Художествената галерия в Русе посрещна една по-различна изложба с ръбато и предизвикателно име - „Сурат 2“. Нейният автор Горан Памуков е млад, но не е непознат. Занимава се с изкуство от 2008 година и като повечето артисти е непоправим оптимист. Пръст в това има и късметът, който винаги подкрепя мечтите му - още от скромното начало, когато излага част от картините си в студиото си за татуировки, до изложбите в галериите. Да, освен на платно Горан рисува и върху човешки тела. За него обаче това са две различни форми на изобразителното изкуство и те са строго разделени. Татуирането е работа, то е прецизно, често черно-бяло и винаги по поръчка на клиента. А рисуването е експресивно, цветно и плод единствено на въображението и идеите.
Представянето на „Сурат 2“ на 12 ноември беше съпроводено от пърформанс, който впечатли най-вече младата публика. Кукер преследва танцуваща самодива, докато двамата стават едно - това е изложбата на Горан, симбиоза на страшното и омайващото в българските легенди. В нея участваха негови приятели и колеги от Велико Търново, които освен художници са и улични артисти, известни из цялата страна с графитите си - Илиян Ненов (NENZ), Ганчо Ганчев (GANA) и татуиста Павел Калоянов (EPIC).

- „Сурат 2“ говори за приемственост с предишна изложба, каква е връзката със „Сурат 1“?
- Да, много хора се чудят, какво е това сурат и защо две, но така го кръстих, понеже преди време направих един проект „Сурат 1“ в Търново заедно с колежката ми Виктория Георгиева. Изложбата беше на експресивни маски от кожи и вълна, големи колажи, пана. Върнах се назад в миналото и с вдъхновението си от него реших, че това ще е „Сурат 2“, но този път не просто някакво създание от кожи, а кукерски маски и самодиви като двата героя се сливат в едно.
- Вдъхновението ти идва от маските, а как реши да вмъкнеш самодивите, какво изобразяват те?
- Може би подсъзнателно реших да правя това. Освен че правя страшни маски и такива експресивни лица, през последните години много обичам да рисувам женски лица.
Моите самодиви на някои хора им изглеждат страшни, за мен те са омайващи
В крайна сметка самодивата, този дух, трябва да  омайва. Затова тук-там са с червени, с черни, светли коси. В момента започвам да ставам по-цветен. Последните години правех много черно-бели неща. Може би такъв период е било, такава дупка, но сега нещата стават много по-колоритни.
- Тази промяна отразява ли душевното ти състояние?
- Възможно е. Така ми дойде, така го почувствах и определено мисля, че и бъдещите ми проекти ще са по-цветни и експресивни. Това е моята посока. 
- Изложбата ти е с патриотични мотиви, би ли определил себе си като патриот?
- Да, патриот съм, естествено. Винаги настръхвам, когато се връщаме в миналото. Кукерите, самодивите - подобни стари български митове и мотиви изникнаха на преден план в творчеството ми и мисля с това да продължа да се занимавам. Още много проекти планирам в тази насока. 
- На откриването в Русе в галерията имаше пърформанс. Ти ли си организаторът на тази идея?
- Пърформансите се правят обикновено без особена връзка с изложбата и картините в нея. Но аз 
исках картините да оживеят пред публиката
Преди няколко месеца започнах издирването на кукер. От тук-там изникват телефони, някой ти казва, че има познати и така. Научих много покрай изложбата и преследвайки вдъхновението ми. Оказа се, че в Северна България кукерите са малко по-различни, а аз нарисувах по-скоро характерните образи за Южна България и така направих едно проучване, намерих една девойка, на която й бяха написани името и данните в интернет, добила слава покрай фестивала „Сурва“. Свързах се с нея, тя откликна. Рая Максимова от Перник беше моят кукер. Самодивата трябваше да е една моя колежка, която прояви желание да участва, но в последния момент не се чувстваше добре и трябваше да се реагира бързо. Едно момиче - Никол от балет „Мираж“, зае нейното място. Двете направиха чудесно представление и наистина успяха да покажат идеята ми - динамиката между кукера, който гони злите духове, и омайващата самодива. Хората бяха очаровяани. Радвам се, че младите хора са по-отворени и им харесва. Това е предимно публиката ми.
- Какво е посланието на изложбата ти?
- Искам да провокирам повече хора да се върнат в миналото. Аз така намерих своето вдъхновение - в своето минало и в историята.
- Като много други артисти ти си талантлив в повече от една сфера и, освен художник, си и известен татуист, как стигна до това?
- С това си изкарвам парите. Общо взето съдбата ме накара, трябваше да се оцелява. 
В днешно време е много трудно един художник на свободна практика да оцелява
Живеем в такава държава и такива времена, че изкуството е на заден план и не всеки го оценява. 
- Как оцелява един артисти в днешно време?
- Трудно. Ако си артист в днешно време, е трудно да си експресивен и си принуден да се съобразяваш с това, което се продава. Ти може в съзнанието си да си екпресионист, да искаш да рисуваш абстрактно и твоите идеи, но трябва и да се храниш. Затова много мои познати правят компромиси, рисуват кончета и стандартните неща, които се продават, за да могат да си изкарват прехраната с изкуство.
- Ти чувстваш ли се оценен?
- За мен добрата дума и похвалата е добра оценка и мисля, че съм оценен. В началото окачах някоя друга картина в студиото, където татуирам. И когато някой клиент ми кажеше „Ей, Горански, тази продаваш ли я?“ - това за мен беше смисълът 
да знам, че някой ще купи картината и ще си я окачи в тях, защото я харесва
От няколко години, както каза един колега, съм станал „разпознаваем автор“ и за мен това е достатъчен успех. Това, че няма опашки да се купуват картините ми, не ми е проблем. Татуировките ми помагат и с това реално си изкарвам прехраната.