В средата на лятото на 1933 година д-р Харалампи Назъров повдига въпроса русенци да издигнат паметник на Стефан Караджа. Повод за идеята му става наскоро издигнатият паметник на Отец Паисий и откупката на бюста на Ангел Кънчев. Авторът на предложението конкретно посочва, че паметникът на другаря на Хаджи Димитър следва да бъде на мястото на неговата Голгота. Около него пък в подходяща обстановка следва да се поставят бюстове на заслужили поборници като Баба Тонка, Панайот Хитов и др.
Година по-късно става ясно, че общината е харесала мястото за построяването на хали. Проектът вече бил съгласуван с Министерството на народното стопанство. Столичен архитект щял да поеме строежа.
Обществеността е озадачена от игнорирането на Инженерно-архитектурното дружество в града. Всъщност изненада нямало, тъй като няколко години преди това пак се настоявало халите да са там, където някога е било бесилото на Стефана Караджа, а по-късно били разположени бараките на касапите и рибарите. Тогава русенските архитекти, инженери и строители почти единодушно отхвърлят идеята като несполучлива. А когато разбират, че кметството не се вслушва в аргументите им, сигнализират Министерството на общите сгради. И „отгоре“ е поставено вето.
През 1934 година споровете се разгарят отново. Бившият окръжен инженер на квартал „Здравец“ Владимир Малчев, инж.Юрдан Павлов, членовете на дружество „Добруджа“, Младежка организация „Ст.Караджа“, Общоградски комитет и др. се конфронтират с общинското решение и настояват лобното място на воеводата да бъде увенчано с величествен паметник.
Ветеранът Никола Обретенов припомня, че това е лобно място на повече от 20 борци от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Таню воевода, Христо Ботев... Намира за уместно да припомни, че в София, Велико Търново и Горна Оряховица са издигнати паметници точно там, където са били бесилата на Васил Левски, Бачо Киро, Георги Измирлиев. А бившият окръжен управител Райчо Райчев поставя риторичен въпрос: „Трябва ли да се зацапа с кръвта и нечистотиите на говедата... свещената кръв на легендарния герой, която той доброволно проля за свободата?!“.
Управата не приема доводите на опонентите. А те се свеждат не само до факта, че това място е историческо, а и до естетически, етически, екологични, хигиенични, транспортни, икономически съображения. Всуе! Кметът на града Емануил Габровски не ги смята за основателни. Отхвърля и варианта халите да бъдат на друго място. Предприема конкретни стъпки за получаване на обществена подкрепа на решението на общинската управа. Първите разговори в тази насока са със запасните офицери. Те поддържат кмета за строежа на халите и за строеж на паметник на Стефан Караджа в малка градинка отстрани на обществената сграда. По-късно към идеята са приобщени и някои технически лица в Русе, които дори вземат участие в тайния конкурс за изграждането на русенските хали. В началото на 1936 година халите са открити.
Издигането на паметник на Стефан Караджа се забавя за 30 години. През 1968 г. той е открит. Създателите му са Никола Терзиев-бай Колю Желязото, Георги Радулов и арх.Белчо Петров.