- Г-н Станков, вашият отдавна обявен инвестиционен проект за изграждане на инсталация за преработка на кухненски масла в последните седмици разбуни духовете. Как си обяснявате тази внезапно появила се съпротива?
- Както ви е известно, ние сме единственият производител на биодизел в България. Европейският съюз въведе изискване част от биокомпонентата в дизеловото гориво да е от т.нар. биодизел второ поколение. Това е продукт, произведен от нещо, което вече е изиграло своята полезна роля. Т.е. това е отпадък за някого, а за нас е суровина, от която ще произведем този биодизел второ поколение. За да спазим европейските изисквания, а и за да откликнем на интереса на нашите клиенти, ние се ориентирахме към проучване на преработката на вече използвано олио в бита и заведенията за обществено хранене. 
Проучихме над 20 използвани технологии в Европа и света
проучихме производители на такъв тип оборудване, както и фирми, които имат разрешение да изкупуват, транспортират и съхраняват пържилни масла. Взехме решение да направим инвестиция в тази преработка, за което за първи път публично споделихме през декември 2019 г. Информацията бе публикувана на корпоративния ни интернет сайт и бе препечатана в много местни и национални интернет издания.
Официално през месец юли 2020 г. депозирахме в РИОСВ-Русе своето инвестиционно намерение и всички необходими по закон документи и обосновки.
Недоволствата срещу новия Общ устройствен план на община Русе и инвестиционното намерение съвпаднаха, но не се наемам да коментирам причините за това. Както и причините защо чак сега се появи недоволство от нещо, което сме обявили преди половин година. Но не в това е въпросът.
Публично се тиражират „твърдения“, че сме щели да преработваме животински трупове, кожи с мазнина и какви ли не още небивалици. Тук щяло да заприлича на екарисаж и да изхвърляме в реката отпадъци.
Това категорично не отговаря на истината. 
Бяхме поканени за участие в заседанието на временната комисия за качеството на въздуха в Русе на 9 ноември. Екипът експерти, който беше натоварен със задачата да присъства на това съвещание, отговори на всички зададени въпроси от страна на общинските съветници и считаме, че не са останали неясноти или съмнения за това, че такъв тип преработка на пържилни масла не е и не може да бъде източник на екологична заплаха. 
- Защо точно в зона „Тегра“ трябваше да е този завод. Не можеше ли да е другаде, където няма да предизвиква подобни опасения?
- Производствените линии за преработка на пържилни масла служат за подготовка на маслото за последващо преработване до биодизел от второ поколение. Естеството на производствения процес предполага разполагането на линията в близост до завод за биодизел. Това е практиката на всички производители по света и тя е обусловена от икономически и екологични фактори. По-малко разходи за претоварване и транспорт, по-малък риск от разливи при претоварване. В конкретния случай 
планираме двата производствени участъка да са свързани с тръбопровод, което на практира гарантира липса на риск от разлив при претоварване, липса на миризми 
от масло в открити цистерни или резервоари.
- Какво ще влиза и какво ще излиза от тази инсталация?
- Инсталацията използва като суровина пържилни масла от битови домакинства и заведения за обществено хранене. Основната съставка е слънчогледово олио. Какво количество животинска мазнина при пържене ще се разтопи и ще попадне в растителното масло, е трудно да се предположи, но може да бъде установено. Това по никакъв начин не прави суровината негодна за преработка, вредна за човешкото здраве или продукт, който може да замърсява. И двата вида мазнини са от биологичен произход. Доставяните пържилни масла са суровина, която отговаря на спецификация, изготвена от завода производител на оборудването. 
Спецификацията предвижда суровината да е предварително неутрализирана и филтрирана
Инсталацията е проектирана да работи с течности без механични примеси. Контролът при внос в страната се осъществява от Агенция „Митници“ и РИОСВ. Контролът на входа на производствената линия ще се осъществява от независимата лаборатория, която прави анализите на завода за производство на биодизел.
Съмнението за опасност от пренасяне на вирусни и бактериални замърсители посредством суровината е научно безпочвено. Освен това първия технологичен процес непосредствено след разтоварване започва с термично нагряване до 85 градуса по Целзий. Температура, при която не могат да виреят вируси и бактерии.
Пречиствателната станция за отпадни води е проектирана и оразмерена, като са съобразени видът и количеството на приеманите отпадни води. Станцията ще бъде напълно автоматизирана и оборудвана с всички необходими съоръжения, което гарантира ефективна и надеждна работа при тристепенно пречистване, предвидени са необходимите обеми.
Денонощно на площадката ще присъства квалифициран технически персонал
който ще е в състояние да предприеме необходимите действия при аварийна ситуация.
- На какво им мирише на жителите на Мартен и какво прави „Булмаркет ДМ“, за да разреши този проблем?
- Нито едно от съществуващите в момента производства не отделя вредни за здравето миризми. Технологията за извличане на растителни масла не предполага такива емисии. Това нееднократно е доказвано с резултатите от проверките на контролните органи. Това бе и причината преди две седмици да поискаме писмено мобилната станция на МОСВ да бъде позиционирана в Мартен, в непосредствена близост до Дунавска индустриална зона „Тегра“. Защото сме сигурни в резултатите от проверките. Считаме, че този обективен метод на изследване на въздуха ще е достатъчно авторитетен, за да убеди и най-големите привърженици на конспиративни теории.
Миризма от комините на парните котли също няма
Два от котлите са на природен газ, който е световно признат за най-екологичното гориво. Един котел работи с биогориво - дървесен чипс и слънчогледова люспа. Този котел е съоръжен с електрофилтър, който улавя над 99% от праховите частици, и нито визуално нито органолептично се установява наличие на емисии. Той също е обект на периодичен контрол от страна на РИОСВ-Русе. Използваните за гориво слънчогледови люспи и дървесен чипс са едни от най разпространените пелети за домашни камини за отопление. Както е известно, държавата стимулира употребата им, дори Община Русе има програма за безвъзмездна замяна на печките на 80 домакинства с такива камини. Комините на къщите нямат филтри и въпреки това никой не се оплаква от това.
- И все пак някаква неприятна миризма има, откъде идва тя?
- В процеса на производство на завода за растително масло установихме, че при преработката на определени партиди с рапица се отделя миризма на „печена рапица“ в един от цеховете, където суровината се подлага на термична обработка. Това се получава при партиди суровина с по-висока влажност. Тъй като, макар и да не е вредна за здравето на хората, ние осъзнаваме, че тя създава дискомфорт, предприехме няколко действия за неутрализацията й. Преди две години инсталирахме съоръжение, което извлича ароматите от въздуха. Тъй като очакваният ефект не бе задоволителен, инсталирахме второ съоръжение, т.нар. воден скрубер. На достъпен език това означава, че въздухът преминава през водна мъгла, капчиците улавят ароматните частици, увличат ги и те падат на дъното на съоръжението, а чистият въздух излиза в атмосферата. Направихме тези инвестиции, без да сме задължени за това, тъй като, подчертавам, това не е замърсен въздух. Установихме, че при определено атмосферно налягане въпреки наличието на тези съоръжения отново има оплаквания от миризма на рапица.
В момента сме в комуникация със специалисти, които оценяват възможността въздухът да се обезмирисява чрез т.нар. студена плазма
Не сме спирали да търсим техническо решение за намаляване на миризмата, въпреки убеждението ни, че да мирише, не е равнозначно на това да е мръсно и вредно.
На територията на Дунавска индустриална зона „Тегра“ работят над три хиляди души. От тях около 600 са нашите служители. Това са различни специалисти, експерти, инженер химици. Нима смятате, че те са самоубийци и работят във вредна, токсична среда, въпреки че знаят последствията? Моето семейство работи тук и ежедневно сме на територията на индустриалната зона. Поради това си позволявам да говоря от първо лице. Не наблюдавам дейността на фирмата си от друг континент, откъдето да се правя на загрижен за ситуацията в България и в частност в град Мартен. Нито си позволявам да давам съвети как да се управлява градът или общината. Живея и с радостите, и с традициите, и с проблемите на хората. Откликвали сме на всички искания да помогнем за културни, спортни, здравни и други инициативи. Ще продължим да го правим, защото сме социално отговорна компания, която има ясна социална политика и счита за свой дълг да отдели част от печалбата си за подпомагане на различни общности. Това го правим безкористно, ще продължим да го правим, тъй като сме уверени, че дарителството е благороден акт, достоен за подражание.
- А защо настоявахте да отпадне тази защитна ивица с предимно производствена дейност?
- Всеки, който е запознат с процеса на предпроектни и проектни и последващи процедури по изграждането на бившия Комбинат за тежко машиностроене, знае, че такава зона никога не е планирана, проектирана или изграждана. Напротив. По тогавашното законодателство (1975 г.) е отредена санитарно охранителна зона, която се е намирала западно от Мартен - земеделски земи със засадени тополи. 
По неизвестни причини върху част от тази зона предназначението е променено, съставени са парцели, продавани от Общината
с предназначение „оземляване“. Върху тази зона в днешни дни са построени едни от най-атрактивните градски постройки. Кой и защо си е позволил да унищожи санитарно хигиенната зона, ние не знаем. Границите на КТМ не са се променяли от 1975 г. (на проект). Не ние настъпваме към Мартен, а обратното - град Мартен се разраства на запад към индустриалната зона. Очевидно това е причината кметът на община Русе да настоява да се създаде такава нова зона, само че за сметка на територията на индустриалната площадка, и то без да е изискуемо по сега действащите закони. Разбира се, това е негово мнение, което вероятно е добре мотивирано. Нашето недоволство беше провокирано от това, че при обществените обсъждания се разглеждаше един графичен проект, за който не постъпиха възражения от никого, а впоследствие беше предложен друг за гласуване в Общинския съвет в Русе.