На 23 години е назначен за диригент на Старозагорската опера. Малко по-късно - за диригент в Русенската опера. 
На 27 години вече е главен диригент на Русенската опера. 
Публиката го познава и го адмирира сърдечно, независимо дали е облечен с фрак и с официалните черни кожени обувки или с червения кожен панталон и с кецове. Дистанцията между него и музикантите и артистите в операта е относително понятие. Но пък той, дори и като главен диригент, не се притеснява да излезе на площада в ранния следобед и да подрежда столовете на оркестъра за „Набуко“ на открито. И да огледа отново и отново разстоянието между оркестъра и „сцената“ за солистите и за хора, която всъщност не е истинска сцена, а е така нареченият „сух фонтан“ на ларгото пред операта. 
Той често е в светлината на прожекторите - и служебно, на спектакъл и на концерт, и при многобройните интервюта, за които го търсят често. Но не дава признаци да се е зазвездил.   
Той е Димитър Косев, който е роден в Русе на 20 октомври 1992 година. Родителите му са музиканти, а чичо му е известният български композитор Атанас Косев. Всъщност точно чичо ми явно първи е разбрал, че ще стана диригент - още когато аз дори и изобщо не съм подозирал подобно нещо, казва Димитър Косев. И признава: „То май се оказва, че аз последен съм разбрал, че ще стана диригент“. Когато бил на около 14 години, Атанас Косев му изпращал дискове, партитури или клавирни пиеси, като адресирал пратките до „Димитър Косев - диригент“.
„Оказва се, че той е знаел какво ми предстои - докато аз самият никога - поне по това време - не съм имал мечта да дирижирам. 
Пианото беше превзело изцяло дните ми 
заедно с моя учител в Музикалното училище Евгени Желязков. След това във Виена също продължих именно с пианото“, казва музикантът. Точно там, в Prayner Konservatorium във Виена, се добавя и специалността дирижиране, която го изстрелва на върха на възрастовите класации за хората, на които са поверени цели оркестри и оперни състави. Точно там 18-годишният тогава Димитър Косев има удивителния шанс да бъде ученик на професор Максимилиан Ченчич. 
„Всъщност аз си давам сметка и съм щастлив, че моите учители - и Евгени Желязков в Музикалното училище в Русе, и професор Ченчич, че ме изграждаха не само като професионалист, а най-вече като човек. Не беше нужно много време, за да установя, че манталитетът на проф.Ченчич е близък до моя, така че в сърцето на световната класика - Виена, 
обучението ми беше на немски език, а експресивните реакции бяха на сръбски
Ръка за ръка с мануалната техника професорът продължи да ме обучава на това, което бе заложено у мен от русенското Музикално. Той ме подготви за много неща, които тепърва щяха да ми се случват. Защото истината е, че трябваше да завърша консерваторията, за да разбера,  че диригентската професия не се учи в учебната зала. Тя се оказа нещо по-специфично от най-специфичното - и тъкмо затова ми беше особено полезно всичко, което ми беше преподавал Мирослав Ченчич“, казва Димитър Косев. 
Когато завършва с отличие консерваторията, не е имал планове да се връща в България. Родителите му работят в Австрия от двадесет години, самият Димитър започва да преподава пиано. 
„Животът ми във Виена беше доста добре устроен“, признава младият мъж. 
И тогава получава покана от директора на Старозагорската опера Огнян Драганов да дирижира „Сватбата на Фигаро“. Няколко месеца по-късно идва друга покана - от тогавашния директор на Русенската опера Найден Тодоров. 
„То всъщност не беше точно покана, а едно делово предложение: „Хайде да направиш премиерата на „Дон Паскуале“. По това време продължавах да живея във Виена. А след това ме назначиха за щатен диригент в операта в Стара Загора - така на 23 години станах най-младият щатен диригент в България. И така нещата се обърнаха и преходът стана. Върнах се, за да работя това, което искам - 
не съм се върнал в България с предубеждения - от рода на това, ау, колко е лошо, колко е мръсно
Впрочем дойдох си с ясното съзнание за това какво правя, като човек, който започва наново да живее тук. И затвърдих убеждението си, че всичко зависи от всеки един от нас“, разказва Димитър Косев.
И продължава: „Не можеш да казваш, че България е лошо място за живеене, щом като ти самият нищо не си направил, за да промениш това, което не ти харесва. Ето, и с операта - русенската публика сякаш е забравила, че има опера. Тя трябва да разбере, че операта съществува, че е жива, при това да разбере също, че операта не е машина, която прави концерти, за да се издържа от билетите, а е важна, съществена и неотменима част от града. 
Не правим спектакли, за да оцеляваме, а ги правим, за да бъдат хората щастливи
Затова трябва да бъдем институт, който поддържа високо ниво на своята продукция - с която и да може да разплаче, и да разсмее своята публика. Но за да стане това факт, е необходима и драстична промяна в мирогледа и въобще в мисленето на хората в операта, на всички нива. И да бъдем като екип, който има една обща посока. Освен това много ми се иска наред с оперните продукции да подготвяме и повече концерти. За жалост, публиката ни на концертите е намаляла много. А истината е, че
един оркестър се поддържа със симфонична програма и камерна музика 
повече, отколкото с опера. Направих симфоничен концерт със солисти от оркестъра - това също поддържа духа на оркестрантите. Иска ми се да подготвим различни програми за рецитали на солисти - рецитал на един от музикантите, това ще ги представи най-добре, а и ще стимулира колегите. Това е директна инжекция с адреналин - подобни изяви показват недвусмислено, че музикантите не са само да акомпанират, а са пълноценни като изпълнители“, казва главният диригент. 
Русенци вече имаха удоволствието да оценят една от неговите нестандартни идеи - когато в Деня на музиката 1 октомври той изведе оркестъра пред Доходното здание и отстъпи диригентската палка на публиката. „Реших, че това е краткият път към русенци - към тези, които знаят, че ни има, и към онези, които не го знаят. А и исках хората да видят и да си отговорят на въпроса какво прави диригентът и защо е там отпред. Да разберат защо ръкомахаш, караш ли им се на музикантите, радваш ли им се. А и 
всеки да види лесно ли е - когато 30 човека те гледат отпред и още 300 те гледат отзад
Преди да направим този експеримент, оркестърът ме питаше какво ще се случи. Казвах им честно: „Не знам. Ще се случи това, което ще се случи. Излизаме, заставаме там, свирим и който дойде - дойде“, разказва маестрото. 
Идеята бе адмирирана от десетки русенци, които с огромно удоволствие се стекоха пред Доходното за концерта на открито, а след като първи се престраши да застане на диригентския пулт един безработен меломан, след него желаещите да вземат палката станаха доста много и нетърпеливи. 
Така скъсяваме дистанцията, затова проекта за „свободния пулт“ ще го повторим и напролет, като ми се ще да го разгърна по-мащабно, казва диригентът. Той има идея да го развие като цял спектакъл по темата „Що е то диригентът и има ли той почва у нас“. Напролет той възнамерява да изправи зрителите-ентусиасти и пред допълнително предизвикателство: да дирижират не само оркестъра, но също и оперни солисти. 
Това, че той има обострен вкус към експеримента, се знае от мнозина. Особено от тези, които са го виждали с какво вдъхновение дирижира концерти, които показват колко се допълват дори и в полюсните противоположности класическата музика, рокът, джазът. Оттам е единият от образите на най-младия диригент, който е впечатлил стотици почитатели - на младежа, който излиза пред оркестъра с фрак, червени кожени панталони и... кецове! 
Всъщност кецовете не са израз на самоцелна екстравагантност и артистична суета, а са чист прагматизъм, обяснява Димитър Косев. Те се появили в гардероба му, след като на един концерт във Варна, когато той както винаги бил с концертния чифт черни обувки, се подхлъзнал на мокрия от вечерната роса под и паднал. 
„Нали си представяте конфуза - 
да се строполиш пред 2500 души публика! 
За публиката може и да е било забавно, но аз си казах: „Оттук нататък на фюжън концерт - никога с кожени обувки!“. На другия ден си купих първите кецове. После си намерих чисто черни кожени кецове - а пък и нали в оркестрината много-много не те гледат с какво точно си обут. Но на симфоничен концерт или на оперна гала никога не си позволявам никакви фриволности - има строг етикет, който трябва да се уважава. Хората са се старали и са градили този етикет в продължение на близо 500 години. Той задължава - и те кара да уважаваш и самия себе си, и хората, които са дошли на симфоничния концерт или на оперното представление“, категоричен е маестрото.
Впрочем тези, които предпочитат да го виждат с червените кожени панталони и с маратонките, засега ще трябва да се примирят с факта, че за известно време Димитър Косев прибира в гардероба този костюм. Забавата мина - дотука бяхме с това, сега правим класика в най-високото й качество, трябва да държим високо художествено ниво на културата в Русе, казва той. А работа му предстои премного. След премиерата на „Севилският бръснар“, която трябваше да се състои тази вечер, но Ковид-19 я премести на 4 ноември, предстои балетът „Ромео и Жулиета“... с оркестър /!/, нещо, което хората в залата бяха забравили в последните десетилетия. Сред плановете му са да възстанови „Дон Паскуале“, да помисли и за детски вариант на „Севилският бръснар“. 
Работа има предостатъчно, а
единственото, което създава дискомфорт на най-младия главен диригент, е, че времето не стига
Разпределя го по малко за всичко, а му се иска да е по много за всичко - и за работа, и за вкъщи, и за пътувания. Много ми се пътува на изток - там никога не съм бил, а ми се ще да се гмурна там, където нищо не прилича на Европа, където културата е съвсем различна и въобще всичко е точно наобратно в сравнение с нашия начин на живот, издава Димитър Косев. Такова „обратно“ той вече е виждал в Йоханесбург, където е изнасял концерти като пианист. Сега го изкушава Япония - чувал е и чел, че в Япония например да си тръгнеш в минутата, в която изтича работното време, е равно на бойкот. Вероятно Митко Косев ще отиде до Япония. Щом като го иска, сигурно ще го направи. А дали после ще вземе да прилага тамошните възгледи за работното време тук - предстои да видим.