Днес не можем да си представим Поликрайще без Бончо Бочев и без хор „Бодра смяна“. От десетилетия те са неотменна част от нашата идентичност, от нашата култура и от нашата многовековна история – наша гордост като поликрайщчани, като българи и като хора. Всеки българин трябва да знае, че Родината на детско хорово пеене в България е Поликрайще. Детското хорово пеене у нас се ражда в Училището в Поликрайще, възприема се в столицата, разпространява се в цялата страна и покорява света. Създателят му е учителят по пеене от прогимназията в Поликрайще Бончо Бочев. Най-добрият детски хор в света „Бодра смяна“ е направен по образец на училищния хор на Поликрайще и е негов приемник и наследник.

В знак на признание за приноса на големия музикален педагог и хоров диригент (1 декември 1899 г.), Героя на социалистическия труд, народния артист Бончо Бочев към Поликрайще, към България и към световната музикална култура, по повод на 121-годишнината от рождението му, Ръководството и Педагогическият съвет на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Църковното настоятелство при Храма „Св. Вмчца Марина“, читалище „Развитие-1884“ и Кметският съвет на Поликрайще въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2010 г., го удостояват със званието „Почетен гражданин на Поликрайще“.

Бончо Бочев е явление в българската музикална култура, което възниква напълно закономерно в Поликрайще поради наличието на благотворна културна среда и дълголетни певчески традиции. За музикален живот тук може да се говори още от началото на XIX в. От 1800 г. в църквата „Св. Вмчца Марина“ пеят на старобългарски (черковнославянски) чорбаджи Марин Полуганов, чорбаджи Дачо Енев, свещениците Иван Пендов, Георги Полуганов, Христо Попиванов и хаджи Еню Дачев. Георги Полуганов въвежда пеене на български език в българското училище, което той създава през 1825 г., далеч преди Освобождението. След като е ръкоположен през 1844 г., най-способните ученици му пригласят в богослуженията. Синът му Никола Попгеоргиев (по-късно учител и протойерей), като ученик в Петропавловската духовна семинария, Богословското училище и Мъжката гимназия „Св. Кирил“ в Търново, държи десния клирос в църквата в Поликрайще, а учителите хаджи Еню Дачев Еневски (първият поет, писател и композитор на Поликрайще от предосвобожденската епоха), Атанас Димитров и Ангел Николов Терези (внук на чорбаджи Марин Полуганов) пренасят поликрайшката певческа традиция в църквите и училищата в Полско Косово, Калтинец, Гостилица и Мургазлий (днес Янтра).

Гадулари в Поликрайще има от незапомнени времена. В края на XIX в. известният народовед Цани Гинчев от Лясковец записва песни по седенките тук от гадуларя Бъзунков и ги публикува в списанието „Труд“, което издава в Търново. Песни по седенките в Поликрайще, слуша, събира и записва и главният учител Милчо Шипков. През 1884 г. учителите Константин Каранешев от Хотница (главен учител в Поликрайще през 1879/1880 и 1885/1886), Парашкева Иванов от Арбанаси, Христо Попгеоргиев, Ангел Николов Терези и др., със съдействието на кмета Кочо Хаджидимитров Кушев и църквата в лицето на свещениците Георги Полуганов и Христо Попиванов създават читалище „Развитие“. През 1896 г. в Поликрайще е поставено началото на театъра. През този период, та чак до войните и след тях, всяка вечер в Поликрайще се играят по три хора на три различни места („Дочов двор“, „Изора“ („Извора“) и „Моневската чешма“) и нищо не е в състояние да ги спре. Военният музикант Борис Кънев от Дичин основава през 1924 г. първата духова музика, в която свирят Димитър Бяливанов, Костадин Гългълов, Трифон Байчев, Кръстю Байчев и Милко Байчев. Инструментите купуват градинарите братя Байчеви от Виена. Собственикът на търговска фирма Георги Попниколов, сам с музикално образование (завършил Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“, Църковно-певческото училище „Иларион Макариополски“ в Петропавловския манастир при Лясковец и Свещеническото училище „Софроний Врачански“ при Черепишкия манастир „Успение Богородично“) купува флигорна на музиканта Матю Лишейков и поддържа собствена духова музика. Тя, начело с Матю Личейков с флигорната неотменно е до него в питиепродавницата му и свири. В неделя, щом пусне църква, навсякъде се пее и се свири. Пред всяка от 26-те кръчми има музика, варят се кървавици и се точат котли с вино.

В по-ново време на сцената на “Черния кос” в събота и неделя вечер свири джазов оркестър. Директорът на училището Никола Попниколов създава ученически хор и оркестър за фанфарна музика към прогимназията, които в продължение на 20 години ги представят навред в страната. В Поликрайще има и акордеонен оркерстър, оркестър с устни хармоники, музикални школи за акордеон, пиано и цигулка, четиригласен смесен хор, битови групи за народно пеене, художествено и скулптурно ателиета. Под ръководството на Никола Попниколов се възстановяват народни обичаи, в които участват над 1000 души. Учителката Трифонка Попниколова спечелва Окръжните прегледи на Народното творчество и бит с постановката си „Изпращане на гурбет“.

При такава обстановка, където всеки пее, свири и играе, където всеки е артист, където през годините има 9 училища (от които две средищни, две средни и две висши), 7 обществени библиотеки, 2 кина, издава се вестник и се организират писателски срещи, учебната година е приравнена с градската, открита е средишна прогимназия, изградени са лаборатории по физика и химия, на които и днес може да се завиди, няма как в Поликрайще да не се появи Бончо Бочев. При такава обстановка няма как тук да не възникне нещо много голямо за България. Детското хорово пеене именно е едно от много големите неща, които се раждат в Поликрайще. То тръгва от училището. Началото му е поставено през 1889 г. от първия учител по пеене и музика и първият музикален педагог Милчо Лалев Шипков, от Шипка, завършил Априловската гимназия в Габрово (главен учител в Поликрайще през 1889/1890) със създаването на първия ученически хор. Хорът е не само център, той олицетворява и представлява културния живот на Поликрайще в края на XIX в. Детското хорово пеене тук обаче достига своя най-голям размах и най-високи върхове, когато на музикалната нива излиза Бончо Бочев (учител по пеене в прогимназията в Поликрайще от 1923 до 1932 г.). Стъпил върху 40-годишни традиции, той пренася натрупаното в Поликрайще по-късно в София, развива го и го издига на световни висоти.

Бончо Бочев произхожда от едно от най-видните и уважавани семейства в Поликрайще. Неговият дядо Бочо Илиев Горидков макар и за кратко, е кмет тук в края на XIX, а баща му Никола Бочев Горидков на няколко пъти – главен учител в училището и председател на читалището в началото на XX в. Майка му Рада Петрова Попова е родом от Драганово. Дъщерята на Бончо Бочев Лиляна е достоен продължител на делото му и дълги години ръководи хор „Бодра смяна“. Зетят му (съпругът на другата му дущеря) е големият български артист Стоян Гъдев. Брат му Йончо е починал млад. Сестра му Мария и съпругът й Стойно Григоров са прогимназиални учители в Поликрайще, а Стойно Григоров е първият прогимназиален учител във Велчево. Втората и третата съпруги на Никола Бочев Славка Бочева и Евгения Петрова Киселова (от Варна) са учителки в прогимназията в Поликрайще. Доведената дъщерята на Никола Бочев Здравка Куманова (дъщеря на Евгения Киселова) е завършила френска филология в Софийския университет, учителка по френски в Горна Оряховица и детска учителка в Поликрайще, съпругът й Димитър Николов (родом от Босилеград) е завършил биология и география в Софийския университет, учител е в Харманли и Горна Оряховица, библиотекар, читалищен и театрален деец в Поликрайще. Техният син Спасимир Николов е професор по анатомия и зам.-ректор на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, цигулар, автор на учебници по ембриология и анатомия за университета. Дъщеря им Евгения Николова е инженер, учител в техникум „Сергей Миронович Киров” и главен асистент в Технически колеж към Технически университет – София, автор на учебници по силнотокова електротехника, експерт към Министерство на образованието и науката.

В оформянето на Бончо Бочев като личност и като музикат освен баща му, играят роля и две силно надарени личности: протойерей Никола Попгеоргиев и учителят Константин Удварев (по-късно също протойерей в Спахлар (днес Ломци), Поповско). Протойерей Никола Попгеоргиев е един от най-високообразованите хора в България в края на XIX и началото на XX в. Завършил Петропавловската духовна семинария при Петропавловския манастир “Св. Апостоли Петър и Павел” над Лясковец – през този период единственото висше духовно училище и едновременно най-висшето училище у нас. Той има възможно най-високото образование, което веднага в първите години след Освобождението може да се придобие в нашата страна, с познания по старобългарски (църковнославянски), старогръцки, латински, френски, руски, история, богословие, омелетика, догматика, литургика, философия, катехизис, типик, агиология, църковно право, логика, педагогика, български език и литература, и богата музикална култура. Константин Удварев е също много високообразован. Випускник на Самоковската духовна семинария, подпомаган финансово от големия педагог Недю Жеков от Лясковец, се изявява като композитор на православна църковна музика. Неговото три пъти „Господи помилуй“ е шедьовър в църковните песнопения.

Бончо Бочев, приет и подкрепен от директорите на прогимназията Цвятко Гърдев, Стефана Михайлова, Койо Койчев и Трифон Караилиев, учителите и училищното настоятелство и най-вече от председателя му Стойчо Хаджидимитров Кушев (който го приема на работа в прогимназията), кметовете Димитър Бундев, Марин Кушев, Димитър Кушев и Къню Новаков и председателя на читалището Цвятко Гърдев, именно на сцената в училището в Поликрайще и в читалището израства като музикален педагог, който с времето надхвърля националните ни граници. Тук той ръководи тригласен хор и детски оркестър с устни хармонички. Поставя пиесите „Змейова сватба”, „Али баба и четиридесетте разбойника”, „Снежанка и седемте джуджета” и оперетата „Иванов Павел”. В училището в Поликрайще той усвоява и прилага метода „Стълбицата“. Участва най-дейно в поликрайшкия театър заедно с д-р Ангел Симеонов (по-късно професор по медицина в София и личен лекар на Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и лекуващ лекар на Тодор Живков), директора на прогимназията Трифон Караилиев и учителите Ружа Костова, Цвятко Гърдев и др.

След 1932 г. Бончо Бочев пренася в София, първо в 15-то училище в квартал „Захарна фабрика“, а по-късно – в „Антим I” опита, натрупан в училището в Поликрайще. За малко повече от десет години той покорява столицата и е приет в Двореца от Н.В. Цар Борис III и Н.В. Царица Йоана. Учител по музика на децата им – на престонаследника княз Симеон и на сестра му княгиня Мария-Луиза. През 1939 г. основава „Хора на софийските славейчета”, станал световноизвестен под името „Бодра смяна”, което носи от 1946 г. По негов образец изникват стотици детски хорове в България и зад граница. Преподавател по солфеж в Държавното музикално училище. Като музикален педагог усъвършенства системата за нотното ограмотяване. Автор на учебници и методически указания по пеене. От средата на 30-те години се занимава с музикалната подготовка на учителите в България. В периода 1948 – 1950 г. оглавява Детската музикална школа към Музикалното училище в София. Поставя основите на съвременното слухово обучение. Тясно сътрудничи с композитора Добри Христов.

Дейността на Бончо Бочев и на хор „Бодра смяна“ е един от най-големите приноси на Поликрайще и на училището в Поликрайще изобщо към целокупното човечество. Чрез тях Поликрайще и поликрайшката прогимназия допринасят за издигането на музикалната култура на Франция, Русия, Украйна, Япония, Унгария, Германската Демократична Република, Румъния, Великобритания и др.

В началните години на своята диригентска работа още като прогимназиален учител в Поликрайще Бончо Бочев е подкрепен от цялата общественост. Поликрайшките градинари купуват устните хармонички на първия му оркестър и плащат пътуванията на поликрайшкия ученически хор. В последствие, когато прави началните си и най-трудни стъпки в София, Бончо Бочев отново многократно се обръща към поликрайшките градинари. Те дават щедри волни пожертвования, за да финансират хоровата му дейност в София. По този начин поликрайщчани са спомоществователи на българското детско хорово пеене и в голяма степен успехът му се дължи на техния неуморен труд в градините на Австрия, Унгария и Словакия. Българското детско хорово пеене именно намира най-голяма поддръжка тук, укрепва и се развива на базата на тяхната помощ и в последствие вече получава и мощна държавна подкрепа. Особено големи са паричните дарения и следва да се помнят имената на газдите Трифон Байчев и Цвятко Джонгов от Братислава, Цвятко Касаков и Георги Нейков от Виена, Константин Мъглов, Георги и Никола Цвяткови Попгеоргиеви от Будапеща. Същевременно Бончо Бочев получава безрезервна подкрепа и от Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ (създадено през 1929 г.) от учредителите му Христо Тодоранов, Иларион Тодоранов, протойерей Никола Попгеоргиев, Къню Новаков, от Председателя му Кръстю Бундев и от неговия клон в Будапеща в лицето на Петър Хаджипетков (Краля на българите в Унгария), Константин Мъглов, Цвятко Гърдев (директор на прогимназията 1919-1923, уволнен за комунистическа дейност), от Земеделската задруга с председател Марин Попхристов, от Поликрайшкото браншово търговско питиепродавско сдружение при Варненската търговско-индустриална камара и члена на Управителния му съвет Георги Попниколов, от Кредитната кооперация „Солидарност“ (Поликрайшката популярна банка) и лично от нейния създател протойерей Никола Попгеоргиев (който, за да я учреди ипотекира целия си имот: къщата, сладкарницата, нивите и добитъка през 1919 г.) Цялата поликрайшка общественост: църквата „Св. Вмчца Марина“ (протойерей Никола Попгеоргиев и свещеник Иван Удварев), прогимназията (директорът Трифон Караилиев и всички учители), началните и професионалните училища, читалището и обществените организации (Българският червен кръст, Дружеството за закрила на децата – клонове Поликрайще и др.) оценява неговата дейност и стои зад него.

Впрочем благодарение на поликрайшките градинари и главният учител тук през 1888-1889 г. Милчо Шипков (създателят на първия ученически хор) получава своето музикално образование в Прага. След завръщането си през 1904 г. възражда Първото гражданско Музикално дружество в Габрово „Струна“ (учредено през 1898 г.) под името Музикалното дружество „Емануил Манолов“, което изнася и театрални представления. Милчо Шипков е и диригент на оркестъра към него. В този смисъл Поликрайще е спомоществовател на габровската музикална и театрална общност. С дейността на Милчо Шипков впоследствие в Русе като учител в мъжката и девическата гимназии, който не прекъсва връзките си с нашите градинари и продължава да получава тяхната финансова подкрепа, Поликрайще е спомоществовател и на русенския музикален и културен живот.

От 1947 до 1972 г. под диригентството на Бончо Бочев хор „Бодра смяна” постига изключителни успехи. Става лауреат и носител на златни медали на световните младежки фестивали в Будапеща (1949) и Берлин (1951), на екстрена награда от този в Букурещ (1953), на златен медал на Третия републикански фестивал на художествената самодейност (1969), носител на ордените „Червено знаме на труда” (1957) и „Георги Димитров” (1972). Отличен с Димитровска награда – I степен (1959). Получава Почетна грамота на Изпълкома на Моссовет за проведените културни срещи в Москва (1964), Почетния знак на СГНС (Софийския градски народен съвет) – I степен (1967) и Диплом на Националната радиостанция Би Би Си – Лондон за най-добър детски хор в света (1968). От 1969 г. е Почетен член на Музикалното хорово общество на Украинската ССР в Киев. Бончо Бочев е признат за родоначалник на детското хорово пеене в България. За заслугите си към българската музика удостоен със званията: „Заслужил артист” (1952), „Народен артист” (1963) и „Герой на социалистическия труд” (1969).

Големият диригент се отнася с особена любов към Поликрайще и работи за издигане още повече на неговата култура в музикално отношение. За целта той организира тук посещения и концерти на хор „Бодра смяна”, който по това време е огромен, през 1962, 1963, 1964, 1967 и 1970 г. По негова инициатива в 1964 г. и 1967 г. пристигат последователно хорът на Московския пионерски дом от 150 изпълнители и френски младежки ансамбъл. При първото му идване през 1962 г. в течение на четири дни се снима филм за хора в Поликрайще, в лозята на местността „Боруш” и на полето. Тогава той изнася два концерта.

Бончо Бочев е уважаван и обичан в Поликрайще, защото макар и прогимназиален учител, макар и по-късно известен диригент, приближен на Двореца, през летните ваканции той прекарва с коня и каруцата дървен материал по къщите от склада към фирмата на баща си. Той уважава и зачита хората. Затова всички домове са отворени за него. Той редовно е канен от Георги и Александър Попниколови, Александър Гърдев в питиепродавниците им, гостува в домовете на Георги и Мария Попниколови, на Мария и Христо Симеонови, на Денко Каралаков и Пауна Каралакова, на стотици поликрайшчани. По-късно редовно, когато е на посещение в Поликрайще с „Бодра смяна“ той винаги посещава прогимназията. Нейният директор Никола Попниколов организира преспиването на хористите в домовете на поликрайшките ученици. Никола Попниколов с гордост развежда Бончо Бочев из нея и му показва новите кабинети по химия, физика, биология, математика, български език и литература, музика, огромната сграда с политехническата работилница и физкултурния салон над нея, спортния комлекс, кухнята, столовата и спалните за децата в полуинтернатното обучение, които той е създал. Училищният оркестър за фанфарна музика свири, а училищният хор под ръководството на Никола Георгиев Попниколов пее за Бончо Бочев. След това Бончо Бочев е скъп гост в дома на директора Никола Попниколов и съпругата му – учителката по български език и литература в прогимназията в Поликрайще Трифонка Романова Попниколова.

Бончо Бочев кани винаги в София официална делегация от Поликрайще по повод на годишнини и важни събития от историята на хора. Нейни членове са директорът на прогимназията Никола Попниколов, председателят на Общинския народен съвет Поликрайще Григор Кушев, председателят на Общинския комитет на Отечествения фронт Марин Удварев, председателят на ТКЗС „Октомврийска победа“ и член на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново Никола Кушев и други изтъкнати личности. На 6 февруари 1968 г. на тържествения концерт в София по повод на 20-годишнината от основаването на хора той подарява на Никола Попниколов книгата „Бодра смяна на 20 години” с автограф: „На др. Директор на прогимназията, в която работих с много любов и научих много от това – как да се учат децата на музика и пеене. Б. Бочев” По време на концерта Бочев се обръща към ложата, в която е делегацията от Поликрайще и заявява: „Тази песен е поздрав за моите най-скъпи гости от родното ми село.”

 

Проф. д-р Георги Николов Георгиев

Д-р Марияна Николова Георгиева