Не че няма право на мнение /като всеки българин, който разбира от футбол, коли, политика и жени/, но щом спортният министър се произнесе в национален тв ефир вчера, че селекцията в националния отбор е „спорна“ и че се подвива крак под „мениджърски натиск“, то работата на Георги Дерменджиев е спукана. Това е присъда без право на обжалване - Чичо Гошо почти сигурно ще сдаде вахтата след 0:0 срещу Ирландия и последното място на държавния тим в Лига на нациите. Догодина ще сме в група „С“ с Фарьорските острови и други титани от този сорт.
Красен Кралев ще да е прогледнал най-сетне за мениджърските интереси, нищо че „Утро“, а и други медии често пишат по темата, и то не за да търсят интриги там, където ги няма, а за да бият тревога, та да спрем да се свличаме. Но чепикът го стяга и на друго място - задачата е наследник на Чичо Гошо да е старши треньорът на „Черно море“ Илиян Илиев. Нали министърът и Илиев са градски, по едно време Кралев беше и президент на водените от бившия халф „моряци“, та по тази линия защо да не му се удари едно солидарно рамо... Нещо като мениджърските похвати в селекцията на националния отбор.
Ако Илиян, който върши добра работа в „Черно море“, наследи Дерменджиев, ще бъде поставена нова тухла в стената на българските футболни парадокси.
Чичо Гошо беше старши треньор на „Левски“, но се оказа некадърен и осъмна като... национален селекционер.
Същата беше и историята с Петър Хубчев. Тактиката му на „Герена“ била дефанзивна. И хоп - и той кърмчия на държавния тим!
Ама и Илиян Илиев беше старши треньор на „Левски“. Остави го, не става! И беше изгонен!
С една дума - който мине през „Герена“ и не го бива, после поема националния отбор.
Сега този обречен експеримент ще е на ход с Илиев. Няма лошо - традицията трябва да се спазва.
Само че и той ще е с извити ръце, докато шефовете на клубове се дундуркат с години като членове на Изпълкома на БФС. Те са в такава комбина с мениджърите, че селекционерите няма как да устоят. Дори и наистина да го искат.
А иначе и с Илиян, и без него, ще е все същата, защото националният отбор, както казва един приятел, е в плен на голямо неможене. Важното е човекът до тъча да е наш и послушен, да пуска правилните играчи на терена, за да трупат важни мачове във визитките си и после по-лесно да ги пробутват тук-там. Където пък основно са резерви или направо трансферни провали, но това е вече друга тема.