще е по-добре от днес.