Можете ли да си представите какво е да си онкоболен, да се радваш на всеки слънчев ден, който си видял с очите си като подарък от Господ? И в същото време да се мразиш за това, че си жив, че стомахът иска да яде, устата - да пие, а пък кожата настръхва от студеното. Да давиш радостта от живота в ненавист - към безпомощното си тяло, към лошия късмет и към държавата, която те е забравила, защото вече няма нужда от теб...
Един 58-годишен мъж живя точно така седем месеца. Сам, изоставен и ненужен. Без нито една стотинка помощ от държавата, за която е работил през целия си живот. И оцеля единствено благодарение на помощта на децата си - помощ толкова голяма, колкото те могат да си позволят, защото и за тях животът не е песен.
Това всъщност може да се случи на всеки един от нас.
Инвалид за една година, после отново ходене по мъките
Петър А. се разболял от рак през 2011 година. Оперирали го, минал през убийствените терапии и оживял. Но бил освидетелстван като инвалид. От ТЕЛК му издали документ за 95% инвалидност с придружител. Отпусната му била и пенсия.
Документът обаче важи само година. На следващата трябва отново да мине по мъките, да виси по гишета и опашки и да доказва, че още е инвалид. Иначе - пенсия няма. Системата е направена така - отърването от ТЕЛК става само по един начин: или с чудотворно изцеление, или с лопатата на гробаря.
Затова Петър тръгнал отново към ТЕЛК. В края на октомври подал документи за ново освидетелстване. Подал ги в Русе, обаче се оказало, че тук ТЕЛК за белодробно заболяване като неговото няма. Трябвало да мине пред ТЕЛК-Варна.
Петър зачакал документите му да се придвижат служебно между двете комисии. За 200 километра разстояние чакането продължило почти цяла зима. Но и това доживял - на 4 февруари ТЕЛК-Варна най-накрая се произнася, че той е инвалид. За още една година.
През цялото това време Петър не получава и лев пенсия. Спрели са му я още през ноември. Профилактично, за да не стане някоя грешка и той да е внезапно оздравял, а държавата да се мине.
Зарадвал се, като получил решението от ТЕЛК-Варна, мислел, че вече всичко ще е наред и няма да тежи повече на дъщеря си. Но се оказало, че е поизбързал. При това доста.
С произнасянето на комисията процедурата съвсем не приключва. Има ред за обжалване. Има и още една медицинска комисия на НОИ, която трябва да го одобри. И едва тогава се подава за изпълнение в осигурителния институт, откъдето трябва да преведат парите на Петър. В неговия случай обаче това съвпаднало с периода на повишаване на пенсиите, та трябвало още малко да изчака, докато му преизчислят сметката. 
В края на цялата тази история Петър ще получи накуп всичките си пенсии за седемте месеца. Но няма обяснение защо правилата са измислени така, защо през цялото това време на мъчително чакане хората като Петър не получават и стотинка, даже за хляб или ток. Ами ако Петър нямаше дъщеря или тя и себе си не можеше да изхрани? Та той отдавна вече нямаше да има проблем, защото и него нямаше да го има...
Петър всъщност даде лице на цяла една болна система
Който си е нямал работа с ТЕЛК, само той не знае що за мъка е това. Комисията представлява екип от лекари-специалисти, пред които болният представя актуални изследвания, епикриза и се явява за преглед. Всъщност системата е замислена в помощ на болните - идеята й е да не бъдат оставени хората с тежки заболявания в нито един момент без финансова помощ, да може компетентни лекари да определят състоянието им и съответния процент пенсия, който им се полага.
Петър даже направо е късметлия, защото инвалиди с други заболявания чакат с години. Неговият случай всъщност съвсем не е единичен. Според статистиката, през 2001 година онкоболните с 90% инвалидност са били 17% от всички инвалиди, а през 2007 г. техният дял вече е 32%. Всеки трети с най-тежка инвалидност у нас е онкоболен. И минава през целия този ужас.
Онкоболните имат право на 6 месеца болнични. След това отиват на ТЕЛК. Подават заявления в Регионалната картотека за медицинска експертиза и оттам получават входящ номер. Преписката се изпраща на съответната ТЕЛК, която уведомява с писмо кога, къде и с какви допълнителни изследвания и консултации кандидатът трябва да се яви за преглед. И после се чака решението. Ако то не устройва болния, може да го оспори пред НЕЛК, отново чрез регионалните картотеки. НЕЛК изпраща писмо с обратна разписка за датата, часа на прегледа и необходимите документи. И следват още поне няколко месеца чакане, при това за месеци се говори в най-оптимистичния вариант.
Веднъж придобили заветното решение, болните не му се радват дълго - то важи от 1 до 3 г. По принцип според специалистите-онколози, при този вид заболявания неработоспособността намалява с годините, т.е. след операцията и терапиите човек постепенно се подобрява и оздравява. В идеалния случай, разбира се. Най-тежки са първите две години от лечението, а след петата година се вписва вече минималният процент нетрудоспособност, който дава право на пенсия - той е 50%.
Затова се и налага периодичното проверяване на състоянието на онкоболните. Преди да се явят повторно, по принцип инвалидите получават съобщения, че трябва да отидат пак на ТЕЛК. Тези съобщения обикновено се пращат около два месеца преди изтичането на срока на старото им решение - именно с цел да не останат хората без пари, докато траят процедурите. С темповете на работа в някои ТЕЛК обаче явно тези два месеца са повече от недостатъчен срок. Да не говорим, че има и случаи, в които такива съобщения изобщо не идват. И болните се сещат чак като им секнат пенсиите.
Ако изтече срокът на предишното решение обаче, болните не получават повече и стотинка от държавата, докато отново не ги признаят за инвалиди - независимо колко време ще е нужно да чакат, при това без никаква вина от тяхна страна. После, ако доживеят новото решение, им се превеждат парите за изгладуваните месеци накуп.
Някому това може и да се е сторило справедливо. Или пък просто е видял подходящ начин да се подпомага естественият подбор, знае ли човек?
Системата е пред разпад, няма лекари, няма пари, само болните много
От години се говори, че в системата на ТЕЛК-овете е нужна цялостна реформа, че тя буксува и заплашва със срив. Е, времето му май вече дойде.
В момента в страната има пациенти, които чакат от 2-3 години да минат на ТЕЛК, съобщиха преди време от Центъра за защита на правата в здравеопазването. И предупредиха, че ситуацията е повече от катастрофална и че ще става още по-зле. Заради липсата на лекари.
От общо 233 лекари, назначени на щат в ТЕЛК в страната, едва девет били на възраст под 50 години, а 154 са пенсионери. Млади не идват, защото заплатите са ниски. А това заплашва системата със срив.
В България има малко над 90 ТЕЛК и една единствена Национална комисия - НЕЛК, която работи за територията на цялата страна.
Проблемът обаче е със специализираните комисии.
Една от най-катастрофичните ситуации е с очните доктори - такива комисии има едва 4 за цялата страна и там за произнасяне се чака с години. Белодробните заболявания от 8 области в страната пък се изсипват само на едно място - във Варна. Проблемни са и сърдечно-съдовите, неврологичните и ортопедичните болести, за които има хиляди чакащи.
Дни преди да сдаде властта, правителството на ГЕРБ прие решение да закрие част от ТЕЛК-овете, просто защото няма лекари за тях. Става дума за ТЕЛК-ове за очни, белодробни и психични заболявания, чиито пациенти чакат решенията си с години. Решението на МС е след закриването на тези ТЕЛК-ове пациентите да бъдат обслужвани от общите ТЕЛК-ове в градовете, в които живеят.
Предложението звучи удобно, защото хората ще могат наистина да бъдат обслужвани далеч по-бързо. Но пък поставя други въпроси: как общите ТЕЛК-ове, в които няма специалисти по съответните заболявания, ще могат да преценяват на кого какъв процент инвалидност да определят. И няма ли от това кашата да стане още по-голяма.
Въпросното решение обаче така и не мина през Народното събрание преди разпускането му, за да се превърне в закон. И нещата си продължават по стария начин.