Здравей, Петя! Имам проблем, който не съм сигурен дали може да е на психологична основа. Не знам как точно да го опиша - усещам главата си като във вакуум, все едно е по-лека, изкуфяла, изтръпнала и все се мотае. Не е световъртеж, а все едно си постоянно замаян или подпийнал. Правих си кръвни изследвания, ходих на невролог и уж всичко ми било добре. Така съм последните два месеца и не съм сигурен към кого да се обърна. Месеците преди това ми бяха доста стресиращи. Аз съм програмист. Работех страшно много извънредно. По-рано се притеснявах за екстрасистоли (прескачане на сърцето - б.р.), които ми се бяха появили от началото на годината след един силен гърлобол. Започнах да поддържам висок пулс, в работни дни вдигах кръвното и чувствах някаква безпричинна тревожност, стомахът ми беше свит. Бях станал много сприхав и конфликтен дори и с близките си. За екстрасистолите се консултирах с кардиоложка, която ме наплаши, че ако не си смъкна пулса и не сваля някой и друг килограм, съм си скъсявал живота с всеки удар на сърцето. Препоръча ми повече спорт. Така и направих и в комбинация с доста рестриктивна диета (измислена от мен) свалих 9 кг за малко повече от месец. Един ден, часове след поредната доза спорт, ме споходи силно главоболие и така два дни. Направих консултация с друг кардиолог, който ми изписа хапчета за кръвно, мислейки си, че от това може да ме боли главата. Пих ги една седмица, чувствайки се зле от тях (усещах безсилие и замаяност, трудно фокусирах). Седмица след като ги спрях, усещането остана, а кръвното се беше нормализирало. Пак се консултирах с последния кардиолог. Той каза, че не вижда причина тези мои симптоми да са от хапчетата, след като са спрени, и да съм потърсел невролог. Така стигнах до изследванията при личната лекарка и невролога. С времето част от симптомите, като безсилие и усещане за рязко спадне на кръвното, отминаха. Все си мисля, че може да са били паник атаки или някакво професионално прегаряне (колеги споделиха сходни усещания на някакъв етап от живота им). 
Аз за момента съм намалил работните часове, но така или иначе не мога да задържа концентрацията си за дълго време. Доста лесно започнаха да ми се изморяват очите и главата. Започнах да правя отново упражнения, немного натоварващи. Изпълнявам някои практики от йога, които виждам, че гонят тревожността в мен, плюс кратки разходки. Пия ашваганда, която се оказа доста добро попадение или поне така я усещам. Усещането за замаяност и лекота в главата обаче така и не си отива - перманентно е от сутрин до вечер ден след ден. Понякога ми коства истински усилия да се съсредоточа и да си изпълнявам дневните занимания. Говорих с познати, които са имали подобни епизоди в живота си, свързани със стреса, и много неща съвпаднаха като симптоми, но не и мотаенето на главата - нещото, което най-много искам да си отиде. Наистина не мога да си обясня възможно ли е да усещаш главата си така целодневно от психологични проблеми. Не би ли следвало в някакви моменти да те отпусне и да се почувстваш пак себе си поне за час или два? Ще съм благодарен нещо да ме посъветваш! Валери, 30 г.

Здравей, Валери! Пиша този консултативен отговор в късен час и си имам едно наум, че изпълнението на задачи не трябва да е често и за продължителен период по това време на денонощието. Разликата между нас е в различните ни професионални познания и възраст. На повече години от теб може би разпознавам по-навреме „протестите“ на тялото, когато вниманието ми е ангажирано с много задачи в съвпадащи срокове.
Съобщаваш за предходни
месеци в стрес от извънредна работа
Лабораторните изследвания и прегледът при невролог са последната ти медицинска сверка с констатация, че няма показания за болестни нарушения у теб, но засега не виждаш причини на психологична основа. Може би за такива считаш предимно преживяването на тежки житейски ситуации, изборите при трудни дилеми, но ето, че със споделеното от теб ще надникнем в тази област, с която ние, психолозите, при симптоми като твоите се заемаме често, след като сме изпратили клиента с приоритет при лекар, за да се установи или отхвърли проблем от медицинско естество, и обратно - ако лекарите се натъкнат на
оплаквания, за които няма индикации за болест
отправят търсенето на причините при психолог.
„Не знам как точно да го опиша - усещам главата си като във вакуум, все едно е по-лека, изкуфяла, изтръпнала и все се мотае. Не е световъртеж, а все едно си постоянно замаян или подпийнал“.
Сега ще подредим последната година според хронологията на споделените перипетии, но все пак ти препоръчвам и някаква визуална диагностика, назначена и после разчетена този път може би от неврохирург.
„По-рано се притеснявах за екстрасистоли...“. Появили са се в началото на годината след силен гърлобол, но може би е добре да върнеш лентата още назад - поне шест месеца в предходната година. Дали режимът ти на работа тогава също не беше претоварен без пълноценна почивка?
Около 20-25 години мозъкът е в силата си да понася натоварвания. След няколко безсънни нощи едно добро наспиване би могло да го възстанови, но все повече отдалечавайки се от тази възраст и навлизайки в зрелостта, се налага да бъдем и все по-разумни.
В организма е заложена реакция на стрес, която автоматично се включва, без значение дали от реален причинител на страх, или пък от прекомерна умора -
задейства се системата за защита срещу опасност
„Започнах да поддържам висок пулс и в работни дни вдигах кръвното...“. Ако няма друга причина за повишените пулс и кръвно, те са част от рефлекса, с който тялото отвръща на заплаха и се подготвя за спасителна стратегия - да се биеш или да бягаш. В двата случая е нужна повишена мобилизация на целия организъм - мускулите да бъдат кръвоснабдени, напрегнати, приток на кръв да стигне в достатъчна степен и в главния мозък, където се извършват бърз анализ и синтез за избора на спасителната стратегия.
Този механизъм може да е сработвал
на празен ход - без реална заплаха
от нападение или необходимост от спешна реакция като при бедствие. Така е при всички ни, защото не живеем непосредствено застрашени от диви зверове или от природни стихии, както нашите предци от примитивните времена. Обаче генетично ни е заложено и при умора и изтощение тялото да сигнализира с различни „лампички“ за изчерпване на ресурси - „чувствах някаква безпричинна тревожност (свит стомах)“. При теб - повишена тревожност със свит стомах и продължителна замаяност, при друг - други симптоми в зависимост от собствената чувствителност към външни причини за стрес и вътрешни отражения. Имало е промени и в емоционалното равновесие - „Бях станал много сприхав и конфликтен дори и с близките си“. Изтощението изчерпва в тялото ни витамини, ценни елементи от Менделеевата таблица, но и хормони, които заедно обслужват нервната проводимост - дейността на телесната „електроцентрала“.
Спомни си, Валери, до месеци преди този гърлобол дали си имал среща с вирус или период с нередовен сън - причини за спад на имунитета, и гърлоболът да е бил
натискът, от който е изпротестирало изтощено и сърцето
Споделяш, че работиш като програмист. Може преди да си мислил, че и тялото може да се програмира както компютърът. Познавам твои колеги, които развиваха теории, че могат да излъжат мозъка чрез система от дози кратък сън и да си спечелят много време от нощта за работа. Такава теория може да е валидна за кратко. После експериментаторите търсят помощ за сериозно възстановяване.
За разлика от компютъра, който можем да сменим, ако остарее, и ако не издържа на натоварвания, можем да му подменим някакви платки, в тялото разполагаме с „електроцентралата“ нервна система и „трансмисията“ на кръвта през сърцето, дробовете, цялата периферия на тялото по „шланговете“ кръвоносни съдове. Помисли си, Валери, колко по-сложно е справянето с прекъсването на тока между неврони и с недостига на ток и оптимално кръвно захранване в мозъка, имайки предвид, че не можем да изпратим ремонтна бригада електротехници в тялото да скачат прекъснати нервни жички, нито заварчици да запоят кръвоносните съдове и
колко по-бавно става възстановяването
дори и да не се отчита болестно нарушение от прегледите и изследванията.
Лекарка те е поуплашила, за да се загрижиш за здравето си, подозирайки, че може да се оставиш на инерцията. Свалянето на пулса вероятно е трудна задача, ако е самоцелна - ускореният пулс изпълнява задача в организма. Заради какво се активизира по този начин сърдечната дейност? Дали само от килограмите? Дали по натура си от по-пълничките хора, или през последните години натрупа повече килограми и от какво - от обездвижване пред компютъра или по своя си нужда и логика организмът е трупал запаси, примерно при самозащита от недоспиване? „Препоръча ми повече спорт“. Изглежда, че не си се ориентирал каква да бъде ролята на спорта в живота ти и си приел предписанието като медицинска рецепта - „Така и направих и в комбинация с доста рестриктивна диета (измислена от мен) свалих 9 кг за малко повече от месец“. Не си се почувствал по-добре, значи
вместо приятно разтоварване, мярката се е оказала нов източник на стрес 
„Един ден, часове след поредната доза спорт, ме споходи силно главоболие и така два дни“. С цел да го премахнеш, си посетил друг кардиолог, който ти е изписал хапчета за повишеното кръвно. „Пих ги една седмица, чувствайки се зле от тях (усещах безсилие и замаяност, трудно фокусирах). Седмица след като ги спрях, усещането остана, а кръвното се беше нормализирало“. С кардиолога сте обсъдили, че неприятните усещания не са от хапчетата, и е препоръчал да се обърнеш към невролог. „С времето част от симптомите, като безсилие и усещане за рязко спадне на кръвното, отминаха. Все си мисля, че може да са били паник атаки или някакъв бърнаут (колеги споделиха сходни усещания на някакъв етап от живота им)“. 
Не казваш, Валери, нещо за себе си
извън работата и симптомите
Представи си, че си баща на дете, което плаче от умора. То има нужда да му отделяш време и внимание за истинско общуване с него, да го нахраниш, да го гушнеш да заспи, но вместо това ти го водиш при специалисти, за да повлияят то да спре да плаче. „Аз за момента съм намалил работните часове, но така или иначе не мога да задържа концентрацията си за дълго време. Доста лесно започнаха да ми се изморяват очите и главата“.
Психологически са начините вниманието да бъде измерено по различите му параметри на активност в ежедневието ни. Сред тях са концентрацията и устойчивостта, която може да бъде проверена и в динамика и да се направи извод за лични силни интервали за щурмуване на работни задачи и за почивка. „Започнах да правя отново упражнения, не много натоварващи. Изпълнявам някои практики от йога, които виждам, че гонят тревожното в мен, плюс кратки разходки. Пия ашваганда, която се оказа доста добро попадение или поне така я усещам“. 
Добре е да си имаме разтоварване, в което да сме увлечени
„Усещането за замаяност и лекота в главата обаче така и не си отива - перманентно е от сутрин до вечер ден след ден. Понякога ми коства истински усилия да се съсредоточа и да си изпълнявам дневните занимания“.
Казваш, Валери, че мотаенето на главата е нещото, от което най-много искаш да се избавиш. Представи си, че в някакъв момент то те отпуска и се чувстваш пак себе си... Кое е нещото, което би правил в този момент? Опитай да го направиш въпреки мотаенето. Обаче ако в отговор на това виждаш повече обем работа, не е ли мотаенето на главата към момента спирачката ти да се удържаш от още повече изтощение?