„Станах доброволец към Специализирана болница за активно лечение за пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р „Димитър Граматиков“-Русе, може да е малко, но помагам с каквото имат нужда! Това не е PR-акция, приятели, това е призив и молба, ако днес се маскирате и празнувате, моля утре всеки от вас да се замисли и чуе молбите на тези, които рискуват живота си, здравето и нервите в тази наистина невероятно тежка ситуация, в която е изпаднала държавата ни и здравната система! Можете ли да помогнете, не се колебайте, направете го, имат нужда, ние като хора имаме нужда, запазете човешкото и чуйте сърцата си! Само заедно можем да се преборим с този шок, вирус и всеобщ проблем, лично се убедих, че не е шега това... Един от вас да се включи, за мен е успех! Благодаря ви! Весел празник!“. Това написа в профила си във Фейсбук бившият ПР на Община Русе Христиан Топалов в деня на Хелоуин, когато децата слагат страховити маски и малките призраци, вампири и други страшни герои могат да бъдат омилостивени само с лакомства. 
Така изглежда пусналият корен и у нас западен карнавален празник, но тази година истински страшни са не детските забавления, а сцените в Ковид отделенията, където хора губят живота си. Напоследък - всеки ден.
Половин месец по-късно 36-годишният мъж споделя пред „24 часа“ защо е избрал да бъде на първа линия в битката с пандемията въпреки страховете на близките си. 
„Има и други доброволци, малко съм притеснен, че търсят само мен, не ми е идеята да си правя пиар за дейността си“, казва Христиан и се връща към първите стъпки в най-смелата и благородна мисия в живота си.
„В социалните мрежи видях призива, че се търсят доброволци. Част от работата ми в момента е да комуникирам и работя и с пациенти, и с лекари, тъй като съм регионален представител за медицинска техника. Една сутрин, преди около 3 седмици, видях призива, че Тубдиспансерът има нужда от доброволци. Обадих се на лекарите, комуникирахме по телефона, чух се и със старшата сестра. Уточнихме с какво мога да бъда полезен и избрахме нещо, което не е рисково, за мен, за близките ми“, разказва Топалов. 
Той подготвя системите на пациентите с коронавирус и макар че няма пряк контакт с тях, използва пълно защитно облекло и спазва всички противоепидемични мерки. Той е на разположение на медиците след работно време. Ходи в Белодробната болница след 18 часа и остава колкото е необходиво, обикновено 2-3 часа. Освен него на персонала помагат още 4-5 души.
„Не мога да кажа точно, не ги познавам. Ние не комуникираме по никакъв начин, а и да се срещнем, сме облечени в защитно облекло, не се виждаме един друг, отблизо не се познава лекар ли е, или сестра...“, описва обстановката доброволецът.
Той не скрива и страховете си, които все пак не са го спрели в желанието му да бъде полезен.
„Като го обсъдихме с близките и семейството ми, имаше опасения. Виждаме, за съжаление, как пандемията все повече се разраства, все повече заболели, за жалост, все повече смъртни случаи... Опасност има, но от друга страна, поне за себе си прецених, че ако лекарите, персоналът в момента получат помощ, макар и минимална, рискът си заслужава! Заслужава си да го поема, колкото и да е опасно, стига да мога да помогна“, обобщава Христиан.