Съставен от юноши и подкрепен само от един опитен футболист като Диян Димов, представителният отбор на „Дунав“ завърши осми в есенното класиране на Североизточната Трета лига. В дните на задължителни анализи „Утро“ разговаря със старши треньора на тима Илиян Памуков.

- Г-н Памуков, здравейте! Да ви питам първо как сте със здравето след борбата с коранавируса?
- Благодаря, вече съм доста по-добре, въпреки че като се понатоваря, още се задъхвам. Казаха ми, че поне още месец ще е така.
- Върнахте ли се в играта като наставник на отбора?
- Никога не съм излизал от нея. Даже сега ще намина през стадиона, за да видя в какво състояние са терените. Понеже няма да е добро, момчетата ще тренират на закритото игрище „Марисан“. Идеята е да поддържат форма през два-три дни докъм 15-16 декември. 
Първият сбор след Нова година ще е между 7 и 10 януари
Всичко зависи от програмата на БФС и датата на първия ни мач от пролетния сезон.
- Когато поехте отбора, как си представяхте неговото класиране в края на есента?
- Мислех, че ще завършим в първата петица. Обективно погледнато, имахме такива шансове, тъй като по една или друга причина пропиляхме доста точки. Разглеждам нелепата домакинска загуба срещу „Черноломец“ /Попово/, изпуснатата дузпа в решителен друг мач и т.н. Всъщност, ако се върнем назад,
участието ни в Трета лига беше почти шок
Знаете, че бях треньор на отбора с момчета на 19 години. Беше сряда, когато се готвехме за мач срещу „Славия“ за първенство на Елитната юношеска лига. А в четвъртък стана ясно, че влизаме с този отбор в шампионата на Трета лига. Напуснаха ни и две три-момчета като безспорно много талантливия централен нападател Борис Димитров, който премина в „Славия“. Изведнъж вече не ставаше дума за детски футбол и някои хора се постъписаха. Беше наистина почти шок! Започнаха да звънят и разтревожени родители с въпроси от рода на „Ами сега, какво ще стане с децата, ще им счупят краката в мачовете като гости, не може ли да се промени нещо?“. В тази посока ми се наложи да проведа сума разговори. 
Трябваше да обяснявам, че е време за възмъжаване
и че животът не може да върви без борба и със страх. И футболисти от моето поколение, включително и аз, бяхме хвърляни в боя, когато бяхме по на 17, 18, 19 години. Важното е кой иска да стане добър играч. А то си личи - някои участват съзнателно в тренировките и е ясно, че са отдадени на страстта си към футбола, други не се влагат толкова. Въпрос на манталитет и амбиции.
- Как това стъписване се отрази в първите мачове на отбора?
- Колебанието бе очевидно. После момчетата започнаха да посъбират самочувствие. Неопитността им обаче си каза думата, особено в двубоите като гости. На моменти ставаше така, че когато получим гол, отборът падаше някак духом и трудно се събираше. В течение на времето забелязах, че 
тази плахост започна да отстъпва пред повече решителност
В мачовете като домакини момчетата се раздаваха, факт. Когато играеха пред наша публика, имаха двойно по-голяма смелост и мотивация. В крайна сметка трябва да работим така, че „Дунав“ да изглежда еднакво добре и стабилно като психика и игрово поведение, независимо на кой терен излиза.
- Каква е преценката ви за конкуренцията в Трета лига?
- За мен, ако изключим „Спартак“ /Варна/, останалите отбори са почти равностойни. Справката в резултатите е показателна. Един тим като „Устрем“ /Дончево/ спря  „Шумен“, ние победихме, „Устрем“ на техен терен, но загубихме лошо от „Шумен“. Предпочитам да не мисля и да не се заглеждам в класирането, но пък не смятам, че всичко като точки е загубено. Не сме чак толкова далеч от тройката и ако се доберем дори до подстъпите й, ще е важен момент от гледна точка на самочувствието.
- Да разбирам ли, че в тази, да я наречем нулева година, ще продължите да разчитате на млади футболисти?
- На фона на финансовото състояние на клуба няма как да е иначе. Вашият вестник писа, че ще се огледаме и за русенски момчета, които играят в момента за други отбори. Вярно е, с шефа на школата Мартин Цирков ще седнем и ще помислим какво можем да направим в тази посока.
- Нещо повече по темата?
- Рано е да се говори в конкретика.
Изненади обаче ще има
Когато станат факт, вие ще сте първата медия, която ще запознае спортната общественост.
- Това означава ли, че категорично няма да потърсите опитни футболисти?
- Вижте, моят опит, особено пък на базата сега с особеното финансовото положение на клуба, подсказва, че не бива да се предприема такъв курс. Добре, ще вземем опитни играчи и с тях ще влезем във Втора лига. И по стара българска футболна традиция ще почне да се сглобява нов отбор с чистка на повечето опитни хора. Предпочитам тимът ни да поузрее и когато е в по-високото ниво, да се довери на играчи, понаправили име. Но дотогава ни чака страшно много работа. Реалист съм и не мога да не отчета, че отборът прави на моменти елементарни, направо детински грешки. Аз съм човек, който би дал всичко за възраждането на „Дунав“. Работи ми се и го правя с голямо желание.
- В този смисъл докъде стигнахте в йерархията с треньорските степени?
- От 7 години съм с лиценз „А“. 
Остава ми само Про Лиценз
Знам, че ще ме питате дали ще тръгна и към него. Разбира се, само че в случая има няколко уговорки. Сигурно сте запознати каква борба се водеше между хората, които кандидатстваха за запълване на бройката в последния курс. Някои останаха зад борда и се получиха грозни сръдни. Освен това курсът струва към 8500 лева. Някои клубове помагат финансово на треньорите си, други колеги трябва да се оправят сами. Сложно е.
- И в заключение - кои момчета израснаха най-много в бойното им кръщение от „детски“ в мъжки футбол?
- Мразя да давам персонални оценки. За мене почти всички - кой по-голяма, кой по-малка - направиха крачка нагоре.
- Пожелаваме успех - и на вас, и на отбора!
- Благодаря, работим за това.