Carpe diem - Улови мига! Това е най-прочутата фраза на един от поетите преди Христа, чието творчество не само е достигнало до нас, а и продължава пълнокръвния си живот като образец на изящна словесност от Античността. Това е Квинт Хораций Флак или просто  Хораций, отишъл си от света, който толкова много обича, преди почти 2028 години - на 27 ноември 8 г. пр.н.е.
Неговият баща е земевладелец, освободен роб, който добре знае, че знанието е по-важно от силата, и осигурява на сина си солидно образование в най-добрите училища в Рим. Оттам бъдещият поет тръгва към Атина, за да се усъвършенства, и попада в средите на републикански настроени аристократични младежи. През 42 г. пр.н.е. той взема участие в решителната битка при Филипи (в Македония) между силите на Марк Антоний и Октавиан Август срещу тези на Марк Юний Брут и Касий. След поражението на републиканците е дадена амнистия за воювалите на страната на загубилия и Хораций се връща в Италия, където разбира, че баща му е мъртъв, а имотите им са конфискувани. За да се издържа, става писар. Вергилий го въвежда в кръга на Меценат, който става негов приятел и покровител и го представя на Октавиан. От републиканец Хораций става поддръжник на монархията.
 Предлагаме ви очерка за него, публикуван в сайта  history.nakratko.bg.

Левконоя, недей пита каква цел на мен и на теб
богът дал - не дири, грях е! Недей търси халдейските
таблици! Да търпиш свойта съдба, вярвай, е по-добре.
Зими повече ли Юпитер нам ще подари, или
тази сетната, що днеска ломи скалните насипи
над Тиренско море, мъдра бъди, виното бистрила,
не мисли за живот дълъг. Ний тук бъбрим, а времето
бърза. Хващай деня, с леко сърце, не чакай следния!* 
Да хванеш деня, или както го е казал на собствения си латински език Хораций - Carpe diem, се превръща в крилата фраза. И до голяма степен заслугата е на древноримския гений на поета и философ Квинт Хораций Флак.
Квинт Хораций Флак се ражда на 8 декември 65 г. пр.н.е. в градчето Венузий, Апуелия, което се намира на границата с Лукания. Баща му е освободен роб и въпреки трудностите в материално отношение, прави всичко възможно синът му да получи добро образование. Хораций първо посещава училище в родния си град, а по-късно учи в Рим при известния ментор Орбилий.
След като завършва обучението си, заминава да се учи в Атина, където се захваща задълбочено с философските науки. Литературните и философските му занимания обаче са прекратени, когато в Рим избухва гражданската война след убийството на Цезар през 44 г. пр.н.е. В Атина пристига Брут, който вербува привържениците на Републиката за отпор срещу приемниците на Цезар - Октавиан Август и Марк Антоний. Хораций се присъединява към легионите на Брут, като става военен трибун.
През 43 г. пр.н.е. участва в битката при Филипи. След поражението на Брутовите легиони е принуден да бяга. В края на гражданската война ветераните от армиите на Марк Антоний и Октавиан биват наградени със земи и Хораций губи бащината си собственост. Все пак получава амнистия, но се прибира в Рим с празни ръце и трябва да започне всичко от начало.
За да се прехранва, става писар на градските квестори. Едновременно с това 
започва да пише литературни произведения, и то не само от чисто художествен интерес, а и за да припечелва
Съвсем скоро попада в полезрението на любителите на изтънченото слово, в това число и на влиятелните хора в Рим. През 38 г. пр.н.е. други двама големи поети на епохата - Вергилий и Варий, го запознават с Гай Цилний Меценат - съветника на Август, човека, чието име ще се превърне по-късно в синоним на поддръжник на хората на изкуството. Меценат се сближава с Хораций и му оказва материална поддръжка, а няколко години по-късно му подарява имение на склоновете на Сабинските възвишения. Меценат лансира Хораций пред Август, но поетът е от онзи тип хора, които държат да запазят достойна дистанция - както в реалния живот, така и в поетичните си търсения - със силните на деня. За разлика от Вергилий, Хораций не се поддава на славенето на Октавиан. От тримата големи на епохата - Вергилий, Овидий и Хораций, последният е смятан за най-мъдрия и най-уравновесен и в делата си, и в литературата.
Може би тази му умереност го държи далеч от бурния политически живот в Рим. Прекарва времето си предимно в имението си, отдаден на философските и литературните си занимания. Почива в 8 г. пр.н.е. на 57-годишна възраст. Малко преди това от света си е отишъл и приятелят му и наставник Гай Меценат.
Поетичната кариера на Хораций започва някъде около 40 г. пр.н.е. 
Тогава се пробва на попрището на сатирата и веднага името му бива забелязано
Творчеството му по съдържание се доближава до това на древногръцките комедиографи. Специалистите виждат в творбите му влияние и на живелия около 300 г. пр.н.е. гръцки циник Вион, от когото Хораций заимства формата на обръщение към въображаем противник.
Хораций пише 18 сатири. В тях показва богатият си жизнен опит, познаването на човешката природа и тънката си наблюдателност. Умее много точно и правдиво да създава образи на героите си, и то под формата на шега, зад която обаче се говори за много сериозни неща от живота.
Издава два свитъка със сатири. Първият излиза около 35 г. пр.н.е., а вторият - около 30 г. пр.н.е.
Едновременно със сатиричното си творчество Хораций пише еподи или ямби, които до наши дни достигат в сборник от 17 пиеси. Еподи се наричат произведения, които по своята метафорична форма са заимствани от Хораций от гръцкия поет Архилох. Архилох обаче е много язвителен в своите насмешки, докато Хораций в еподите си 
излага своите разсъждения и демонстрира характерния за него уравновесен подход към живота
Третата категория произведения, наричани от Хораций „песни“ (carmina) - т.е. оди - са събрани в други два сборника. Единия излиза през 23 г. пр.н.е., другият - 10 години по-късно.
Разбира се, днес за нас е много трудно да възприемем творчеството на Хораций така, както са го приемали съвременниците му. Затова и не можем /с изключение на професионалните литератори/ да усетим  силата и тънкостта на словото му. За съвременния читател творбите му са пълни с непознати имена, митични герои, забравени отдавна географски наименования. Чужда за съвременния човек е и ритмическата форма на словото му. Но не може да не се възхищаваме на авторитета на Хораций, чието име е надживяло дистанцията от 20 века, които ни делят.
И разбира се, да не забравяме, че не един и двама поети от по-късни времена са се учили и подражавали на изтънчения му стил. Следите на неговата „Exegi monumentum aere perennius“ (30-тата, последна в III-та книга на Хорациевите „Оди“) се виждат и при Ломоносов, и при Пушкин. Има го и в „Моите песни“ на Иван Вазов:
„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат...“
Ако последваме съветите на древния римски поет, не бива като „планините да се насилваме, за да родим малка мишка“; животът ни е даден, за „да ловим деня, с леко сърце, не чакай следния!“...
Хораций е неразривна част от „златния век“ на римската литература. Представяме ви цитати от неговото творчество.
* Ако искаш да заплача, започни да плачеш първи.
* Живей за мига.
* Бъди упорит и твърдо дръж на своето.
* Всички ги чака една нощ.
* Всякакво одобрение заслужава този, който е съчетал приятното с полезното.
* Дори най-славните имена се забравят, ако не се споменават.
* Животът не дава нищо на хората без упорит труд.
* Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.
* Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?
* Като поучаваш, не бъди многословен!
* Което не може да се поправи, става по-леко благодарение на търпеливостта.
* Който е започнал делото, свършил го е наполовина.
* Колкото и да се гордееш с богатството си, то няма да промени твоето достойнство.
* Никой не се ражда без пороци.
* Натрупаното богатство е за едни слуга, а за други господар.
* Не винаги стрелата улучва там, където е насочена.
* Поетите се стремят да носят или полза, или наслада.
* Сила без ум пада под тежестта на собственото си тегло.
* Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта.
* Трябва да напреднеш поне малко, ако не можеш повече.w