Когато през пролетта коронавирусът много бързо се разпространи от Китай във всички посоки и превзе света, въпросът беше как ще се справим с него. Днес въпросът вече е как да продължим да живеем с него, за да не допуснем блокиране на икономиката, здравеопазването, социалните дейности и образователната система. А точно тази система е сред най-уязвимите. Българското училище в своята съвкупност - преподаватели, ученици и родители, е поставено на тежко изпитание. Особено висока тук е отговорността на ръководните органи в образованието. В изпълнение на своите функции, те са призвани да организират учебния процес по начин, който не е познат от Възраждането до днес.
Трудностите, породени от Ковид-19, налагат обединение и резултатно взаимодействие на всички социално-педагогически фактори, от които зависи успехът на обучението и възпитанието на учениците. Значително се променят техните подходи и средства за успешно обучение. 
Дистанционната форма на обучение 
наложи решаването на редица нови задачи и повиши значението на родителите и учителите в този процес
На този фон още по-актуална става Наредба 15 на просветното министерство от 22 юли 2019 г., когато още никой дори не е подозирал за предстоящата пандемична буря. Ето какво изисква тя: „Педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си“, за да отговорят на всички нови предизвикателства в обучението на учениците.
Предизвикателствата вече са тук и стават все по-големи.
На тях е посветено проведеното от нас изследване, което има за цел да установи мнението за готовността на учителите, директорите на училищата, родителите и експертите в Регионалното управление на образованието /РУО/ за проблемите, които срещат в работата си в условията на пандемия от Ковид-19 и начините за преодоляването им. Наред с това се проучва ролята на родителите в обучението - как те помагат на учителите, осигуряват ли помощ на децата си? Важна е и задачата да се идентифицира какви нови изисквания следва да се предявят към ръководните специалисти в РУО, директорите и ръководните екипи в учебните заведения, за да се постигнат по-високи резултати в образованието и да се достигнат европейските стандарти за знания и умения на учениците. Особено важно е 
да се открои мнението на учителите за това каква степен на усвояване на знанията
е постигана при условията на дистанционна форма на обучение и Ковид-19?
В изследването участваха 50 педагогически специалисти и родители, сред които 28 директори на детски градини, основни и средни училища и професионални гимназии, 4 експерти в РУО, 2 общински образователни експерти от Русе и региона. Изследването няма претенции за всеобхватност, но картината, която показва, е реалистична - без подсилване на ефектите и замазване на дефектите. 
Интерес представляват отговорите на 28-те директори на учебни заведения от община Русе на въпроса за трудностите, които се налага да преодоляват при дистанционна форма на обучение в условията на Ковид-19? 
25% отговарят, че срещат трудности при организация на учебният процес и при осигуряване на учители, заместващи болните си колеги. 18% се затрудняват при осигуряване на материали за обучението на учениците от вкъщи, а 14% се затрудняват с прилагането на програми за обучението на учениците. 12% отговарят, че в селата /откъдето са част от учениците/ често няма редовен интернет, което не съдейства за обучението.
Значителна част от учителите - 20%, отговарят, че
имат сериозни трудности
поради чести заболявания на учениците и при множество битови проблеми на семействата, живеещи на село.  
Особено важно е да отбележим, че са тревожни отговорите на учителите на въпроса за степента на усвояване на знанията от преподаваните онлайн уроци.
8% посочват висока степен на усвояване, а 27% - средна степен. Следва притеснителната част - 28% посочват, че степента на ефективност на онлайн уроците е ниска, 14% отговарят, че е незадоволителна, а 11% я оценяват като откровено слаба.
Това е сбор от 53%!
За съжаление, дори и това може би не е реалната картина, защото трябва да имаме предвид и непедагогически фактори, които влияят на провеждания онлайн учебен процес. Това са трудности от семеен характер, езикови и други проблеми, свързани с бита на живеещите на село.
Изводът от отговорите на директорите и учителите е, че повече от половината ученици не участват редовно в учебния процес и успеваемостта им е ниска поради битови трудности и често неефективна организация на дистанционната форма на обучение, особено на село или в малък град.
Как изглежда картината от гледната точка на родителите
На въпроса какви трудности преодоляват при онлайн обучението на децата им 42% от анкетираните посочват, че не могат да контролират ефективно обучението, защото са на работа и децата им са сами вкъщи.
Други 22% отговарят, че не разбират системата на този вид обучение, за да могат да са полезни в процеса на взаимодействие при дистанционната форма. Особена трудност представлява фактът, че 11% от родителите посочват липса на добра компютърна подготовка, за да помагат на децата си. Тук добавяме 9%, които декларират, че не притежават подходящ за добро обучение компютър. Това всъщност означава, че просто не притежават компютър, което признават 4%.
Сред трудностите в онлайн обучението значителна част от родителите - 10%, посочват и слабата концентрация на детето си. Така сборът на разколебаните става 56%!
На този фон е учудващо, че Министерството на образованието и науката /МОН/ отчита над 50% успеваемост на онлайн обучението. 
Вероятно по-добрите резултати в големите градове компенсират трудностите в малките населени места
и в общия отчет преобладават успешните резултати, което води до добър обобщен резултат за цялата система.
И докато родителите са раздвоени за дистанционната форма на обучение, децата им са почти единодушни, че желаят да са в клас. Това е мнението на 82% от учениците. То е лесно обяснимо и доказва, че училището е незаменимо като социална и възпитателна микросреда и неговата роля за изграждане на личността е неоспорима. Освен това без влизане в час и участие в училищния живот, постулатът на един от великите умове на педагогиката Йохан Фридрих Хербарт, че „децата трябва отрано да се учат да припечелват нещо с труд“ и че трудът е формиращ фактор, а високата нравственост се формира чрез дейности, примери и възпитание в хуманизъм, бива лишен от фундамента си. А цялата  западноевропейска педагогика, чиито принципи са възприети и у нас, се основава на хербартианството като педагогическа система.
Сериозен проблем поставят отговорите на участвалите в изследването експерти в РУО. 
На въпроса какви трудности срещат в работата си в условията на пандемия 12% отчитат, че е 
необходима нова подготовка за работа в условия на Ковид-19
а 11% считат, че липсват точни инструкции на МОН за работа в условията на обучение в учебна среда /клас/. 9% са на мнение, че е нарушена връзката директор-учители-ученици, 7% виждат трудности във връзката си с учителите /което осуетява възможността педагозите да получават конкретна помощ/, а 14% казват, че съществува нормативна неяснота за 2020/2021 учебна година. 
Едва 2% от експертите поставят въпроса защо след като служат в МОН и имат Първа професионално-квалификационна степен /ПКС/, която важи за цялата система, не получават възнаграждение за по-високата си квалификация. Това, че не работят пряко с учениците, не бива да бъде пречка да се признае квалификацията им, независимо че са назначени по Закона за държавния служител. Има ли значение тяхната квалификация, когато посещават учители и правят предписания, които задължително се изпълняват след заповед на началника на РУО? Отговорът е очевиден. Колкото по-квалифициран е експертът по съответният предмет, толкова по-значима е ролята му за подкрепа на учителите в тяхното професионално развитие и подготовка.
В този спектър е и мнението ни, че следва да се допълнят изискванията за конкурсите на МОН за ръководните кадри в системата, но това не е тема на настоящето изследване.

Д-р Илия Г.КОСТОВ*

* Заглавието, подзаглавието и вътрешните акценти са на редакцията.
** Авторът има докторска степен по педагогика и  40 години педагогически стаж, от които 28 години като директор на СУ „Йордан Йовков“-Русе.