Идвал ли е Левски в Русе? Кога е посещавал града, по какъв повод, по чия покана? Кои са доверените лица, с които се среща? В чий дом е намерил убежище и кой е русенецът, който го е приютил? Какви са контактите му с местните революционни дейци? Срещал ли се е с Баба Тонка Обретенова, укривал ли се е в скривалището на дома й?
Отговор на тези въпроси търси д-р Веселина Антонова в изследването си „Васил Левски в Русе: история, мит и памет“. Книгата се финансира по програма „Култура“ на Община Русе. Проектът включва и видеоурок, подготвен от д-р Деница Великова, директор на Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ и учител по история и цивилизации.
Публикуваме за първи път пасажи от изданието. Заглавието е на редакцията.

Сведения за първото посещение на Левски в Русе дължим на Цаню Захариев, иконописец от Трявна, верен съратник на Левски, председател на Тревненския революционен комитет. Спомените му са записани през 1884 г. от учителя Трайко Китанчев, изпратени са на Захари Стоянов, грижливо съхранени от Анастасия Обретенова и предадени в Народната библиотека.
26-годишният тогава иконописец се запознава с Левски през 1866 г., когато заедно с баща си зографисват църквата „Св.св. Кирил и Методий“ в с. Еникьой в Северна Добруджа, на 20 км южно от Тулча, днес Михаил Когълничану.
„И живяхме наедно три месеца в една стая и на един креват спяхме
- разказва той. Дойде есен, зимата наближава и ний трябваше да си дойдем в Трявна“.
Ако се приеме, че според традицията зимата започва от Димитровден, 26 октомври, може да се предположи, че събитията, които описва Цаню Захариев са се случили през октомври - есента е дошла и зимата наближава. Трите преживени от зографа месеца заедно с Левски в Еникьой най-вероятно са август, септември и октомври. Те съвпадат с представата за наемане на учител, т.е. с началото на учебната година. А първата им среща е в съседното село Конгаз, където Цаню присъства на църковна служба, в която Левски псалтва (псалтове се наричат църковните певци - б.р.). Зографът, впечатлен от красивия му глас, препоръчва младия църковен певец за даскал в с.Еникьой, „а и селяните харесали младий момък... Левски сам направил контракт...“. И в ежедневното им общуване Левски разказва за периода, в който е бил учител в с.Войнягово и как „тръгнал с двама още другари, но на Русчук турците ги усетили и ги спрогонили. Те били принудени да отидат пак във Влашко, но наместо в Галац, параходът ги изнесъл в Тулча. Те у себе си имали някакви бунтовнически картини. 
Левски заповядал да се пазят другарите му, но те като неопитни, зели да ги раздават
(картинките - б.а.) на деца, за да ги занесат те пак по къщята. Между децата се случили рожбите на прочутия Димитраки бей. От детинска любопитност и те зели две картини и ги занеси у дома“.
Известно е, че от май 1864 г. Левски е учител в карловското село Войнягово и към края на февруари 1866 г. внезапно напуска, без да предизвести общината. 
Според Ив.Унджиев Васил Левски бяга заради обвиненията на чорбаджията Добри за присвояване на средства от десятъка, при чието регистриране и събиране помага. Димитър Страшимиров изказва мнение, Левски е повикан от Г.С.Раковски в Букурещ във връзка с бъдещи революционни акции.
Как Левски се снабдява с разрешителни за предвижване между българските градове, през кои гранични пунктове и под какво име пресича границата от Българско за Влашко и обратно - на тези въпроси все още търсим отговор. Изказвам предположение, че 
при конкретното пътуване от с.Войнягово за Румъния той минава през Русе
Най-вероятно се е присъединил към група от сезонни работници, които ежегодно отиват във Влашко като аргати или жътвари по мошиите. Известно е например, че Христо и Евлоги Георгиеви договаряли чрез свои посредници наемането на селскостопански работници от района на Пловдивско. 
Познавайки тази практика, Левски едва ли би пропуснал шанса да се възползва от груповото пътуване, при което се издава разрешително по общ списък. Основание за това преположение ми дава вписване в Регистъра за пътувания на Русенската община с дата 1 март 1866 г. на Колю Ненков, Христо Ганчев, Георги Колюв, Филип Ганчов, Иван Ангелов и Найден Атанасов от Филибийско (Пловдивско), които получават общо разрешително за пътуване до Влашко. Допускам възможността, че с упоменатите лица е пътувал и Левски, преминал е границата при Русе, стигнал е до Галац, където той и двамата му другари се снабдяват с екземпляри от издадената от учителя Тонко Мутевски литографията „България“.
Случката с бунтовните картини, разказана на зографина, потвърждава предположението за пътуване в началото на март 1866 г. до Румъния - 
в противен случай е необяснимо как са се озовали у тях екземпляри от новоизлезлите картини с патриотични изображения
и призивни стихове на Раковски. Попаднали в дома на един от най-влиятелните тулчански първенци Димитраки бей, тези картини представлявали заплаха за преносителите си и това вероятно е причината Левски да се укрива известно време, докато подпише контракт за учител в с.Еникьой. За разпространението на картините намираме потвърждение в докладите на руския консул в Русе Василий Кожевников. Добре информираният дипломат пише, че разпространението на картините било дело на „тайни агенти на Раковски, които целят възбуждение на народния дух“.
Докато Левски се придвижва от с.Войнягово към Влашко, политическите събития в Румъния принуждават Раковски да напусне страната. След преврат на 11 февруари 1866 г. е свален княз Куза, който има благосклонно отношение към българското националноосвободително движение. Новото румънско правителство не одобрява действията на Раковски,  поставя авторитетния български водач под полицейско наблюдение и той напуска Букурещ заедно с войводата Панайот Хитов. 
От направената реконструкция на събитията през февруари-март 1866 г. допускам, че най-вероятно не се е осъществила среща с Раковски. В очакване на по-благоприятни обстоятелства Левски разпространява Бунтовните картини и се установява в Добруджа.