„Първата реализирана железопътна линия в днешните български земи е линията Русе-Варна. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г., а дължината й е 223 км“. Това съобщава Уикипедия.
Но дали всичко е толкова ясно и категорично?
С немалко противоречия и неясноти в историята на строежа на железопътната линия Русе-Варна нейната 150-годишнина беше посрещната от историографията на българската техника и българската общественост. Охотно разпространявани в интернет са историите, които ни уверяват, че легендарният „Ориент Експрес“ преминава от тук между 1883 и 1885 г. Нека да припомним само факта, че през 1883-1885 г. между Гюргево и Русе няма нито мост, нито ферибот. Камо ли железопътна линия!
Няма да занимаваме читателите и с пространно изложение на историята на строителството на тази железопътна линия, но предлагаме някои основни моменти от ранната й история. Цитатите на материалите от възрожденския печат са осъвременени. За съжаление, не успяхме да се запознаем с една от основните публикации, тази на Велко Тонев в „Studia balcanica“, бр. 24 от 2003 г., „Изграждането и експлоатацията на първата железопътна линия в българските земи до Освобождението“, а тя е от основополагащите и за куриоз също не е използвана от авторите на обширното проучване за 150-годишната история на жп линията Русе-Варна (Юбилейно издание 150 години железопътна линия Русе-Варна. 150 години железопътна инфраструктура в България.[С.], Vip style, 2016 г.). Основополагащото за настоящата статия е обаче изследването на инж.Иван Алексиев в „Морски вестник“ от 2016 г., върху което се базираме.
Кога и как започва строителството на жп линията?
В българската историческа литература от години е възприета версията: „Непосредствената работа по изграждането на железницата Русе-Варна започва на 21 май 1864 г., когато на брега на Дунава в Русе, при тържествена обстановка, е направена първата копка. Строителството започва едновременно от Русе и откъм Варна“.
Две основни твърдения в тази версия се нуждаят обаче от проверка въз основа на източници от онова време. 
Първо. Правена ли е тъй наречената първа копка на 21 май 1864 г.? На 2 юни 1864 г. браилски вестник помества следната дописка, изпратена от Русе на 24 май с.г.: „От управителите на Съдружеството на железний път от тук [Русе] за Варна бяха призвани на 21 того сичките тукашни местни Началства, сичките консули и сичките  представители на различните тука народни общини на мястото, дето ще бъде станцията. След молитвите и молитствуванията, които станаха, призваните бяха поканени на обяд, дето, като ядоха и пиха [...], царс.[ката] музика развеселяваше събранието. Защото станцията ще бъде под градските градини, дето обикновено се стича градът на разход[к]и, тоя ден, като е празник, множеството на зрителите беше безбройно и представлението магическо“ [в.“Българска пчела“ (Браила), г. II, щ 1, 2 юни 1864, с. 3. 7]. 
Оказва се, че
единственият известен понастоящем български първоизточник за събитието съобщава само за тържество
в което преобладава веселието на маса, но няма нито дума за сторена първа копка. При това сведението има висока степен на достоверност, защото е изпратено до редакцията на изданието само три дни по-късно. 
От друга страна, на 18 юни (6 юни с.г.) вестникът на Съюза на Германските железопътни администрации помества съвсем краткото съобщение за линията Русчук-Варна, че „Работите започнали на 2 юни“, но не уточнява произхода на тази информация, а за нейната несигурност прави впечатление и това, че събитието е споменато за случило се в... Русия. През 1894 г. във Вюрцбург (Германия) Радослав М. Димчов защитава докторат, издаден през същата година под заглавие „Железопътното дело на Балканския полуостров“ и според него строителството на линията започва „С началото на пролетта (края на март-началото на април 1864 г.)“. Впрочем през периода 2010-2018 г. дисертацията на Р.М. Димчов е преиздадена в Германия, САЩ и Англия общо 10 (десет!) пъти от девет издателства, но сигурно се досещате доколко тя е (не)известна в България...
Второ. Как започва строителството на жп линията?
Според версията, възприета в нашата историография - от Русе и Варна едновременно. За това обаче първоизточник не е публикуван. Възможно е наземните работи наистина да са започнали едновременно от двете страни, но според Р.Димчов: „Полагането на релсите започна от Варна в посока към Русчук“. Това изглежда логично, защото доставката на материалите за строежа поне в началото вероятно е извършвана само чрез пристанището във Варна, а при натиска, оказван от страна на Турция върху английската компания строител на линията, тя (компанията) положително веднага е използвала първите получени релси за полагането им от Варна към Провадия, за да демонстрира напредването на строителството. 
Някои основни събития по строителството на жп линията
Към края на април 1865 г. са готови две трети от общата дължина на линията, като са подготвени за полагането на релси отсечките Варна-Ени Пазар (Нови пазар) и Русе-Разград. По същото време вече са доставени част от релсите, монтирането на които е планирано да се извърши „до пет-десет дни“ [в.“Дунав“ (Русе), г. I, щ 9, 28 апр. 1865, с. 17]. Два месеца по-късно същият вестник съобщава, че „половината му (на „железния път“), е направена“, без да уточнява обаче какво всъщност обхваща извършената работа. Месец след това немско специализирано списание потвърждава, че строежът на линията „прави бърз напредък“, но също не съобщава конкретни данни за обема на извършената работа. 
Този факт 
поставя въпроси, които и до днес не са изяснени
в българската историко-техническа литература. 
Кои са фирмите-производители на оборудване и материали за изграждането на линията, какви са основните технически данни на подвижния състав, с който е построена линията, как локомотивите и вагоните, доставяни с кораби до Варна, са разтоварени от тях и превозени до двата основни участъка на строежа (от Варна към Русе и от Русе към Варна)?
Според най-задълбоченото изследване на тракцията на железниците в България „За строителството се използват отначало два, а от края на 1865 година четири малки белгийски локомотива (два откъм Русе и два откъм Варна)“ [Деянов, Димитър. Тракцията в Българските държавни железници 1866-1946. С., ИКО-ИНФОРМ, 1988]. Това твърдение обаче не е подкрепено с препратка към източник.
През април 1866 г. немско издание за железопътен транспорт съобщава основни резултати при строежа на ж.п. линията Русе-Варна, като се позовава на рапорт на главния инженер по строежа от 15 декември 1865 г. Според този документ „2 локомотива и 190 вагона бяха купени, 2 други локомотива готови да бъдат доставени; останалите локомотиви и колесен материал бяха в строеж“ [Mittheilungen uber Eisenbahnen und sonstige Transport-Anstalten. - Zeitung des Vereins Deutscher Eisenbahn-Verwaltungen, щ 17, d. 28 April 1866]. 
Този рапорт потвърждава, че строежът на линията започва с два локомотива, но не изяснява нищо относно фирмата-производител
и начина на доставката им от Белгия до района на строежа.
Вече стана дума, че през септември 1865 г. Вагман бей съобщава за използването на четири локомотива, но нито споменава от коя страна са доставени, нито уточнява името на фирмата производител. Осем месеца по-късно в.“Дунав“ информира, че в последните дни на април 1866 г. във варненското пристанище пристигат „един английски и два белгийски вапора заедно с една голяма норвежка гемия, натоварени от Белгия с кола за железния път и с други сечива“. От това не следва обаче автоматично, че първите локомотиви, доставени за строежа на линията, са белгийско производство. 
Това предположение се потвърждава и от сведение в рапорта на Вагман бей. По това време (към 15 септември 1865 г.) „Във Варненската станция основата и една част от стените са довършени; едно здание, доста голямо за натъкмяванието и подправянието на машините и на вагоните служи като главна привременна скеля, която улеснява разт[о]варянието на материала“. Тази констатация на комисаря на ж.п. линията Русе-Варна
опровергава две широко разпространени от години версии
Първо. Че основаната през 1866 г. в Русе железопътна работилница била първата от този род в историята на железопътното дело и ремонтната индустрия на страната. 
Второ. Че железопътната работилница във Варна била основана също през 1866 г., но след като русенската била първата, за варненската логично остава второто място. Наистина тук-там се среща обратното твърдение, но и то не е обосновано, а нелогично е двете работилници да бъдат завършени в един ден, за да бъдат едновременно първи.
Имало ли е някаква форма на откриване на жп линията? Любим епизод от историята на жп линията Русе - Варна е как „Най-после на 7 ноември 1866 г. тогавашният русенски валия Мидхат паша преминава от Русе до Варна без прехвърляне и обявява линията за открита“. Ако приемем това и подобни нему твърдения за споменатото официално откриване, следва, че то е било на 19 ноември 1866 г. по Григорианския календар.
Втора версия уверява, че същото събитие се е случило на 26 октомври 1866 г. (по стар стил).
Трети, усещайки календарната бъркотия, решават без никакво допълнително проучване да измайсторят хрумката: „На 26 октомври Мидхат паша преминал без прехвърляне между двете крайни гари и обявил линията за открита. Официалното откриване обаче е на 7 ноември“.
 А каква е истината според източници от времето на събитията?
Следва да възприемем за меродавно публикуваното на 22 октомври 1866 г. във в.“Время“ - „Железнийт път от Варна до Русчук, на който званичното отваряне се бе назначило да стане на 5 (17) октомврий, ще почне да работи редовно от 21 на този месец, сиреч от днес“; както и последващите съобщения: 23 октомври, в.“Дунав“ - „...напреди ний обявихме във вестника си, че пътят ще се отвори официално на 3/15 или на 5/17 того, обаче като не можаха да се довършат някои недостатъци на тоя път и защото закъснеха някои железа, които щяха да дойдат от Европа, той досега не можа да се отвори. Всичките потребности на тоя път се свършиха и е останало само половин час место, за да му се натурят железата, които сега се турят със съвършенна една благоприятност, и надеждно е, че до три или до четири дни ще се свърши напълно“; 26 октомври - Мидхат паша отпътува с влака от Русе за Варна; 31 октомври - Мидхат паша се завръща с влака от Варна в Русе. 
След това до края на декември 1866 г. във възрожденския печат липсват съобщения за други пътувания на Мидхат паша с влака, камо ли за някаква официална форма на откриване на жп линията, колкото и скромно да е било проведено то. Насочваме вниманието на читателя към факта, че 
към ноември 1866 г. локомотивът по линията е оборудван вече със снегорин
Във връзка с това припомняме, че вече близо три десетилетия нашенци упорито разпространяват измислицата, че снегоринът бил изобретен през 20-те години на ХХ в. от известния български авиационен деец Асен Йорданов, макар че най-ранните известни патенти за снегорини са издадени още през 1840 г. в САЩ. 
На фона на тази кратка историческа ретроспекция можем да направиме и паралел с настоящата орисия на българските железници, пък и за готовността им да посрещнат новия зимен сезон на 2020-2021 г. По-важното е, че трябва да се прецизират датите и фактите по изграждането на първата българска железопътна линия.