Д-р Пламен Панайотов е завършил Английската гимназия в Русе, след това Медицинския институт в Плевен. Придобива специалност “Психиатрия” в Медицинска академия-София. От първия ден на професионалната си кариера работи в Центъра за психично здраве. В момента е завеждащ Дневния стационар. Председател е на Център за консултиране и кратка терапия “Решения”. Изкарал е редица квалификационни курсове в САЩ, Испания, Холандия, Германия, Чехия, България. Член е на Българската психиатрична асоциация, на Международната асоциация за семейна терапия и на Управителния съвет на Европейската асоциация за кратка терапия. Има множество публикации и доклади в страната и чужбина. Преподава фокусирана към решения кратка терапия в Букурещкия университет и Русенския университет “Ангел Кънчев”.

- Д-р Панайотов, факт е, че есента и пролетта са сезони на повишена емоционална лабилност, която често води до депресии. Как вие, психиатрите, обяснявате това?
- Вероятно през сезоните на промяна в природата и нашата хормонална хомеостаза реагира с процеси на приспособяване към следващия по-стабилен сезон, а това се отразява и на емоционалното ни състояние.
- Но депресията не е само сезонно обусловена. Какво друго може да я предизвика?
- Част от депресиите са генетично обусловени, но това не трябва да се приема абсолютно - факт е, че има здрави деца при двама болни родители, както и болни деца при двама здрави родители. Хормонални фактори също често се намесват; имат значение, разбира се, и начинът на живот, на хранене, навиците на живеене, семейната и работната среда, употребата на психотропни вещества, както и много други, често строго индивидуални причини. 
- Всяка тревожност и потиснатост ли може да се смята за депресия?
- Не е необичайно за всички нас да имаме по-кратки или по-дълги периоди на потиснатост, безсилие, тревожност или напрегнатост. Съвременният свят е така устроен, че
често ни кара да реагираме негативно на ставащото с нас и около нас
Ако обаче тези състояния пречат на ежедневието, работата и отношенията с околните, добре е да се потърси помощ.
- Нуждата от помощ ли определя състоянието на потиснатост като депресия? 
- Трябва да правим ясна разлика между нормална реакция на скръб вследствие на загуби, психични травми и неблагоприятни за нас събития, от една страна, и депресия, която настъпва без установим повод, от друга. Има разлика и в самото усещане - депресивните пациенти не се оплакват толкова от потиснатост или тревожност, колкото от загуба на емоции, неспособност дори да тъгуват. Ако човек е потиснат в резултат на реални неблагополучия, това не е депресия, а нормална, здрава, адекватна реакция на случващото се и вместо медикаментозно лечение се нуждае от план за излизане от травмиращата го ситуация. В такива моменти много полезна може да бъде фокусираната към решения кратка психотерапия.
- Какъв е основният принцип на тази психотерапия?
- Във всяка затрудняваща ни ситуация може да се проведе разговор за наличните ресурси и възможности за справяне с нея, за постижимите цели и стъпките към тях, за исканото от клиента бъдеще, за неговите намерения, надежди, мечти и желани развития на житейската му ситуация. Работата на терапевта се състои в това да организира максимално полезен за клиента разговор, в който,
следвайки неговите въпроси и отговори, да се оформи картината на възможните решения
След това работа на клиента е да приложи тези решения на практика в ежедневието си.
- А ако човек не осъзнава, че има нужда от помощ? Ако се опитва сам да се измъкне от дупката, в която е попаднал?
- Пак зависи за какво става дума. Повечето хора се справят с трудните ситуации или сами, или с помощта на свои близки, приятели, колеги, познати. Ако това им върши работа - добре, няма защо да се обръщат към професионалист от помагащите професии. Ако не - могат да потърсят психотерапевт. Депресията обаче е клинична диагноза. Лоша идея е прилагането на медикаментозно самолечение! Такова може да свърши добра работа само ако вече сме имали депресивни епизоди и знаем от практиката си как сме излизали от тях, защото има голяма вероятност това, което ни е било полезно преди, да е полезно за нас и сега.
- Какво е адекватното лечение, което се прилага? 
- Има значителен напредък в областта на психотропните лечения въобще и на антидепресивното лечение в частност, но то задължително трябва да се провежда от специалист, тъй като е
строго индивидуално и всъщност уникално за всеки пациент
Добрата новина е, че за разлика от миналото, когато лечението се извършваше изцяло на принципа “проба-грешка”, сега вече има много добър ориентир за избора на медикаментозна терапия - генетичното изследване на Genomix - представител на американската лаборатория Genomind за България. Изследването дава възможност терапията да е съобразена с личния генетичен профил на пациента, което значително повишава шансовете й за успех.
- Това изследване всъщност потвърждава факта, че някои хора генетично са по-податливи на депресивни състояния?
- Както вече стана дума, това е така, но в случая с това изследване нещата стоят по друг начин - резултатът от изследването разкрива най-вече какви ефекти могат да се очакват от всеки конкретен медикамент при дадения пациент, какви са подходящите за него дози, какви са вероятните странични реакции, както и нещо много важно - какво да НЕ прилагаме в дадения случай. Така че изследват се най-вече очакваните при дадена генетична структура индивидуални реакции към повечето медикаменти и комбинации от тях. Така се избягва лутането при избора на лечението и значително се повишава вероятността за ефективност на терапията.
- Колко време трае лечението и има ли пълно възстановяване? Възможно ли е депресията да стане хронична?
- Лечението изисква време, т.е. търпение и упоритост. Нереалистично е да очакваме бърз терапевтичен ефект, в рамките примерно на часове или няколко дни. Най-често лечението отнема седмици до месеци и е строго индивидуално
В някои редки случаи депресията може и да се хронифицира, но това наистина е рядко
За някои резистентни случаи има и алтернатива - транскраниална електромагнитна стимулация, каквато се прави и при нас в русенския Център за психично здраве. 
- Моля, обяснете какво представлява тази процедура и какво цели да постигне?
- Вместо на биохимични, се разчита на биофизични механизми на въздействие върху централната нервна система. Отделната процедура трае няколко минути, отново индивидуално, както и общият им брой, не е болезнена или неприятна, при правилно прилагане се понася леко, а ефекта се очаква от коригирането на биоелектричната активност на мозъка.
- Според различни проучвания физическата активност е един от начините за предпазване или поне за намаляване на проявите на депресия. Тя включва ли се в лечебния комплекс?
- Физическата активност, стига да е възможна в момента и при дадения случай, винаги е полезна за балансиране на психичното напрежение, особено когато водеща е тревожността, а не безсилието. Всяка физическа дейност, която ни е била приятна в миналото, може да има добър антидепресивен ефект, като е гарантирана и нейната безвредност, а това е основният принцип на всяка медицинска интервенция - Primum Non Nocere! - Преди всичко не вреди!
- Една от най-често срещаните препоръки към депресираните хора е да говорят за своите проблеми, да не се затварят в себе си. Вие какво ги съветвате?
- Ако човек реши, че има какъвто и да е проблем с настроението, поведението или взаимоотношенията си, може да се запита
“Кой е най-важният и полезен въпрос за мен точно сега?”
и ако сметне за нужно, може да обсъди този въпрос и неговите отговори с негов близък, приятел или професионалист. От съществено значение е отговорите на този въпрос да приложи веднага на практика.
Ако сме имали предишен период на угнетеност, можем да се запитаме и още нещо: “Как преодолях това миналия път?” - отговорите на този въпрос могат да са ни доста полезни и сега.
- В интернет е пълно със съвети как да излезем от депресията - от слушане на музика до какво да ядем на закуска. Какво е вашето мнение за това?
- В никакъв случай не е добра идея да слушаме съвети! Всеки човек има уникални начини и стратегии за справяне с депресивните състояния, и това което е полезно за един, може да не върши никаква работа, или дори да е вредно, за друг.
И винаги трябва да помним, че колкото и зле да се чувстваме сега, колкото и тежко да ни изглежда положението, то е временно и преходно и има начини да бъде преодоляно.